- Д-р Мустаков, каква е разликата между микробиом и микробиот?
Микробиот са самите микроорганизми, а микробиомът обединява гените на тези организми, които изследваме с различни апарати. Тоест едното са живите организми, а другото са техните гени.
- Това каква част от организма ни представлява и как функционира?
- Огромна част е. Оказва се, че всъщност в червата ни има два пъти повече гени, отколкото са нашите собствени. Изследването на микробиома на микробиотите в организма ни започна от това, че изследването на човешките гени не даде пълни обяснения за много болести, които са по-скоро функционални, отколкото структурни. Микробите, които ни поселяват, имат много силна модифицираща роля върху нашия организъм, тъй като те представляват една обвивка, макар и жива, между нас и околната среда. Това, с което се среща нашата имунна система, първо е преминало през нашата микробна обвивка, след това през нашата физическа обвивка и след това е стигнало до имунните клетки. По време на моето студентство всички се бяха вторачили да изследваме различните видове клетки от имунната система и това водеше до известни смущения в обяснението на това защо едни се активират, а други не си вършат работата. Чак когато изследването на микробиома даде по-широка картина и по-голяма възможност за взаимодействие с околната среда, независимо дали става дума за алергени, инфекции, туморни клетки или токсини, нещата започнаха да се наместват. Появиха се неизвестните дотогава играчи.
- Възможно ли e още по време на бременността майката да предаде част от микроорганизмите в своето тяло и на детето?
- По принцип се предполага, че фетусът би трябвало да е стерилен и при нормални обстоятелства не би трябвало да има бактерии. През плацентата обаче могат да минават имунно-активни молекули, които навлизайки в контакт с плода и кръвообращението, започват да оказват модифициращ ефект върху формиращата се имунна система. Това е едно от обясненията, че в нашата област – алергологията, може да има прояви на алергии в много ранна възраст, още преди новороденото да се срещнало физически с някои алергени. Има случаи с деца, които имат алергия към фъстъци на един-два месеца, когато явно не са били в контакт с фъстъци. Тоест е възможно и през кърмата след раждането да преминават както алергени, така и имунни молекули, които да модифицират активността на новообразуваната детска имунна система в посока към алергии.
- В крайна сметка има ли вродени алергии?
- Това е труден за решаване проблем. Би трябвало да няма, но предразположение може да има от съвсем ранна възраст. Типът имунна система се предава. Повече от половината идва от майката, а другата половина от бащата, тъй като имаме и извън ядрен генетичен материал. Затова е много важно състоянието на майката по време на бременността. Ако тя самата страда от алергични болести, те трябва да бъдат адекватно лекувани. Ако може дори предварително, за да може майчиният организъм да е достатъчно здрав и да не предаде тази особеност в поколението.
- Какво е важно да се знае за полезните бактерии за хората?
- Това са т. нар. коменсални бактерии, които еволюират и са се адаптирали да живеят в червата, в дихателната система и кожата ни. Те са особено важни не само защото ни помагат да разградят част от храната или някои от патогените, които ни атакуват през кожата и хранителната система, но и защото нормалното съотношение между тези класове микроорганизми предопределя взаимодействието на имунната ни система с околната среда и дали ще бъде активирана в степен на бойна готовност, или ще бъде спокойна. И ако тя не получава сигналите, че може да бъде спокойна, започва да се активира. Дали е правилно или не, зависи от самата имунна система, но това е един много важен сигнал за функционирането й.
- Алергията всъщност е нормална реакция на имунната система, но прекалено силна, така ли е?
- Точно така. Клонът на имунната система, който се занимава с алергичната реакция, съществува нормално. При нормални обстоятелства той се занимава със защитата от паразити и ракови клетки. Така че, когато лекуваме алергичните болести, не целим да унищожим тези клетки, напротив. Те са много полезни и искаме само да започнат да си вършат нормално работата, да ги успокоим, за да не преиграват.
- Позволява ли вече науката да установяваме евентуални алергии превантивно, още преди да са се проявили под някаква форма?
