Н а 23 декември православната църква тачи паметта на свети Наум Охридски - най-младия ученик на Кирил и Методий. Сведенията за житейския му път са оскъдни. Предполага се, че е роден около 830 г. и е от болярски род. Още като млад е станал ученик на светите Кирил и Методий. Той участва в тяхната мисия във Великоморавия, а през 868 година е ръкоположен в Рим от папа Адриан II, след което служи заедно с Методий. След смъртта му заедно с други славянски първоучители е хвърлен за известено време в затвора заради интригите на немското духовенство, а после, заедно с Климент и Ангеларий, по Дунав се насочили към наскоро покръстената българска земя. Предполага се, че заедно с тях са били още Сава и може би Горазд.
Белград
Още със слизането си на българска земя в Белград извършили чудо, като с молитва възкресили сина на един велможа от Белград. Теофилакт Охридски в житието на свети Климент нарича управителя на Белград с титлата „боритаркан“, а във второто житие на свети Наум се говори за княз на име Радислав. Той веднага побързал да изпрати светите Наум, Климент и Ангеларий към столицата Плиска.
Школа
Наум става сред основоположниците на Преславската книжовна школа, където работи от 886 г. Той е и един от организаторите на Първия всебългарски църковно-народен събор в Преслав, който в 893 г. провъзгласява българския език за официален държавен и църковен език на България. След като Климент Охридски е назначен за епископ на Дрембица през 893 г., Наум продължава работата му в Охридската книжовна школа.
Обител
Именно през този период той основава манастира „Свети архангели“ на Охридското езеро, който днес носи името му. Както се посочва в житието му, това става “със средствата и повелението на благочестивия български цар Михаил-Борис и неговия син цар Симеон”. През 900 г. светията се оттегля в обителта. Там починал през 910 г. Според последната му воля е погребан в манастира, а опелото извършил самият свети Климент Охридски. В негова чест святото място е наречено “Свети Наум”.
Граница
При определянето на границата между Сърбия и Албания през 1913 г. манастирът остава в албанска територия. През 1923 г. е предаден като сватбен подарък от албанския министър-председател и бъдещ крал Ахмед Зогу на югославската кралска двойка Александър I Караджорджевич и Мария Румънска. Тогава край него е построена кралска резиденция и новата църква „Свети Иван Владимир“.
Застъпничество
Ежегодно хиляди поклонници от всички балкански страни, сред които и мюсюлмани, се стичат към Охридския манастир да се поклонят на гроба му. И да потърсят неговото застъпничество пред Бога за помощ за житейски проблем или болест. Миряни разказват, че когато човек приближи и допре глава до камъка на саркофага, чува сърцето на светията да тупти.
Вярващите се опитват да чуят сърцето на светеца.,
Вярва се, че свети Наум напътства младите в образованието, помага и за всички физически и душевни терзания. Има доста свидетелства за изцеление след молитвите над гроба му при различни психически проблеми. Жителите на Охрид го смятат за покровител на града.
Пауни
Една от атракциите на манастира са разхождащите се пауни, отдавна свикнали с посетителите. С тях е cвъpзaнo eднo oт чyдecaтa нa свeти Hayм. Гpyпa тypиcти пoceтили мaнacтиpa и eднa oт жeнитe oтĸpaднaлa мaлĸo пayнчe.
Пауните са главната атракция на обителта.
Koгaтo тpябвaлo дa cи тpъгвaт, aвтoбycът нe иcĸaл дa зaпaли. Toгaвa дpyгa жeнa, видялa светотатството и издала крадлата, която в крайна сметка въpнaлa мaлĸoтo нa мaйĸa мy.
В България
В България на свети Наум Охридски са посветени само една църква и два параклиса, и то издигнати в наши дни. Енорийският храм се намира в квартал „Дружба“ в София и е осветен през 2003 г. Параклис в чест на свети Наум се намира в едноименната специализирана болница за активно лечение по неврология и психиатрия в столицата. През 2021 г. е осветен параклис „Св. Наум Охридски“ в село Неделево, община Съединение. На светеца в София са наречени булеварда „Свети Наум“ в кв. „Лозенец“ и улица „Наум“ в кв. Драгалевци.
Извор дава упование на бежанците
Преди да се влезе в манастира на св. Наум, се минава по мостче над бистра вода, която сякаш излиза изпод земята. Потомците на бежанците от Егейска Македония разказват трогателна легенда. Според нея оттук идват подземни води от Костурското езеро в Северна Гърция, минават през Преспанското езеро и се вливат в Охридското. Това било знак, че разделените българи някога ще се съберат. Легендата отчасти почива на реалността, доколкото Охридското, Преспанското и Малопреспанското езеро действително имат подземна връзка.
