И сполините на българското Възраждане Паисий Хилендарски и Софроний Врачански са коленичили пред една от най-чудотворните богородични икони в света. Тя е известна като Троеручица, тъй като в обкова й има трета ръка. През XIV век реликвата е донесена в Хилендарския манастир, където до ден днешен привлича поклонници от цял свят. Самият манастир е бил български за големи периоди от съществуванието си, а понастоящем е под сръбско управление. В България има поне две чудотворни икони, повтарящи иконографския стил на атонската Троеручица. Те се славят, че лекуват и удължават живота на най-праведните хора.
Черни Осъм
Най-известното чудотворно копие се намира в Троянския манастир „Успение Богородично“. Той е разположен на брега на река Черни Осъм, в село Орешак, на 10 километра от град Троян. Миряни разказват, че молитва пред реликвата помага за всякакви житейски проблеми. Има сведения за хора, страдащи от безплодие, сдобили се с рожба скоро след черкуването си обителта. Зависими към наркотици или алкохол люде са се избавяли от лапите на порока. Йеромонах Стефан сподели преди време, че Божията майка е изтеглила от лапите на порока и един наркоман, който сам дошъл да се покае.
Ценности
Прелюбопитен факт гласи, че много хора откриват изгубени ценности и документи подир молитва пред Троеручицата.
Разбира се, най-голям отзвук сред богомолците имат историите на онези българи и чужденци, които медицината е отписала. В първите дни на април 2019 година жена дошла със сълзи на очи и разказала, че със застъпничеството на Богородица се е спасила от смъртоносна онкологична диагноза. Игуменът на Троянския манастир дядо Сионий помолил посетителката да запише случая си в книгата със свидетелства за Троеручицата за укрепване вярата на всички поклонници.
Игуменът на Троянската обител дядо Сионий приветства събирането на свидетелства за чудеса.
Но и в миналото реликвата също е сътворила много чудеса. В далечните времена тя изцелила местните хора от болести и прогонила чумата, която върлувала по тези места.
Търново
Друго чудотворно копие се намира в Арбанашкия манастир „Света Богородица“. Там свидетелствата за чудеса не спират да валят. 41-годишна жена на име Гергана П. споделя, че вследствие на възрастта и налегналите я хормонални проблеми не успявала да зачене.
Арбанашкият манастир Света Богородица.
Случайно с мъжа й се озовали в светата обител край Велико Търново. Още щом жената прекрачила прага на девическия манастир усетила някаква неведома енергия. Тя коленичила пред изображението на Божията майка с молитва да се сдобие с дълго чаканата рожба. Скоро тя е чута, защото Гергана ражда здраво момиченце.
Самата икона е уникална. Тя е обкована със сребро, като част от средствата са дарени от великотърновски търговец, чието дете оздравяло след молитва пред Божията майка. По обкова на различните елементи личат имената на дарителите.
Арбанашката икона на Богородица Троеручица.
Според старо предание от XVIII век, за да се сбъднат желанията на жените, които искат да се сдобият с чедо, те след молитва към Божията майка поставяли монета на иконата. Ако паричката не падне, значи Богородица ще ги чуе.
Царевец
Местните хора наричат иконата още Плачещата Богородица. Според преданието, идващо към нас от 17 юли 1393 г., след завземането на Царевец от турците монахините изоставят манастира и заравят светинята. Години по-късно овчарче чува стон, идващ под земята като от жив човек. То започва да копае и на мястото намира Троеручицата. После иконата е върната в обителта.
Историята на оригинала, намиращ се в монашеската република Света гора, е повече от смайваща. Тя започва от VIII век от тежките времена на иконоборчеството. Воините на императора еретик Лъв III Исаврянин (714-741) претърсвали домовете на православните християни, издирвайки икони, конфискували ги и ги изгаряли, а иконопочитателите предавали на мъчения и смърт.
Дамаск
Извън пределите на византийските земи единствено в мюсюлманския град Дамаск християните не били притеснявани и преследвани заради почитането на икони.
