В България почитта към светите Козма и Дамян, чествани на днешния 1 ноември, е изключително голяма. Вярва се, че те са бързи помощници и небесни застъпници за хората пред Бога. А най-често се отзовават подир молитва край най-целебните извори. С тяхна помощ водата там ставала лековита за различни видове заболявания за радост на пациенти и изненада на доктори.
В различните краища на България аязмата и храмовете край тях в чест на братята чудотворци са наричани още св. Врачове. Изследователи разясняват, че това иде от славянската дума за лечител „врач“. Има дори сензационни теории, че тези небесни ангели са произхождали от южните български земи.
Мирото
Едно от чудните аязма на светите Козма и Дамян се намира в парка на град Сандански. Водата там е толкова целебна, че местните са нарекли извора Мирото - като онази благоуханна и целебна течност, която често се появява необяснимо по лика на най-чудотворните икони. Миряни споделят, че водата помага безотказно при офталмологични проблеми. Имало свидетелства, че маха перде, регулира дьоптри и какво ли не. Санданчани разказват още, че изворът лекувал мигрена, стрес, както и давал благословия за разрешаване на житейски проблеми. Дори удължавал живота. Хора на по 80-90 години ката сутрин идват да пият и да си налеят от целебната течност в бутилки от минерална вода. Възрастните хора споделят, че именно на това неземно находище дължат дълголетието си.
Промивки
Ежедневно край чешмата могат да се видят хора, идващи от цяла България и чужбина с надеждата да решат един или друг здравословен проблем. Някои от тях предварително си купуват чашки за промивки на очите от някоя близка аптека, след което ги пълнят от аязмото и започват да се взират в святата вода.
„Силата на мястото е неземна. Има хора дори от съседна Гърция, на които изворът на Козма и Дамян е помогнал“, нарежда възрастна жена. По думите й водата била най-ефективна при перде, възпаления, ечемик, дегенеративни смущения в зрението и късогледство.
Войни
Според краеведите аязмото е спасило не един и два живота по време на войните от чревни инфекции и холера. Днес помагало на хора със стомашни проблеми, както и болни бъбреци. „Също като светената вода в нея има частички сребро“, разказва Иван Петров. Наблизо в парка е изградена къпалня с параклис в чест на небесните лечители.
Една легенда реди, че светите братя безсребреници Козма и Дамян са лекували страдащите още през IV век именно с водата на този извор, прихваната днес в красивата чешма. Предполага се, че братята са били родом не от Мала Азия, както реди житието им, а от този край на днешна България. Дали обаче това е само легенда. На 2,5 км от Сандански се намира и манастир в чест на лечителите. Там също има целебно аязмо, наричано Мирото. С обителта се свързва една преписка от XV в., открита в старопечатна книга, съхраняваща се днес в Белградската библиотека. В написаната на старобългарски език бележка е отбелязано следното: „Мощите на Светите Врачове Козма и Дамян, които са из близко село край град Мелник, се намират във Венеция“.
Дали това наистина са прочутите светии, остава все още загадка.
Изгубеният рай
Друго слабо известно място с лечебен извор в тяхна чест се намира в Конявската планина. Там е имало манастир, но от него днес личат само руините. Изгубеният рай на здравето и доброто е добре скрит от хорските очи в местността Манастиро, на около 4 км северозападно от село Горна Козница, Кюстендилско. Разположен е върху скална площадка над големи и отвесни скали. Там някога е имало обител, наречена Горнокознички манастир, който се предполага, че е бил с патрон Козма и Дамян.
Времето на възникване на тази обител не е установено със сигурност. Засега не са открити никакви писмени сведения, не са провеждани и археологически проучвания. Изключение прави една каменна плоча с надпис, която в миналото била намерена около крепостта „Градището“ над манастира, но своевременно не е изследвана от специалист. По-късно по ирония на съдбата плочата е поставена в основите на колиба (заслон) за овце. Именно в извор за диви и селскостопански животни се е превърнал и някогашният лечебен извор. Той се намира на около 5 м южно от някогашния храма. Буйният извор в ново време е бил пригоден в чешма за водопой. Според местни предания водата е светена - света вода, която има целебни свойства, особено за очни болести, дископатии, невралгии.
От полянката пред аязмото на юг се открива красива гледка към котловината. Предания разказват, че там е имало средище на богомили, които вършели големи чудеса и лекували всичко в името Христово.