- По принцип установяването е важно, особено в случаи с потенциална опасност от тежки алергични реакции, шокове и т.н. Проблемът е, че не е задължително всяко алергизиране да доведе до болест. Човек може да си има антитела в кръвообращението си и цял живот да не разбере за тях и те да не му пречат на здравето. По правило се счита, че тези антитела, които са свързани с тежките реакции, зависят от нивото, в което са концентрирани в кръвообращението на пациента и от това каква част от тях са се поселили или са полепнали по повърхността на имунните клетки. Когато присъстват само в серума, те не могат да отключат алергична реакция, но когато се свържат с други клетки, контактът с молекули от алерген може да предизвика мощна имунна реакция. Затова не правим скрининги за алергии, защото с тях бихме установили т. нар. асимптомна алергия в популацията, която си съществува и нищо страшно не се случва. Смисъл от предварителни изследвания има само при силно рискови пациенти с двама родители с алергии или единият е със сериозни реакции и шокове, при братчета и сестричета със силни алергични реакции... Тогава с едно такова изследване може да се определи рискът за проява, но то в никакъв случай не може реално да посочи дали детето, което в момента няма симптоми, ще развие алергия. Скрининг може да правим по отношение симптомите на алергии, което е много полезно. Не се случва за съжаление. Правили сме единични изследвания в детски градини и училища и се оказва, че наистина установяваме неразпознати случаи на алергия. Това би било много полезно. Много често например една хронична хрема, която е алергична, може да се третира като инфекциозна в ранната възраст между 2 и 5 години и така изпускаме един важен период за реакция. И чак когато детето стане на 5 и хремата продължава или започне да прави пристъпи на астма, тогава го насочват към алерголог. Казвам го като хипотеза, не че се случва често. Разбира се, аз съм далеч от мисълта, че всяко дете, което кихне, трябва да отиде на алерголог, но ако има симптоми на хрема, кашлица, свиркащо дишане, без да има признаци на инфекция и особено ако се повторят, е хубаво да се направи консултация. Трябва да се знае, че антихистаминовите препарати не лекуват алергията, а само облекчават симптомите. Въпросът е хората, които реално имат нужда, да се консултират навреме с алерголог и да се търси изясняване на причината.
- Кои са най-опасните алергии?
- Най-страшните са шоковете и ангиоедемите, които се свързват с бързото подуване. Те протичат много бързо и могат да завършат със смърт при около 3 до 6 процента от реакциите. Хората имат различни представи какво е шок, но това е една системна реакция, която срива кръвообращението, спада кръвното налягане поради екстремното разширяване на кръвоносните съдове и изтичане на течната част на кръвта от капилярите в тъканите. Това понякога става за минути. Колкото по-бързо се случи, толкова се предполага, че реакцията ще е по-тежка. Така че е много важно хората, които са около пострадалия човек, да могат да идентифицират проблема, защото най-често това е тиха реакция. Пострадалите могат да усетят, но да не могат да кажат нищо, ако са им са се подули гласните връзки или се срине кръвното налягане. На външен вид изглежда, че човекът заспива. Така че ако се случи някой до вас да пребледнее или заспи, докато се храни или говори, да не се мисли, че той се е напил например. При възможност не трябва да се подминават тези първи минути от реакцията. Опитваме се да обучим близките на тези, за които сме разбрали, че правят такива реакции, как да действат. Най-често тежките реакции са предизвикани от някои храни – ядките (най-често фъстъци и кашу), мляко, яйца, риба, морски дарове... Колкото по-силно белтъчна е една храна, толкова по-голям е шансът да отключи алергична реакция. Някои плодове също могат да отключат, а другата рискова група са медикаментите, които също съдържат активни молекули. Антибиотичното лечение е с такива реакции понякога, особено когато става дума за инжекционно приложение. Аспиринът и други противовъзпалителни средства, сравнително рядко упойките и разтворите за парентерално хранене, които може да съдържат соя и други такива молекули. При дихателните алергии най-честите причини са полените и домашният прах.
- А какво може да кажете за ужилванията от насекоми?
- Те предизвикват друга голяма група от тежките реакции. Около два смъртни случая средногодишно има в България от такива ужилвания. Това е нещо, което може да се предотврати. Хората, които имат такава реакция, не бива да я подценяват. Важно е да са подготвени за аварийно лечение с адреналин, който вече се предлага както с инжектори, така и под формата на спрейове за вдишване. Това нещо все още го нямаме у нас и се налага да го изписваме от чужбина. Второто нещо при тези, при които може да се проведе, е имунотерапията. Тя защитава от тежки алергични реакции.
- Като педиатър може ли да кажете коя е най-честата алергия при децата?