Причината за това бил първият министър на местния халиф – ревностният християнин, богослов и химнограф свети Йоан Дамаскин. Йоан изпращал писма до многобройните си познати във Византия, в които на основание на свещеното писание и светоотеческите предания доказвал правилността на иконопочитанието. Вдъхновените писма на Йоан били тайно преписвани, предавани от ръка на ръка и доста спомогнали за убеждаване на православните в истината и за изобличаване на иконоборческата ерес.
Позицията на Дамаскин обаче вбесила императора. Той решил да го погуби, а за целта измислил коварна интрига. Заповядал на изкусни писари старателно да изучат почерка на св. Йоан и да напишат уж от негово име фалшиво писмо до императора с предложение за измяна. В писмото се съобщавало, че град Дамаск се охранява от сарацините небрежно и византийската войска може лесно да го завладее, за което била обещана и всякаква помощ от страна на първия министър.
Императорът изпратил това подправено писмо на халифа, като лицемерно пояснил, че въпреки предложението на Йоан желае мир и дружба с халифа. Халифът изпаднал в ярост и като забравил за дългогодишната предана служба на своя висш сановник, заповядал да му отсекат дясната ръка до китката, с която той бил написал изменническите редове. Отсечената ръка била окачена на показ пред всички на площада, където се намирал пазарът.
Страдание
Неописуемо било страдането на свети Йоан. Но душевната рана също била жестока от нанесената му обида. Привечер, когато гневът на халифа поутихнал, той се осмелил да ходатайства пред него чрез свои приятели да му бъде позволено поне да си вземе десницата. Халифът отстъпил и тя била върната на страдалеца. Щом настъпила нощта, Йоан се затворил в молитвената си стая и като долепил плътно отсечената част от ръката към мястото й, паднал ничком пред иконата на Божията майка, горчиво заридал. С крепка вяра и с пламенна любов той молел Пресветата дева да изцели ръката му. След дълга молитва от изтощение и загубената кръв свети Йоан заспал. В просъница видял Богородица, която го гледала със светли и милостиви очи, да му дума: „Ето, ти си здрав. Труди се прилежно с изцелената си ръка за славата Божия!“.
Когато св. Йоан се събудил, видял ръката си невредима. Само там, където ръката била отсечена, си личал малък белег, подобен на розова нишка.
От благодарност за станалото чудо св. Йоан поръчал да прикрепят към иконата на Божията майка сребърно изображение на отсечената ръка. Така иконата получила названието „Троеручица“ (Триръка).
А за проявената небесна милост към него той излял своята благодарност към чудната изцелителка в дивното песнопение: ,,О тебе радуется“, което се пее вместо „Достойно ест“ през Великия пост.
Атонската изчезна от олтара
Иконата „Богородица Троеручица“ е стояла в олтара на съборния храм в Хилендарския манастир. Едно събитие обаче я извадило оттам. Веднъж в „Хилендар“ починал игуменът. Изборът на нов игумен бил съпроводен от много и силни вълнения сред братството. Един ден монасите, като се събрали, както обикновено, за утреня, видели, че иконата „Троеручица“ не е на мястото си в олтара, а е застанала на игуменското място.
Един отшелник дошъл и разказал, че му се явила Божията майка. Тя му казала, че сега и за в бъдеще иска сама да заеме това място чрез божествената си икона, тоест иска непосредствено да управлява манастира. Оттогава в „Хилендар“ не избират и няма игумен от братята, а има само проигумен, тоест наместник, управляващ манастира. А игуменското място в църквата, над което стои иконата „Троеручица“, винаги остава празно.
Видът на тази икона е извънредно изразителен и дори строг. Той е в златен обков, обсипан от скъпоценни камъни. От сребро е само ръката в чест на Йоан Дамаскин. На гърба на дървената дъска има и друго изображение – на Христовия светител Николай Чудотворец.
Любомир Старидолски
