Н а 11 август църквата почита паметта на света мъченици Сусана (Сузана). По време на царуването на Диоклетиан (284-305 г.) и неговия съуправител Максимиан в Рим живеел презвитерът Гавиний, чиято дъщеря била Сузана. Той бил брат на римския папа Гай (283-296 г). И двамата произхождали от знатен род и били роднини на Диоклетиан. Той обаче не искал да признае своето родство с тях и ги презирал за това, че изповядват християнската вяра.
Предложение
Презвитерът Гавиний възпитавал дъщеря си Сузана в християнски дух, от детска възраст й внушавал страх Божий, заедно с това той й дал и добро светско образование. Сузана се отличавала с ум и телесна красота, която била превъзхождана от духовната й красота. Тя с цялото си сърце обичала Господа Исуса Христа и била негова вярна, целомъдрена рабиня. Когато чул за красотата на Сузана, Диоклетиан поискал да я направи жена на своя осиновен син Максимиан (Максимин). Диоклетиан изпратил при Гавиний своя братовчед Клавдий да поговори с него да даде дъщеря си Сузана за съпруга на неговия син Максимиан.
Отказ
Но света Сузана заявила, че вече е станала невеста на Господа Исуса Христа и не желае да стъпва в плътски съюз с мъж, камо ли с нечестивец и идолопоклонник. След три дни Клавдий, съпроводен от множество слуги, отново дошъл при Гавиний. Той оставил слугите пред къщата, а сам влязъл вътре, където намерил папа Гай. Но вместо да вземе съгласието на света Сузана за брак, той бил осенен от Божията благодат и приел свето кръщение заедно с жена си и двамата си синове.
Разследване
След известно време Диоклетиан започнал да пита за Клавдий защо той не е донесъл известие, въпреки че е бил изпратен специално при Гавиний, за да узнае дали Сузана е съгласна за брак със сина му. На царя доложили, че Клавдий е болен. Тогава той изпратил при него, за да го посети, докато е болен, и да разпита за Сузана неговия по-малък брат Максим, който заемал почетна длъжност при двора. Той също бил осенен от Божията благодат и, пламнал от любов към Бога Исуса Христа, приел Свето кръщение.
След като изминали петнадесет дни от посещението на Максим при Клавдий, Диоклетиан узнал, че двамата - а последният и с цялото си семейство - са станали християни. Това много го разгневило, но той скривал това и на своята съпруга, царицата Ирина, казал само, че е изпратил да сватосат дъщерята на Гавиний за сина му Максимиан. Щом чула това, Ирина прославила Бога - тя също била тайна християнка. Императорът изпратил войници, които арестували всички, освен папа Гай. Презвитерът Гавиний и дъщеря му той заповядал да пазят затворени, а Максим и Клавдий - с жена му и децата му, изпратил в изгнание. След това заповядал да ги изгорят на клада в Остия - пристанищното предградие на Рим - и да хвърлят пепелта им в морето. Така свършили живота си светците, удостоявайки се със славния мъченически венец.
Присъда
След време Диоклетиан заповядал на Македоний - ревностен езичник, известен със своята жестокост - да отиде при Сузана и да я принуди не само чрез заплахи, но и с мъчения към идолопоклонство. Но след като последният не успял да свърши своето поръчение, царят заповядал да бъде убита в дома с меч и главата на Христовата невеста била отсечена. Това станало през 295 г. Така тя е една от първите жертви на започналите гонения на християните от император Диоклетиан. Когато узнала за убийството на света Сузана, царицата взела през нощта честното тяло на светата мъченица и събрала кръвта й, пролята на земята, в покривалото на главата си. Тя обвила тялото на мъченицата с платно, напоено с аромати, и го положила в гробницата на свети Александър, а кръвта й поставила в сребърен ковчег, който скрила в стаята си, където тайно се молела и денем, и нощем. Светият папа Гай осветил къщата, в която била пролята кръвта на мъченицата, за храм и отслужвал в нея Божествени служби. На следващата година пострадал и светият презвитер Гавиний, а след него приел мъченическа смърт и свети Гай.
Бог спасява от жажда свети Евпъл
На същата дата Църквата споменава в молитвите си и свети дякон Евпъл. Той бил от Сицилия и без страх служил на Господа Бога. По това време било строго забранено на християните да държат в къщи свещени книги, които езическите власти старателно търсили и ги изгаряли, когато успявали да ги намерят. Християните криели книгите и предпочитали по-скоро да отидат на смърт, отколкото да предадат на езичниците това драгоценно съкровище. Свети дякон Евпъл се старал чрез молитва и наставление да укрепва вярата и духа на християните. Той събирал около себе си народ, учил го, чел на неграмотните и обяснявал словото Божие. Бил заловен, когато в една бедна колиба чел Светото евангелие. Завели го при съдията с книгата в ръце.
Съдията се помъчил да го склони да се отрече от Христа, но старанията му били напразни. И свети Евпъл бил предаден на жестоки изтезания, а след това – отведен в тъмница, където бил измъчван с глад и жажда. Но Господ явно помагал на своя верен служител, по чиято молитва се явил воден извор и освежил жадуващия. Бил осъден на смърт и посечен с меч на 11 август 304 г.
