К атастрофалното земетресение в Турция доказа, че природата не може да се самоунищожи. Рухнаха не само модерните сгради, но дори и древни крепости и храмове. Единствено непокътнати останаха скалните манастири, разположени в естествeната среда на пещерните образувания. Такива има и в България. Повечето от тях, особено тези в Североизточна България, са известни само на местните хора и на най-запалените любители на религиозния туризъм. Древните скални манастири са престанали да бъдат средище на отшелнически живот с края на Второто българско царство. Може би това е причината те да са запазени до нас основно с имена, дадени им от османските поробители. Поклонници разказват, че в галерите им са виждали сенките на монаси, а нощем светлини проблясват като от запалени кандила и свещи.
В сърцето на Добруджа
Може би един от най-мистичните комплекси се намира в местността Шан кая до село Оногур, община Тервел, Добричко. Той е възникнал през късната античност (IV-VI в.) и според историците е един от най-старите скални манастири в Европа, просъществувал докъм началото на ХІ в. За това свидетелстват някои от рисунките и знаците, както и откритите при разкопки фрагменти от старобългарски съдове от края на ІХ до началото на ХІ в.
Домът на неверниците
Друг център на монашеския живот в Шан кая е големият скален манастир, известен като Гяур евлери (Дом на неверниците). Той е разположен на три нива и включва църква, параклис, игуменарница и голямо общежитийно помещение. Централната църква е старателно изсечена с наос под формата на квадрат. Върху източната стена е оформен триделен олтар. По коридор се достига до голямо общомонашеско скално помещение, в което е вдълбан кладенец за вода. Църквата има квадратен притвор, а до него параклис с правоъгълна апсида. Северно от параклиса са трапезарията и игуменарницата. Манастирът е използван отново през Х в., за което свидетелстват намерените в подножието керамика и надписи. Северно от манастира има още две уединени отшелнически килии и църква гробница „Сандъкларъ маара” (Сандък пещера”) за погребение на монасите.
На юг и на север от него са разположени дъщерните му скитове, килии и църкви. Предполага се, че монасите са дошли тук от Изтока вследствие на персийските нашествия към Сирия и Палестина V-VІ век. Има голяма вероятност в този регион да се е подвизавал самият свети Йоан Касиан. По време на аварските, славянските и др. нашествия през VI-VII в. духовно-религиозният живот в тези обители затихва и вероятно напълно изчезва. През епохата на Първото българско царство (ІХ-Х в.) монашеският живот е възстановен.
Няма сведения кога точно манастирът при Шан кая е бил окончателно напуснат, но се предполага, че тукашните монашески практики са били наследени и пренесени из скалните манастири по Русенски Лом, Провадийската река и др., които достигнали разцвета си по време на Второто българско царство.
Днес скалният манастир край село Оногур е добре съхранен и достъпен за посещение.
Гробници
Скалният манастир, наречен „Асар евлери”, също е уникален, а хора, които го посещават, казват, че се зареждат с позитивна енергия сякаш от небесата. Той включва църква, погребален параклис и спално помещение. Църквата е с голям наос с правилна апсида върху източната стена и обширен притвор. Има и кладенец за светена вода, който достига до реката. Южно от църквата е манастирското спално помещение. По стените му има няколко ниши, а в северния край – скална тоалетна. В близост (на север) се намира погребалният параклис. Върху източната стена е оформена олтарна ниша, а в пода са вкопани няколко гробни камери. В същата посока по малък коридор и изсечена в скалата пътечка се достига до няколко килии. Тази обител, както и "Гяур евлери", също е използвана през Х в. За това свидетелстват няколко кирилски надписа и уникални кръстове с разклонени краища.
Над Шумен
Скалните манастири в Шуменското плато също вече са обект на поклоннически туризъм. Те са изградени през XII-XIV век. Най-популярният от тях е Ханкрумовският манастир (наричан още Калугерска пещера). В близост до него се намира „Килията“. И двата са разположени в отвесните склонове над селата Троица и Хан Крум.
В Ханкрумовската обител има ясно обособени три обширни помещения, издълбани във варовиковата скала. В миналото във входното помещение е имало изграден дървен под, за което свидетелстват жлебовете от двете страни на прохода. Лявото отделение е било монашеската обител, осветявана от два овални отвора. Функцията на църква е изпълнявала дясната ниша, в която са изсечени няколко олтара, където са се съхранявали древните светини – вероятно икони, мощи. Има легенди, че тук се е намирал и Светият граал.
