С таро пророчество гласи, че когато всички християни посрещнат Рожество Христово на една и съща дата, злото ще изчезне от света. В това време ще се спазват Божите заповеди като писан закон, ще се приемат Христовите тайнства като Изповед и Причастие. В момента около 2,6 милиарда са християните на Земята. 2,3 млрд. от тях се готвят да посрещнат в нощта на 25 декември раждането в плът на Господ Иисус Христос. В това число влизат повечето православни, всички католици и протестанти. Изключение правят само 3-4 църкви като Руската, Сръбската, Арменската и Македонската, които още почитат знаменателното събитие няколко дни по-късно , на 7 януари.
Датата
Още от зората на християнството празникът също не е имал една установена дата. Източните църкви например празнували Рождеството на Богоявление (6 януари). Църковните отци - Свети Иполит, Тертулиан, Йоан Златоуст, Кирил Александрийски, Августин Блажени - постепенно налагат датата 25 декември. Това било необходимо, за да бъде преодолян култът към персийското божество Митра, наричано още Непобедимото слънце. Соларният култ е бил на почит и по нашите земи. Постепенно християнският празник го изместил, като се наложил в бита на всички народи именно в началото на зимата. Покрай този факт обаче тръгват спорове за реалната датата на идването на бял свят на Спасителя. Спорове, които продължават вече 2000 г.
Евангелието
Според Евангелието на Лука малко преди раждането на Иисус майка му Мария заедно със съпруга й дърводелеца Йосиф, потомък на Давидовия род, трябвало да отидат от Назарет във Витлеем - родното място на Йосиф. За това рисково от днешно гледище пътуване на Девата в напреднала бременност се извеждат няколко възможни причини. Според историци главният виновник е бил римският император Октавиан Август ( 30 г. пр. Хр. - 14 г. сл. Хр.). Той издал заповед за преброяване на населението в империята и всеки трябвало да се запише там, откъдето е родът му. В онези дни Мария и Йосиф не могли да намерят място в странноприемницата и били принудени да се подслонят в една пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. Според библейските писания в мига на Рождеството в небето пламнала необикновена звезда, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят: „Ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци. Защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос. И ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли. И внезапно се яви с ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше: Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците в които е Неговото благоволение!“ ( Лука, 2:10 - 14) Витлеемските пастири реално били и първите хора, които се поклонили на Бога-Син. Младенецът Иисус почели и трима източни мъдреци, известни като Тримата влъхви, доведени край яслите Му от необикновената Витлеемска звезда.
Ирод
Друга версия за пътуването на Богородица и Йосиф отново касае личността на владетел, но друг. Според евангелието на Матей Христос се е родил при управлението на цар Ирод Велики (Мат., 2:16-18). Провокиран от едно пророчество, вещаещо края на управлението му, владетелят започнал да избива младенците, търсейки новия Цар, Месия – Иисус. В този съдбоносен за цялото човечество момент
при Йосиф се явил ангел Господен, който му казал да избяга към Египет. По този начин се спасява и малкият Иисус, тъй като Ирод наредил избиването на всички младенци до 2 годишна възраст. (Матей, 2:9-13).
Ако се върнем към деня на раждането, то евангелист Лука (Лука 2:7-8) рисува една картина, която не е никак зимна. От неговия разказ става ясно, че във времето на раждането на Иисус овчарите са пазели стадата си навън на полето. Те обаче не стоят по полетата през декември, тъй като в Юдея този месец е по-студен и дъждовен. Това е още един довод, който според мнозина отпраща Рождеството след март и април месец. Ако използваме другия ориентир - версията за преброяването, то такива в Римската империя са се правили през пролетта и есента, когато времето е позволявало придвижването на големи групи хора към съответните центрове. Оттук тръгват хипотезите, че Божият син се е родил между месеците март и май, или между средата на август и септември.
Трапеза
Така или иначе празникът вече се е установил в края на декември, което е намерило отражение и българските народни обичаи. Нощта преди Рождество у нас се нарича Бъдни вечер. В различните краища на страната тя е наричана с различни имена - Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка.
Това е и последният ден от православните коледни пости. За това ястията на трапезата трябва задължително да са постни и да са нечетен брой – 7 (колкото са дните в седмицата), 9 (колкото трае бременността при жените в месеци) или 11.
Приготвят се празнична пита с късмети, варено жито, варен боб, сарми с ориз или булгур, ошав, баница с тиква, мед, чесън кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино и ракия. Съществува обичай под масата да се разстеле слама, напомняща за Иисусовите ясли, в които е родила Дева Мария. Също така в миналото до трапезата са се поставяли различни предмети: ремъка на ралото, паничка с пясък, кесия с пари, сито с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп.
Днес още се спазват и редица ритуали. Като например в четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех, за да се осветят четирите краища на света.
Счита се, че е хубаво вечерята на Малка Коледа да започне по-рано, за да узреят житата и всеки да може да опита от всички ястия на масата, за да му върви през новата година. Трапезата задължително трябва да е кадена. Това се извършва от най-възрастния член на семейството, който минава и прекадява с тамян най-напред масата, след това цялата къща, двора и други постройки, ако има, като обор, плевня, гараж. Така според народните вярвания се прогонват злите и нечисти сили от имота. Друго поверие гласи, че след като всички са седнали, никой не може да става от мястото си, докато не свърши вечерята, за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца. Такова право има само най-старият, като дори той трябва да се изправя приведен, за да се превиват житата от зърно. Който седне на трапезата, не бива да се оглежда много, защото рано ще му побелеят косите. На масата се оставя едно празно място - за мъртвите.
