Р уско-турската война от 1877-1878 г. е най-изследваната от всички войни. Подробно са описани и анализирани всички събития – по дни и даже часове. От погледа на историците не е убегнало нищо, в това число и свещените реликви, пазили воините, сражавали се за българската свобода. Под флага на тогавашната Руска империя са се били руси, украинци, финландци, поляци, литовци, латвийци, естонци, грузинци, арменци, ингушети и др. По повод предстоящия празник 3 март – Деня на освобождението на България от османско иго, публикуваме някои от религиозните реликви, носени от войниците в онези времена.
Плевен
Край Плевен се намират 166 паметника от Руско-турската война: братски могили, военни укрепления, музеи, мавзолеи, паркове, които маркират бившите бойни полета и свидетелстват за жертвите, дадени от 17-и пехотен Архангелогородски полк, 123-и пехотен Козловски полк, 124-и пехотен Воронежки полк, 62-ри пехотен Суздалски полк, 64-и пехотен Казански полк и още много други, сражавали се на територията на плевенския край. Запазени са униформи, оръжие, документи, художествени произведения и лични вещи на участниците във войната – както на висшия команден състав, така и на редовия.
Подвижен олтар
Нагръдните икони са значим дял от тези реликви. Повечето от тях са намерени около Плевен, други са предадени от граждани или са подарени от роднините и потомците на участници във войната. Преминали през огъня на битките, те придобиват не толкова религиозна, колкото сантиментална стойност, защото зад всяка от тях стои една съдба и неизживян човешки живот.
Нагръдната бронзова икона съпътства човек през целия му живот, а също и по време на пътувания и военни походи; oкачвана е на вратите на къщите и на надгробните кръстове; включвана e в домашните, а често и в църковните иконостаси. Тя се превръща в нещо като личен подвижен олтар, който по всяко време позволява да се отправи молитва за съхранение на живота в бой или за здраве. Тя напомня и за родителите, които даряват иконата най-често още в детството или преди синът им да тръгне на път или на война с благословия да се върне жив.
Нагръдна икона на Св. Георги.
Ролята й на закрилник определя и избора на изобразяваните светци, главно воини мъченици. Едни от най-популярните, често изобразявани върху метални икони и почитани заради борбата им срещу злото светци, са свети Никита, свети Георги и свети Николай.
Богородица
На най-голяма почит обаче се радват иконите, представящи различните иконографски типове на Божията майка. Най-популярен сред тях е този на Богородица "Радост на всички скърбящи", чиито икони се прочуват с много изцеления.
Богородична медна икона "Радост на всички скърбящи".
Заедно с тях освободителите на България са носили изображенията на Богородица Казанска, Богородица Владимирска, Богородица Тихвинска, Богородица "Неизгаряща къпина". Тези реликви са призовавани от вярващите да окажат помощ както в ежедневието, така и в тежки моменти, когато се решава съдбата на цели градове.
Св. Николай
Преобладаващата част от нагръдните икони в колекцията на Военноисторическия музей представят именно изображения на Богородица и свети Николай Чудотворец, възприемани като покровители на войската в представите на обикновените войници.
Воините се молили и на Св. Николай за помощ.
За този факт свидетелства молитвен текст от иконата на Богородица Смоленска, в който се чете: "... Майко Божия, съхрани ме в боя". Надписът е последван от инициалите СИ, които не са част от отливката и вероятно фиксират името на притежателя.
Архангелът
Предводителят на небесното войнство архангел Михаил също оказва подкрепа в боя, а изборът на светец покровител може да е продиктуван и от родното място. Един триптих с образа на св. Тихон от колекцията дава основание да се предположи, че изображението е на св. Тихон Калужки, покровител на Калуга и Калужкия полк, сражавал се при Плевен.
Емайл
Скъпата емайлна украса по бронзовите икони, открити по бойните полета в България, се среща рядко, което се обяснява с качеството на паметниците. Изработени грубо, те говорят освен за масовата тиражираност на това производство, но и за социалния статус на притежателите им – представители на най-нисшите чинове във войската. Причина за силно разрушения релеф на голяма част от иконите е и редовното полиране на тяхната повърхност от собствениците.
Реликва
Иконата "Богородица Страстна" е била притежание на донския казак Арсений Жеребятов от хутор Терновской, Ростовска област, загинал при боевете на Шипка през Освободителната война 1877-1878 г. В музейния фонд попада през 1977 г. като подарък от името на внучката на Жеребятов, предадена от Лидия Новак, заместник-директор на музея в Новочеркаск. Според нея това е походен молитвеник, съществуващ в донския край от древни времена. Когато казаците тръгвали на поход, го вземали със себе си, защото вярвали, че ще запази живота им в сраженията. Според обичая след смъртта на Жеребятов иконата е съхранена от неговите другари и е предадена на семейството му след войната, което я пази като родова реликва повече от сто години.
