Н а 20 юли Православната църква чества паметта на свети Илия – най-великия след Моисей старозаветен пророк, живял през IX век пр. Хр., почитан от юдеи, християни и мюсюлмани. Тълкуватели на Библията разясняват, че на него Бог е отредил изключителната мисия, която ще се прояви в края на времената (Мат. 17:11), които вече чукат на вратата ни. Именно затова св. Илия е бил взет жив на небето, за да се върне в най-страшните дни на човешката история – когато ще има страшни войни, природни катаклизми, екологични аномалии и когато ще се появи Антихриста.
Икона
Малко преди да се възкачи на патриаршеския престол, Видинският митрополит Даниил посрещна в своята епархия икона с мощи на грузинския праведник и чудотворец св. Гавриил Ургебадзе (1929-1995). Именно този съвременен пророк приживе припомни онова, което много добре се знае от Апокалипсиса, че предстои отново да дойде св. Илия. Той заедно с Енох са единствените мъже, взети живи на небето, дори Христос възкръсва, минавайки през смъртта. Според съвременните пророчества Илия ще се появи пак сред нас, за да изобличи Антихриста, който ще го убие, но той тогава ще възкръсне. Накрая Антихриста ще го обезглави, за да не може да възкръсва отново. Всичко това ще бъде видяно от всички земляни по телевизията, твърдят съвременни пророчества. След това вече ще е ясно, че е в ход Божият промисъл за края на този свят и Второто пришествие на Христос. Накрая Божият син ще слезе от небето, за да срази Антихриста, а после да съди живи и мъртви.
Предвестник
Още преди повече от 2000 години е имало предсказание, че Илия ще предизвести идването на Месията. За това мнозина в библейските времена мислели, че някой от Исус Христос или Йоан Кръстител е Илия. Когато Христос пита учениците си за кого го мислят хората, „Те отговориха: едни – за Йоана Кръстителя, други – за Илия, а някои – за Иеремия, или за едного от пророците“ (Мат.16:14). Според самия Исус „Илия, първом като дойде, ще уреди всичко; а Син Човечески, както е писано за Него, трябва да пострада много и да бъде унижен. Но казвам ви, че и Илия дойде, както е писано за него, и сториха му, каквото си искаха“ (Мат. 17:11-13).
Пак там Исус Христос е казва: „Защото всичките пророци и законът пророкуваха до Иоана; и ако искате да го приемете, тоя е Илия, който имаше да дойде“ (Мат. 11:13-14).
Пророк Илия, заедно с Моисей, се явява на Христос в Деня на Преображението му. Последно той се споменава в Евангелията след последните думи на Христос на Кръста. „Ели, Ели (или Елои), лама сабахтани!“, което на арамейски означава „Господи, Господи, защо ме изостави?“. Думите Илия и Господ звучат по един начин и присъстващите помислили, че Исус моли за помощ Илия.
Според тълкуванията на Православната църква за пророк Илия се говори и в последната книга на Библията – „Откровение“ на свети Йоан Богослов – като за единия от двамата пророци, които Бог ще прати преди края на света, за да изобличат Антихриста.
Почит
За почитта на народа ни към свети Илия свидетелстват множеството православни храмове на негово име, а също и няколко манастира, свързани с древни предания. А може би фактът, че пророкът се тачи от няколко религии, намира отражение, че светите места в негова чест са почитани не само от християни.
Историята на манастира „Св. пророк Илия“ край на село Чинтулово, Сливенско, е обвита в мистерия. Това място е считано за свято от християни и мюсюлмани от незапомнени времена. Тук открай време имало теке (мюсюлмански манастир). Разказва се легендата за смъртта на двама братя – Илия и Димитър, загинали за християнската вяра, и с чудесата, които ставали на техния гроб.
Местни хора разказват, че братята Илия и Димитър били овчари и работели за някой си ага. По едно време агата заминал на поклонение в Мека. Неговата жена един ден приготвила гюзлюми (вид банички) и казала на глас: „Де е сега агата, че да си хапне.“ Илия чул за желанието й и казал, че той може да занесе на агата от ястието. Тя се учудила на неговите думи, но все пак се съгласила да изпрати от приготвеното. Увила с кърпа в една тепсия част от гюзлюмите и ги дала на Илия. Когато агата се върнал от Мека, върнал на жена си тепсията и кърпата и благодарил за топлите гюзлюми. Кадъната му разказала всичко, което се случило, и за него научило цялото село. Никой не можел да си обясни станалото освен с това, че Илия е човек на Аллах. Започнали да искат от него да приеме мюсюлманската вяра. Илия отказал, тъй като искал да остане верен на Христа. Отвели го на текето, където са били дервишите. Илия не предал вярата си и загубил живота си заедно с брат си, за да живеят вечен живот в Христа. Над мястото, където го убили, от небето се спуснали седем кандилници и тялото му се възнесло нагоре.
Църквата на Чинтуловския манастир никога не остава празна.
Около 1829-1830 г. дядо Киро от Сливен, по прякор Савака, изградил край село Касъм (старото име на Чинтулово), при текето гробница.
Чудесата, които ставали след смъртта на братята при гроба, накарали хората да ги почитат като светии. Гробът се почитал еднакво от българи и турци.
Касъмци се радвали от почитта си към Илия и Димитър, но имали нужда и от храм. Така, след като изпратили прошение до Народното събрание за превръщане на текето в параклис, то е уважено и е издаден указ, лично подписан от княз Фердинанд, на 20 юли1905 г., Илинден. Сливенският митрополит Гервасий освещава гробницата и я нарича параклис „Свeти Пророк Илия“. Наблизо има и лечебно аязмо.