Питката
Друг основен символ от трапезата за Бъдни вечер е питата с паричката. Формата й е винаги кръгла. Може да се украси с форми от тесто, изобразяващи кръстове, узрели класове, рало, орач, животни или плодове.
Питката се замесва рано сутрин с най-хубавото бяло брашно и с „мълчана вода“ (докато момите я носели с менци от чешмата, те не продумвали и думичка). От това тесто се правят и краваите, които по-късно се дават на коледарите, символизиращи пътуващите влъхви - мъдреци и лечители, както и пастирите край яслите на Иисус.
На вечерята питата се разпределя от най-стария човек в семейството. Първото парче се определя за Богородица и починалите, следващото за къщата, а останалите за членовете на семейството.
Семейството не заспивало до полунощ, защото хората вярвали, че тогава небето се отваряло и ако в този момент си намислиш желание, то със сигурност ще се сбъдне. След вечеря всички стават едновременно от масата и софрата не се раздига, защото се вярва, че починалите ще дойдат да си вземат от храната, или може на вратата да потропа закъснял странник.
Предсказания
На Бъдни вечер се извършвали и множество гадания. Ако сребърната пара е в парчето, отделено за Богородица или за къщата, годината ще е много добра за всички. Мома или момък могат да узнаят името на бъдещата си половинка. Затова трябва да успеят да станат незабелязано от трапезата и да подслушат какво си говорят съседите. Първото мъжко, съответно женско име, което чуят, е името на човека, когото ще срещнат още по празниците.
Изобилие
На много места в България за изобилието на месеците през годината още се гадае с лук и сол. След като всички си легнат, домакинята разрязва глава кромид лук и слага в 12 люспи 2 - 3 щипки сол. Нарича ги на 12-те месеца и ги качва на покрива на къщата. На сутринта гледа дали солта се е стопила или не. Ако се е стопила, съответният месец ще е дъждовен и плодороден. Ако солта е останала и се е втвърдила, месецът ще е сух и неплодороден. Ако пепелта от бъдника на сутринта е много, много ще е и плодът по
земята и стоката.
Отговяване
Отговяването на 25 декември, както се нарича краят на постите, се отбелязва подобаващо с изобилие на трапезата. В нея централно място заема обредният хляб, който трябва да е кръгъл като слънцето, украсен с кръстове и със символи, които да подсказват четирите посоки на света. Най-добре било той да се се пече на тих огън цялата нощ на 24 срещу 25 декември, за да поеме от светлината и топлината на Бъдника - първообраза на коледната елха в домовете на предците ни.
Според обичая на масата на Коледа присъстват блажни сарми, кисело зеле с кайма, в Югозападна България - капама, в Северозападна - „вълчи сарми“. В някои краища се приготвя тиква, пълнена с месо, или други ястия, които съчетават месо и зеленчуци.
Поличби за времето
Доколкото битът на старите българи е свързан преди всичко със земеделието, са се търсели множество поличби от метеорологично естество. Вярвало се е, че каквото е времето на Бъдни вечер, такова ще е и през юни. Ако на Бъдни вечер времето е облачно, пролетните култури ще са добри и пчелите ще носят повече мед, но ако целият ден е облачен, ще има болести през годината. Ако вали сняг, пчелите ще се роят много. И ако е мъгливо, такова ще е то и през годината.
Коледарите гонели злите сили
Празнуването на самата Коледа е започвало още в полунощ, когато църковните камбани са възвестявали радостната вест, че се е родил Спасителят на света. Тогава тръгвали коледарските дружини, които обикаляли къщите и благославяли стопаните им до изгрев слънце, след което се прибирали, защото се вярвало, че силата им се губи на светло.
Основната задача на коледарите е да разпъждат злите духове, които се смята, че витаят от 25 декември до Ивановден (7 януари). Затова и коледарите пеят с цяло гърло, потропват с гегите си и с цървулите си - за да разгонят нечистите сили. Коледуването се извършва само от мъже и момци, които предварително избират своя водач, наричан още цар или станеник. Той трябва да е най-мъдрият, да е женен и по-възрастен от останалите коледари, но често е най-артистичният, най-веселият и духовит мъж. При обикалянето домакините даряват коледарите с гевреци, месо, сланина, боб, ядки, хляб и дребни пари.
„Гошо“ храни семейството през цялата зима
Любимият и днес ритуал в коледния ден е клането на специално угоеното за празничния ден прасе. Това е повод да се събере цялото семейство, като често се викат на помощ майстор коляч, съседи или роднини. От „Гошо“, както го наричат на много места, практически не се хвърля нищо и доста хора са нужни, за да се превърне тежащата понякога до 150-180 кг свиня в наденици, кървавици, сланина, рибици, пача, „старец“(бабек). Тези деликатеси са осигурявали на семейството протеини чак до началото на Великденския пост.