Черна гора
Доста по-популярен у нас е изворът в чест на безсребрениците в Църногорския манастир, община Брезник. Своето основаване обителта дължи най-вероятно на заселили се в планината Черна гора (диал. Църна гора) отшелници, намиращи се под влияние на живота на великите пустиножители св. Йоан Рилски, Гавриил Лесновски, Йоаким Осоговски и Прохор Пшински, които се подвизавали край река Струма. Според писателката Цветана Качерилска манастирът е основан през XII-XIII век от светогорски монаси. За това говорят и останките от защитна кула, характерна за атонските манастири. По-късно монаси откриват извора и решават да преместят светата обител край него, тъй като първоначалният манастир бил опожарен от турците.
Водата днес помага при проблеми с очите, безплодие, възпаления и тумори. Местните считат, че това е „жива вода“. Според игумена архимандрит Никанор вярата и молитвите в комбинация със силата на мястото вършат чудесата. В обителта са събрани изключителни свидетелства за изцеления от последни 20-30 години. Някои от тях доказват, че пред Бога всички хора сме равни, защото светците често помагали и на хора, неизповядващи християнската вяра.
Свидетелство
През 2007 г. мюсюлманинът от ромски произход Р. О. от Врачанско заболява тежко от рак на белия дроб. Лечението не помага, той изгубва всичките си сили и вече не може да става от леглото. Изписан е, за да си замине от този свят сред своите близки у дома. Близките му обаче имали други идеи. Чули за водата от аязмото и изпратили зет му да донесе от нея. Това било в началото на 2008 г., точно когато се строял пътят и човекът си направил труда да се изкачи до манастира пеша и да носи водата 5 км на ръце, докато се връща. Както неведнъж се е случвало, и този път Бог не гледал на лице, а излял милостта си над болния. Р. О. пил от водата и не взимал никакво друго лекарство. Какво било изумлението на всички около него, когато той скоро се изправил на крака. По думите на неговите съселяни той се чувствал толкова добре, че оттогава „не слизал от коня".
Аязмото се намира в югоизточния край на обителта и представлява кладенец, дълбок близо 2,50 метра. От него целогодишно извира вода, а на 1 ноември богомолци от цяла България прииждат с надеждата светците да ги дарят със здраве и сполука в живота.
Кукленският манастир се прочу с чудеса
На 13 км от Пловдив се намира аязмото на Кукленския манастир „Св. св. Козма и Дамян“. Вярва се, че водата лекува болни очи, нервни и психически болести и кожни проблеми. Иконата на св. св. Козма и Дамян в обителта също е чудотворна. В манастира има следния надпис: „Целебен извор на свети Безсребреници. Животворната вода на свети Козма и Дамян дава сили на душите и цери телата на онези, които идват при извора със своята вяра и черпят вода за всякакво изцеление. Тя изчиства нечистотиите на всички болести. Спомнете си за мене, смирения Игнатий, игумен на манастира „Св. Безсребреници“ в 1795 г., 1. септември“.
Аязмото е било познато и на древните траки, водите на което според преданията церяли лудост. По време на царуването на цар Иван Александър (1341- 1371 г.), манастирът е известен с книжовната си школа и културното си влияние. Според редица данни обителта остава невредима по време на помохамеданчването на родопските (чепинските) българи, когато 33 манастира и 218 църкви между Костенец и Станимака (дн. Асеновград) са сринати до основи. За това загатва и народното предание, според което прогонените от потурнаците (помаците) български монаси от Белочерковския манастир намерили убежище в Кукленския. Може би той е единственият, оцелял след погромите на чепинските потурнаци в района. Запазването на Кукленския манастир от разорение се обяснява и от легенда, според която това станало благодарение на един мохамеданин. Предполага се, че става въпрос за някой от наследниците на Шахабеддин паша - османски пълководец, който получава като възнаграждение от султана земи - вакъф, в чието владение влизал и Куклен. Историята е следната: „...този мохамеданин имал дъщеря, която била неизличимо болна. Той чул за лековитата сила на илачите, които били приготвяни от монасите в манастира, и за лечебната сила на водата, която тече в близост до него, и помолил християнските богослужители да излекуват дъщеря му. Те я излекували и в знак на благодарност той защитавал манастира приживе и дори помолил игумена да бъде погребан в двора на манастирската църква, въпреки че не е християнин. По този начин той защитавал манастира дори и след смъртта си, защото, както знаем, никой мохамеданин не осквернява гроба на друг мохамеданин.
Надгробната плоча може да се види и до ден днешен в манастирския двор.