Иван Шишман
Тетевенският манастир също носи името на „Св. Илия“. Той е построен през XIV век, като сам цар Иван Шишман дарил на манастира дървен кръст, обкован със сребро и с изобразени на него евангелски сцени. Най-ранният документ за обителта е от 1600 година от йеромонах Василий. Съхранени са сборници от XVI-XVII век съдържащи молитви, заклинания, мъдрости, поучения и летописи. През 1705 г. граматик Станьо от Тетевен е зографисвал иконите.
Тетевенският манастир отново приема поклонници.
През 1799 г. Софроний Врачански намира тук закрила на два пъти по време на кърджалийските размирици. През 1801 година, когато кърджалиите изпепеляват Тетевен, манастирът „Св. Илия“ оцелял по чудо. Стенописите на католикона са сериозно повредени, но все пак са запазени интересни икони, най-старата от които на св. Архангел Михаил, е от 1776 г. и е резбована. Иконата „Успение на Света Богородица“ от 1874 г. е дело на самоковския зограф Иван Доспевски – син на Станислав Доспевски.
Иконостасът е украсен с растителни орнаменти, дело на майстори от Тревненската резбарска школа.
Уникалността му се дължи на факта, че поради прекъсване на работа по него могат да се различат отделните етапи на изработването му – нещо, което не може да се срещне другаде не само в България, но и на Балканите.
Баба Ангелина
„Свети пророк Илия“, разположен край софийското село Белопопци, е сравнително нов – осветен е през 1909 г. Според преданието жителката на селото, баба Ангелина, получава пророчески видения, в които тя вижда църква под земята.
Баба Ангелина посочила мястото на Белопоповския манастир.
Църковният настоятел по това време, Димитър Белопопски, решава да се започнат разкопки и наистина на посоченото от старицата място са отрити каменните основи на средновековната църква. На мястото на откритието е поставено кандило и така то започва да бъде посещавано от миряните. Скоро след това това е издигнат и днешният манастир.
Дървенишкият манастир пази папски подарък
Дървенишкият манастир „Св. Пророк Илия“ се намира в столичния квартал „Младост 2“. Има предположения, че тук през 1595 г. по време на Софийското въстание е извършена масова екзекуция на заловените бунтовници. Оттогава мястото се е смятало за свещено, бил издигнат кръст, а по-късно е вдигнат параклис. Впоследствие са достроявани други сгради и така се оформил манастир, близо до сегашния, който е издигнат в 1924 г.
Дървенишкият манастир е издигнат над гроба на софийските въстаници.
Манастирът е обновен за последен път през 1950 г., когато е построена и новата черква. Манастирът пази стари църковни книги, художествено украсени, които са подарък от Русия. Но най-голямата ценност е големият гоблен „Богородица с младенеца“, обкован с златна рамка, подарен от папа Йоан-Павел Втори по време на неговото посещение в България през 2002 г.
Правят му оброци срещу гръмотевици
Като повелител на гръмотевиците свети Илия е особено тачен в планинските райони, където християните са му посветили много оброчища срещу мълниите. Такъв оброчен камък е имало и на хълма над Ново село – централния квартал на град Априлци, Ловешко. Там до средата на 60-те години на Илинден са изнасяли курбан, а самият хълм носи името Кръста.
На 22 май 2006 г., по случай 130- годишнината от Априлското въстание и 30 години от създаването на градa, на същото място е издигнат внушителен 34-метров кръст. Той се вижда отдалеч през деня, когато слънцето се отразява в него. Но особено голямо въздействие има нощем, когато свети, създавайки илюзията, че виси във въздуха.
Илинденският кръст бди над Новоселската котловина.
Иначе оброци, наречени на старозаветния пророк, има в село Искрец, община Своге, в село Реброво (южно от връх Могилата), в с. Долна Козница, край Правец в местността Арташа и на още десетки места у нас. Някъде има традицията на Илинден в жертва да се принася старият селски бик, след което свещеникът отслужва молебен и освещава курбана.
Заключил небето за три години
Илия е еврейски пророк от IX век пр. Хр., живял в Древен Израел. За него е писано в Стария завет (Юдейската Библия), Новия завет, Талмуда и Корана, също така е герой от фолклора на различни народи, включително и българския.
Той се появява, за да върне еврейския народ към Истинския Бог, защото той се е увлякъл по идолопоклонство под влияние на Езавел, съпругата на цар Ахаав. По това време Ваал бил смятан за божество на природата, отговарящ за дъжда, гръмотевицата, светкавицата и росата.
Икона възнасянето на пророк Илия.
За да върне хората към истинския Бог, пророкът затворил с молитвите си небето, за да не падне и капка дъжд. В продължение на три години и половина сушата обхванала земята, настъпил страшен глад. Илия се оттеглил там, където Бог му посочил, и пламенно се молел за обръщането на съблазнения в езичество избран народ към правата вяра, а упорстващите в богоотстъпничеството като Ахав – да приведе към покаяние. Пророческите му слова озарявали човешките души с Божия промисъл и когато изпълнил земната си мисия, се въздигнал в Божието царство на колесницата, която сам Бог му изпратил.
Илия е един от тримата човеци, които са взети живи на небето – хилядолетие преди него тази привилегия получава патриархът Енох, а след него – Пресветата Дева Мария.
