Н естихващият поток от коментари, анализи и прогнози, предизвикани от кончината на папа Франциск, и предстоящият избор на негов наследник предизвикват засилен обществен интерес към Католическата църква. Затова нека припомним историята на отношенията между българската държава и Ватикана, още повече че на 2 май празнуваме деня на свети цар Борис-Михаил Кръстителя.
Дилема
В средата на IX век България е могъща държава и обхваща значителна територия. Но тя продължава да бъде смятана за езическа и варварска от другите европейски страни и това я поставя в условия на политическа и културна изолация. С възкачването си на престола княз Борис (852-889) осъзнава този проблем. Но той се колебае откъде да приеме новата вяра – от Рим или от Константинопол. По това време България е в конфликт с Великоморавия и затова княз Борис сключва през 852 г. договор с Немското кралство. Неговите клаузи предвиждат приемането на християнството от Рим.
Византия на свой ред търси съюз с Великоморавия срещу България. Целта е да бъдат принудени българите да приемат новата вяра от Константинопол, а в самата Великоморавия през 862 г. като мисионери са изпратени Кирил и Методий, които да проповядват на славянски език християнската вяра.
В същото време Византийската империя обявява война на България. Княз Борис се принуждава да започне преговори, които завършват със сключването на „дълбокия“ мир между българи и византийци. България си връща областта Загоре, като в замяна на това император Михаил III поставя условието българите да приемат християнството от Константинопол. Така през 864 (865?) г. в Плиска пристигат византийски духовници, които покръстват хан Борис заедно с цялото му семейство и приближените му боляри. Сам византийският император става кръстник на българския владетел, като Борис приема християнското име Михаил. Страната обаче е залята от голям брой византийски духовници, които са проводници на имперската политика на Константинопол.
Въпроси
Княз Борис разбира това и се обръща към патриарх Фотий с молба да му разясни по какъв начин може да организира независима църква. От отговорите на Фотий обаче става ясно, че българската църква трябва да бъде подчинена на Константинополската патриаршия.
Затова княз Борис се обръща към Римската курия, която е в открит конфликт с Константинопол. В Рим пристига българска делегация, която засвидетелства пред папата Борисовата преданост към римския престол. Делегацията носи дълъг списък от въпроси, които князът отправя към папа Николай I. Те носят същия смисъл, както отправените към патриарх Фотий. Борис изпраща и друго пратеничество – до крал Лудвиг Немски, което настоява да му бъдат изпратени епископи и свещеници.
Отговори
Папа Николай I отговаря на въпросите на българския княз. Неговите 106 отговора на общо 115 въпроса представляват пълна противоположност на отговорите на патриарх Фотий. В дипломатичен стил Николай I се старае да даде обстоен и конкретен отговор на всяко питане с ясно съзнание, че българският владетел се нуждае преди всичко от ръководство за практическо действие. Папата се старае да убеди българския владетел, че предаността му към Римската курия ще бъде възнаградена по достойнство, и подхвърля, че архиепископският сан, който ще получи българският първосвещеник, е равен за него на патриаршеска титла. За уреждането на този въпрос, уверява папата, е необходимо време, което Николай I смята да използва за утвърждаване на своето влияние в българската държава. По обратния път пратеничеството се придружава от двама епископи и голям брой папски мисионери. След пристигането им в България те започват повторно покръстване на народа, но този път по католически образец.
Между папските посланици в България изпъква личността на епископ Формоза, чиито лични амбиции съвпадат с тези на княз Борис, който настоява епископ Формоза да бъде ръкоположен за архиепископ на цяла България.
Разривът
Отказът на папа Николай I да даде самостоятелност на българската църква има съдбоносни последици както за римското влияние на Изток, така и за цивилизационния избор на България.
Епископ Формоза става папа, но губи България.
Неговата смърт не променя нещата, тъй като новият папа Адриан II е личен противник на Формоза. Формоза е отзован, искането на княз Борис папа Адриан II да ръкоположи за български архиепископ дякон Мартин, препоръчан от Формоза, е отхвърлено.
Събор
В същото време Константинопол търси пътища за възстановяване на влиянието си в българската държава. В края на 868 г. във византийската столица се свиква Осмият църковен събор, който трябва да възстанови единството на Църквата. В крайна сметка през 870 г. е взето решението българската църква да бъде самоуправляваща се архиепископия под юрисдикцията на Константинополската патриаршия.
Цар Калоян приема унията
Връзките на българската държава с Рим обаче не са прекъснати при наследниците на Борис-Михаил – царете Симеон, Петър и Самуил. За това свидетелстват писмата на цар Калоян до папа Инокентий III, в които той го убеждава, че всъщност връзката с папския престол никога не е била прекъсвана. Така се стига до унията на българската църква и държава с Рим през 1204 г.
Кардинал Лъв коронясва цар Калоян.
