Н а 27 ноември се тачи паметта на Свети Тедосий Търновски - виден български духовник и отшелник, апологет на исихазма в средновековна България и ученик на Свети Григорий Синаит. Счита се, че е живял между 1300 и 1362 г. - в столетието, в което държавата пада под османска власт. Той бил надарен и с пророчески способности. Според Григорий Цамблак Евтимий вижда учителя си Теодосий по време на съзерцателна молитва като огнен стълб. На другия ден Теодосий предсказва, че в бъдещето именно Евтимий ще стане Търновски патриарх, но че при него ще бъде разорена тяхната обител и цяла България ще бъде завзета от агаряните (турците).
Видин
За семейството на преподобни Теодосий Търновски не се знае нищо, освен че вероятно е родом от Видинско. Приема монашеско подстрижение в Арчарския манастир „Свети Николай“ край Видин. След като обикаля много манастири, Теодосий достига до знаменития исихаст и учител в съзерцателния живот, преподобни Григорий Синаит. По онова време последният се подвизава в изчезналия тайнствен манастир Парория, търсен и до днес от историци и археолози. Според преданията там се случвали големи чудеса. Святото място се е намирало нейде на границата между България и Византия. Обикновено се предполага, че обителта е била в Странджа, но е възможно да се е намирала по северните склонове на Родопите. Според Константин Иречек пък Парория е тъждествена на Сакар планина.
Покойният шеф на НИМ проф. Божидар Димитров до последно търсеше мистичната обител в Странджа.
Подвиг
Под опитното ръководство на Синаит Теодосий дотолкова преуспял в духовния живот, че според думите на житиеписеца му Калист учителят „изсред всички ученици само на него позволил да безмълствува в килията си.“
След смъртта на Григорий Синаит манастирското братство избира именно Теодосий за игумен. Той обаче отказва да приеме тази отговорност и тръгва да търси ново духовно пристанище. Посещава Атон, Солун, Бер и Цариград, много места из България и накрая, заедно с ученика си Роман, основава свой манастир в Килифарската пустинна местност до Търново. Скоро около него се събира голямо духовно братство от българи, сърби, румънци, унгарци и гърци. Сред неговите ученици най-изявени са преподобният Роман, ученият йеромонах Дионисий и още по-ученият Евтимий, бъдещият предстоятел на Българската православна църква и патриарх Търновски.
Хипотези
Съгласно установената традиция по инициатива на Теодосий са свикани два събора срещу ересите. На първия през 1350 г. са осъдени месалианската, богомилската и адамитската ереси. Другият събор е свикан през 1360 г., когато скандално се осъжда юдейската религия. Тези сведения обаче имат и своите критици. Според архимандрит професор д-р Павел Стефанов (1948-2012) първият събор е проведен не срещу богомили, каквито е нямало в Търново през XIV век, а срещу хора, скъсали с църквата и с морала по време на епидемията от бубонна чума. А истинската цел на втория събор пък била да нанесе удар на евреите лихвари. За целта те били обвинени в разпространение на чумата, което хитро освобождавало царя от изплащане на дълговете си към тях.
Съвпадение
Църковният историк Васил Киселков (1887-1973) развива друга хипотеза, която отрича каквато и да е роля на Теодосий Търновски в църковните събори. Ето какво пише той в книгата си „Теодосий Търновски“ (1926 г.). Отначало авторът цитира житието на светеца, в което се говори как втората жена на цар Иван, Александра Теодора, която била покръстена еврейка, защитавала юдеите, въпреки че оскърбявали свещеници и говорели срещу иконите. Щом научил за тази противоцърковна дейност, килифарският пустинолюбец се среща с царя насаме и иска от него да се свика събор. Всичко това според Киселков обаче не отговаря на историческата истина. Според него е слабо вероятно един исихаст, какъвто е бил Теодосий, да изневери на своята отшелническа природа и на самата доктрина на исихазма, да напусне безмълвието си и да настоява пред цар и патриарх да свикват църковни събори. Според Киселков вероятно става дума за монах със същото име. Което съвпадение е създало през XV век легендата за водещата роля на Теодосий в борбата против еретиците и юдеите.
Умира в Цариград
Има сведения, че поради разбойнически нападения наложило се Теодосий, заедно с братството, да се преселят по-близо до столицата Търново - вероятно в манастир „Света Троица“. На това място прекарва три години, заболява тежко и се отказва от длъжността игумен, която прехвърля на ученика си Роман. Тогава се отправя за Цариград при своя приятел и сподвижник измежду следовниците на Григорий Синаит - патриарх Калист І. Умира в патриаршеския манастир „Свети мъченик Мамант“ на 27 ноември 1363 г.
След кончината Цариградската патриаршия канонизира Св. Теодосий Търновски за светец.