- Първата е тази към млякото, защото то е първият алерген, с който се срещат децата. Това е първият чуждовидов белтък и е една доста протеинова субстанция с достатъчно алергени. Стандартно това предполагаме, че ще е първата реакция. Важно е по време на консултацията след раждането, а даже и преди това да се знае какъв е потенциалният риск и да се вземат мерки. Ако майката ще кърми, трябва да е достатъчно здрава по отношение на алергиите и не трябва астмата й да е активирана или да е с непрекъсната уртикария например. Другото, което се опитваме, е, ако се наложи дохранване или изкуствено хранене на детето, то да бъде с хипоалергенни продукти. Третото е контролът на средата – да се използва хипоалергенна козметика, да се внимава с препаратите за пране, за почистване... и т.н.
- Алергиите подлежат ли на пълно излекуване или само може да се контролират?
- Различно е. Естествено, ние се опитваме да я излекуваме и това е възможно, особено в ранните фази, когато сама алергична реакция е протичала в по-кратко време. Тогава нещата са доста по-обратими. Излекуването може да стане донякъде с медикаменти, но най-вече с намаляване на контрола с алергени и имунотерапия. Тя е класически начин на лечение в алергологията и представлява приложение на модифицирани алергени, така че да бъде отслабена реактивността към тях, но да бъде запазена имунната реакция и по този начин се стимулира имунитетът да произведе т. нар. блокиращи антитела и други защитни механизми, които след това при среща с този алерген да не отключват алергична реакция.
- Пред какви предизвикателства са изправени родителите на деца с алергии?
- Грижата за децата с алергия уврежда качеството на живот на цялото семейство. Затова, когато лекуваме такова дете, лекуваме цялото семейство, както е и при много от хроничните болести. Ако се наложи детето да спазва диета, цялото семейство трябва да я спазва, защото няма как да ядат пред него неща, които са му забранени. Затова гледаме да не забраняваме прекалено много неща и за прекалено дълго време. От друга страна пък, една такава диета може да помогне на семейството да се храни здравословно, което не е лошо.
- Модерният начин на живот провокира ли повече алергии?
- Определено т. нар. градски, цивилизован, европейски начин на живот е свързан със зачестяването на алергиите, защото имаме повече контакти със субстанции, към които не сме генетично адаптирани. Това води до дразнене на имунната система. Затова и при децата откриваме повече алергии по отношение на храните, защото са по-малко адаптирани. След това със съзряването на бариерните функции, за които говорихме, като микроби, лигавица, ензими и т.н., хранителните алергии се успокояват. „Израстват се“, както се казва. Лошото е, че при около половината от децата с хранителна алергия се развива дихателна. За това се опитваме да ги спрем на ранен етап, защото не е голямо щастие да мине атипичният дерматит, но да се появи астма... Пред възрастните стоят други предизвикателства, свързани с медикаментите, които започват да приемат с шепи.
- С какво ви помага напредъкът на науката?
- Много напредна фармакологичното лечение. Съвременната диагностика помага да се откриват много повече алергични реакции на много по-ранен етап. Когато започнах работа, можехме да правим кожни проби след 5-6-годишна възраст, а сега това се случва на 4-5-месечна. Това се дължи на усъвършенстването на препаратите за тестуване, а също и на лабораторните методи за изследване. Вече имаме огромни възможности за изследвания, но за съжаление повечето от тях у нас не се покриват от касата и са платени, което затруднява диагностиката и лечението, но се опитваме да се справяме.
- Очакваме ли нов голям пробив в тази посока?
- Не мога да преценя, но има голям напредък при перспективите за лечение на хранителните алергии посредством имунотерапия. Досега имаме възможност да я прилагаме само към дихателни, а хранителните оставаха на заден план поради множество чисто фармацевтични фактори. В последните години има значителен прогрес и очакваме достъпни за клиничната практика препарати за лечение на алергията към фъстъци, плодове и мляко.
- Какво ще посъветвате хората с алергии?
- Тези с поленова алергия, трябва да използват есента, за да направят тестуване или въобще консултация с алерголог, за да може да се определи типът на алергията и възможностите за лечение и профилактика за следващия цъфтежен период. Защото, ако се започне имунотерапия, тя трябва да започне през декември и януари. Това е нещо, което хората често забравят през есента, защото нямат оплаквания и се сещат чак когато отново цъфнат растенията, а тогава може да се провежда само симптоматично лечение с хапчета и спрейчета. Но това ще се повтаря всяка година.
ТОВА Е ТОЙ:
Роден е в София през 1965 г., женен, с две деца
Завършва Медицинска академия – София, през 1988 г.
През 1998 година има призната специалност по педиатрия
Специализира алергология в Александровска болница, а специалността му е призната през 2000 г.
Преминал е обучение по алергология в Университетска болница Грьонинген
Людмил Христов
