Н а 20 януари Църквата почита паметта на последния български средновековен патриарх - Свети Евтимий Търновски. Отскоро хората, които искат да му се поклонят, могат да го сторят в Бачковския манастир. Там се намират мощите и гробът му, признат вече и от Българската православна църква (БПЦ) за автентични. Дали е така или не, мнозина се съмняват, но по-важното е, че там се намират и лични вещи на архиерея, които според учени имат голяма вероятност да са негови.
Атон
Той е роден около 1327 г. в Търново и според някои източници произхожда от знатния род Цамблаковци. Привлечен от славата на Теодосий Търновски, около 1350 г. постъпва в Килифаревския манастир. Когато през 1363 г. Теодосий заминава за Цариград, той взел със себе си и Евтимий. Теодосий обаче умрял много скоро и Евтимий постъпил в цариградски манастир "Студион", а по късно отишъл в Атон в лаврата на Свети Атанасий Атонски. Наклеветен, че крие в килията си съкровище на българските царе, е разследван лично от византийския император Йоан V Палеолог. Евтимий, макар и невинен, бил заточен на остров Лимнос. Освободен от заточението, той се прибрал в българския Зографски манастир, откъдето се завърнал в родината си през 1371 година.
Книжовник
Свети Евтимий се усамотил в пещера недалеч от Търново и построил църквата "Света Троица". Скоро при него се заселили ревностни ученици и се образувал цял манастир. Там той поставя основите на Търновската книжовна школа. Свети Евтимий установява правила за правопис и поправя чрез сравнение с гръцки текстове изопачените български църковни книги. Тези коригирани текстове се превръщат в образци за православните църкви в България, Сърбия, Влашко и Русия. Известни са десетки съчинения на патриарх Евтимий - литургични книги, похвални слова, жития и послания. Негови последователи в книжовното дело са Киприан, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински и Константин Костенечки.
През 1375 г., след смъртта на патриарх Йоаникий II, Евтимий е избран за негов наследник. Като привърженик на исихазма той се бори с ересите и с упадъка на нравите и получава известност в целия православен свят. Мнозина митрополити и игумени се обръщат към него за тълкувания на богословски и църковни въпроси.
Бранител
През пролетта на 1393 г. султан Баязид I обсажда Търново. Цар Иван Шишман по това време събира войски около Никопол и патриарх Евтимий поема отбраната на Търново. След тримесечна обсада, на 17 юли 1393 г. турците превземат столицата.
Патриарх Евтимий с истинска пастирска смелост се явява пред завоевателя, за да моли пощада за мирното население. Султан Баязид дава обещание, че ще се изпълни молбата му. Но вместо това избива 110 столични първенци, събрани с измама в една от градските църкви.
Изобличение
Тогава патриархът смело изобличил коварния владетел, който не щадял своите нови поданици и не уважавал своята собствена дума. Заради тази му дързост султанът осъдил българския патриарх на смърт чрез посичане.
Обаче става чудо, дало на народа сила да не губи упованието си в Божествения промисъл - ръцете на палача са вцепенили и мечът паднал на земята. Смутен от станалото, султанът помилвал Евтимий и го изпратил на заточение в Бачковския манастир, където умира.
Разкопки
Мястото на последната земна обител на светеца дълго време бе поставяна на съмнение от различни наши историци. Едва в наши дни се разкри пред широката публика, че гробът в Бачковоския манастир е открит още през 1905 г. Тогава при разкопки под олтара на най-старата манастирска църква „Свети Архангел Михаил“ са открити части от архиерейска мантия, два броя архиерейски епитрахила, добре съхранени; голям архиерейски омофор с четири големи кръста, с два реда сърма и ресни, а също и части от кожени обувки тип пантофи, скелети и навит на руло оловен лист. Текстът гласи: „Свети мощи на Евтимий, преосвещен архиепископ на великия град Търнов, патриарх на българите“. И дата: „4 април 1404 година“.
Костите му носени за експертиза в СССР
Самите мощи през 1957 година са взети от агенти на Държавна сигурност (КДС) и отнесени за изследване в Москва. За щастие преди това те са изследвани от антрополога Петър Боев (1920-2007), който ги датира от края на XIV и началото на XV век. Той предполага, че те са изискани от Москва, за да се сравнят с тези на Свети Киприан, който също е българин от болярския род Цамблак. Но тогава е било възможно само да се определи епохата, тъй като ДНК експертизите са от по-ново време.
Съдбата на мощите след това е неизвестна - дали са върнати на България, или изчезват в секретните хранилища на КГБ или тези на Московската патриаршия.
Предполага се, че все пак не всички мощи да са предадени на Москва, а част от тях да са останали в Бачковския манастир. Всичко това буди доста спорове и дискусии. Настоящият му игумен епископ Сионий е убеден, че те никога не са напускали светата обител.
Константин Събчев