Храм
Другият скален манастир, известен като „Килията“, се намира на западния хълм, надвиснал над Калугеровия боаз. Той е шедьовър на този вид древна архитектура. Състои се от четири перфектно оформени помещения, образуващи почти идеален квадрат. Най-силно впечатление прави църковната ниша с нейните изваяни олтари и техните красиво оформените абсиди. Освен това със своите размери от 12 м на 3,5 м тя представлява най-обширната ниша с подобно предназначение по Шуменското плато. За разлика от Ханкрумовския манастир тук, в средното отделение, има обособени няколко погребални камери.
Легенда
Но това далеч не са всички светилища в този район. На около 1,5 км е Момина скала - огромна канара с височина около 15 м. По нея на различни нива са изградени монашески килии, до които в миналото се е достигало чрез система от дървени стълби. А на върха на скалата, както и около нея, са открити следи от каменни постройки. Има теории, че монасите са владеели левитацията, че да влязат в толкова непристъпни обители. Самото име на мястото идва от стара легенда за млада девойка, дъщеря на местен владетел. Тя се е хвърлила от високата скала, за да не попадне в ръцете на турските поробители.
Свидетелства
Най-интересната и достъпна част е малката скална църква от западната й страна. В нея е открита плоча с надпис със следния текст:
„...писах аз, граматик Андрея, месец априля... “ Следва нечетлив подпис и дата. Близо до надписа са изрязани изображения на човек, брадва и кръст. На около 30 м се намира още едно древно светилище. То е обособено върху неголяма скална площадка, където все още могат да бъдат забелязани белезите от ритуалните ниши.
Светите Константин и Елена
Осмарските манастири се намират на около 3 км северно от село Осмар в Осмарския боаз, през който протича Осмарската река. Манастирите се намират на стръмен скалист склон в дъното на боаза, който е наричан от местните жители Манастирска долина. Най-големият и най-запазен от тях е Костадиновият манастир. Издълбан е на височина около 8-10 метра в отвесна скала. Най-вероятно се е наричал „Св. св. Константин и Елена“. В него още могат да бъдат забелязани олтар и фрагменти от стенописи, както и има множество ниши, жлебове, монашески гроб и изсечени в скалата легла.
Диреклията
Само на около 100 метра югоизточно от Костадиновия манастир е разположена друга скална обител, известна с името Диреклията. Причината, за да бъде наречена така, е, че при входа й е издялан стълб (дирек на турски). Църквата е на 10 метра от земята и е непристъпна без съоръжения. На югоизток от Диреклията има скална обител с форма на подкова. В местността Осмарските колонии в близост до хижа „Букаците“ е открит скален манастир с частично запазени стенописи.
Отшелник дава име на шуменско село
Дивдядоският манастир е разположен на югоизточния склон на Шуменското плато. Съставен е от повече от 10 скални килии, част от които са поместени в хоризонтална вдлъбнатина. Според легендата е обитаван от подивял старец – „див дядо“, вероятно монах отшелник. Това предание е дало името на селото в подножието му - Дивдядово, днес квартал на Шумен.
По източните склонове (Йълдъз табия) на платото са открити скални килии, издълбани в естествени вдлъбнатини и обширна пещера с допълнителна изкуствена обработка. Непосредствено под шуменската крепост има още такива скални килии. Част от тях са издълбани в скалата, а други са изграждани пред нея. Личат жлебове, ниши, дупки и гнезда на греди, поддържащи дървена конструкция.
Св. Йоан Касиан ги въвежда на Запад
Преподобни Йоан Касиан, за когото се смята, че е донесъл скалното отшелничество в Европа, е роден между 350 и 360 г. в Рим. Стремейки се към духовен живот, той напуснал своя роден града и отишъл в Палестина. Във Витлеем приел монашество и обиколил всички пустинни обители в Тиваида. Там, слушайки за славния подвижнически живот на египетските отци, той пожелал да ги види и да се поучи от тях, и се отправил натам през 390 г. Там прекарал седем години в уединение сред отшелници. През 400 г. отива в Цариград, където е ръкоположен за дякон от самия Йоан Златоуст. След това се отправя към Галия (днешна Франция), където въвежда монашеския живот по примера на Изтока, включително и практиката на отшелничеството в скални манастири. Умира през 435 година. Църквата чества деня му на 29 февруари във високосните години, а в останалите – на предния ден.