Братя
Интересна съдба имат иконите на братята Фокини (Иван и Емелян Михайлови), които са родени и живели в с. Семеновка, Самарска губерния. Иван получава от майка си рисувана върху дърво икона с образи на светците, чиито имена носят неговите родители и той самият: Иван, Михаил и Евдокия. Иконата на Емелян е метална, с образа на Богородица "Неизгаряща къпина".
Иконата "Неизгаряща къпина", запазила живота на Емелиян Михайлович.
Братята заедно отиват на война, но се връща само единият от тях - Емелян. Те повече не се срещат, но техните икони са в Плевен, във Военноисторическия музей. Иконата на загиналия Иван е подарена от един български свещеник, купил я от турски войник по време на боевете за Плевен, а металната икона на Емелян е пазена в семейството му цял век след войната и е подарена на Военноисторическия музей от негови наследници.
Диптих
Диптихът "Възхвала на икона на Богородица. Св. Николай Чудотворец" е бил притежание на прапоршчик Михаил Петров от 7-и Самогитски гренадирски полк, участвал в последния бой за Плевен. След войната той служи в 61-ви Владимирски пехотен полк, отличил се при превземането на турски укрепления по време на третия щурм на Плевен. Малката метална икона е дадена на Михаил Петров от майка му при заминаването му за България през 1877 г. Дъщерите му я подаряват на Военноисторическия музей.
По материал, публикуван в списание "Български войн", бр. 3 от 2006 година
Архангел Михаил спасява Ловеч
Чудотворната икона на свети архангел Михаил е най-зорко пазената в Ловеч. Съхраняват я в метална каса до амвона в катедралния храм "Света Троица" по шест дни в седмицата. Само в неделя светото изображение бива изваждано за поклонение след литургията.
За духовници и миряни появата на иконата е чудно възкресение. Повече от половин век никой не е знаел местонахождението й. Небрежно захвърлена в склад, тя преседява сред вехтории през целия соцпериод и доста след него. С пристигането на Ловчанския митрополит Гавриил нещата се променят. Прахта е изтупана от светинята и тя заема полагащото й се място в храма.
Историята на иконата е тясно свързана с историята на града. Още в началото на Руско-турската освободителна война Ловеч придобива важно стратегическо значение. Първите руски части, влезли в града край река Осъм на 5 юли, били посрещнати с възторг от местното население. Радостта обаче била кратка, тъй като Осман паша искал да си върне Ловеч на всяка цена. Рано сутринта на 15 юли 1877 г. той изпратил 8-хилядна войска от редовни войници, черкези и башибозук, предвождани от Рифат паша. Виждайки превъзходството на противника, руските части биват принудени да отстъпят и да се изтеглят към Севлиево. Въпреки яростната съпротива на ловчанлии градът отново паднал под властта на поробителите.
В отговор руските полкове се подготвили и предприели втори щурм на 22 август. Този път те носели със себе си силен помощник и закрилник – иконата на свети архангел Михаил. Войници и офицери разказвали, че иконата им е помогнала да спечелят решаващата битка за града с минимален брой загинали. Вярвали, че тя е сторила чудо и са оцелели, защото е бдяла над тях.
Прекрасното изображение на свети архангел Михаил било поставено в храма "Света Троица", съграден през 1868 г. Местните хора вярват, че тя помага при психични заболявания, че дарява душевен мир и спокойствие.
Иверската Богородица закриля опълчението
Известно е, че Самарското знаме, ушито от монахините на Иверския девически манастир в град Самара, е символ на освобождението ни от турско робство.
Но почти не са познати чудесата, които изобразената на него Иверска Богородица извършва чрез него. По време на тежките боеве за Стара Загора през юли 1877 г. Божията майка се явила над сражаващите се с последни сили опълченци и с меч в ръка бранела знамето си. В боевете само за един ден загиват петима знаменосци на Самарското знаме. Но светинята била спасена от плен и поругаване. Така Самарското знаме поставя началото на традицията българско бойно знаме да не попада в плен.
Реплика на Самарското знаме, на което е била изобразена чудотворната икона Иверска Богородица.
Месец по-късно започват епичните сражения на Шипка. Командирите нареждат всички руски войници и български опълченци преди бой да пеят химна, посветен на чудотворната Казанска икона на Света Богородица. Позициите на Шипка биват задържани, а противникът отблъснат. Пленени османски войници разказват: “Ние виждахме, че сте малко хора, но изведнъж неизвестно откъде при вас се озова пехота, артилерия и още кавалерия и ние бяхме принудени да отстъпим!”
“Явна е била дивната закрила на Света Богородица над нашата войска…Тя именно се е сторила на противника голямото множество воини!”, споделя по-късно един монах от атонския манастир “Св. Пантелеймон”.
