Н ежна сцена във втория епизод на втория сезон на „Домът на дракона“... Докато си лежат прегърнати, Ренис (неизбраната кралица) и лорд Корлис Веларион (Морската змия) размишляват дали Демън се подчинява на кралица Ренира или пък си отмъщава, защото му е взела короната. Тъмнокожият върховен адмирал на Вестерос признава, че не е толкова зле да се подчиняваш на жена. И звучи като да е истина, но не е.
Редица автори на любовни романи представят Средновековието като време на учтивост и галантност, когато знатните лордове се отнасят към дамите си според очакванията. Ако някой си позволи да оскърби дама, смелият воин веднага се изправя да я защити. Да, днешните мъже има от какво да се поучат. Само че това е тежка заблуда. И тогава, както сега, понякога се налага дамите да вземат нещата в свои ръце и да защитят честта си. Ако се налага – и с оръжие в ръка. Женските битки се случват по-рядко от мъжките, но по нищо не им отстъпват по ожесточеност.
Изабела Португалска, херцогиня на Бургундия, 1445-1450 г.
Например през 1552 г. в Неапол две благороднички - Изабела де Караци и Диамбра де Потинела, не могат да си поделят един ухажор - някой си Фабио де Зересола.
Мислите, че са се нападнали една друга и са започнали да скубят коси и да се надвикват като на Женския пазар? Не, дамите са твърде благородни, за да допуснат юмручен бой. Вместо това Диамбра предизвика Изабела на дуел.
Изабела, по правото на обидената страна, избира набор от оръжия: копие, боздуган, меч, щит и брониран кон.
В деня на двубоя се събират доста зрители, а съдия е местният маркиз Алфонсо д'Авалос. Дамите се явяват на коне, в пълно бойно снаряжение: Изабела в синьо, Диамбра в зелено, с герб под формата на златна змия на шлема. След командата дамите се отправят в галоп една към друга.
Копията им се срещат и чупят на трески, след което преминават към двубой с боздугани – подобни сцени видяхме на турнира в чест на брата на Визерис – Демън, докато съпругата на краля Ема раждаше. Диамбра успява да свали с удар съперничката си от коня. С горда осанка тя стъпва на земята и иска да й бъде признато правото върху Фабио. Бела се отупва от прахта и напада противничката си с меч. Успява да й свали шлема от главата, но след поредица от удари се признава за победена в битката с кон. Така Изабела ликува. Историята обаче мълчи какво се е случило с обекта на спора и дали изобщо е имал нещо общо с някоя от бойните дами, след като е видял на какво са способни.
Жени с целомъдрена визия и прибрани коси.
Дами се бият не само една срещу друга, но и срещу арогантни мъже, които се имат за голямата работа, но падат от коня още при първия допир с тях. Например през 1395 г. лорд Джон Хотот има спор за земя с лорд Рингсли и той го предизвиква на конен двубой с копия. Но Хотот получава пристъп на подагра и дъщеря му Агнес се заема да защитава честта на баща си. Тя събаря Рингсли от коня му, а след това сваля шлема му и си пуска косата, за да унижи още повече наглия мъж, показвайки, че е победен от жена.
Развод
Но за съжаление битките невинаги завършват добре. В Европа от 13-и век така наречените брачни дуели са нещо обичайно. Те са били използвани за разрешаване на семейни конфликти, а в особено напреднали случаи - вместо бракоразводни процедури.
Развод чрез битка. Илюстрация от книгата по фехтовка на Ханс Талхофер, 1459 г.
Един мъж, въоръжен с тояга, седи до кръста в дупка, а жена му, изправена, се бие с него с торба с камъни. Условието за победа на съпруга е да нокаутира жена си, а съпругата да измъкне съпруга си от дупката. Позволени са удари в главата, както и техники като поставяне на бухалка между краката на дама или усукване на гениталиите на мъж - препоръчани от майстора по фехтовка Ханс Талхофер.
Ако страните в крайна сметка се помирят, битката спира. Ако причината за кавгата е наистина сериозна - прелюбодеяние, безплодие на една или друга страна или съд за земя - тогава в резултат на битката победеният мъж е екзекутиран, а губещата жена е погребвана жива.
През късното Средновековие, през 15-16 век, са популярни дуелите между дами на рапира и топлеси. Жените премахват горната част на роклите си, така че метален или костен корсет да не може да даде предимство в битката. Тази практика продължава до 19-и век.
Мода
Модата винаги е била много странно нещо. Навремето казваха за селския тип жени, че са с „вежди говежди“. Сега специално ходят да си рисуват такива. Но преди 500 години в Европа други добродетели са били ценени в жените.
Тъй като законите на християнството са много строги по отношение на проявата на сексуалност, е предписвано скромно обличане. Особено важно е да се скрие косата. Непокритата глава е символ на прелюбодеяние, а жена, която се появява на публично място без шапка или атур, се смята за прелюбодейка или проститутка. Атур е онази заострена, понякога раздвоена шапка, която виждате на стереотипните принцеси в карикатурите.
Необходимостта да крият косата си води до факта, че дамите започват да бръснат къдриците, излизащи изпод шапките им, като в процеса скубят и веждите си. В крайна сметка, ако една дама има чисто, високо чело, тогава веднага се вижда, че е набожна. А буклите, стърчащи изпод шапката, разкриват грешницата. Следователно до 15-и век всички дами, които имат най-малко уважение към себе си, започват да изглеждат по този начин.
Освен окосмяването на челото в някои случаи праведните скубят и веждите, а други се престарават и отстраняват и миглите – за пълно щастие. Това се смята за красиво, въпреки че процедурата е доста болезнена.
Ръкави
Може би, когато сте гледали филми с историческа тематика, сте забелязали, че средновековните дами са носили рокли с изключително дълги и широки ръкави. Понякога те даже се влачат като шлейф по земята.
Смятате ли, че това е мода? Не, тези тоалети имат важна практическа цел - да спасят душите на нещастните жени.
Според правилата на средновековното християнство по време на църковните служби било необходимо просто да се докосне олтарът, в противен случай молитвата не се брои. Но има една уловка: на нежния пол е забранено да го докосва.
Ръкави като шлейф. Едмънд Лейтън, "Бог да помага", 1900 г.
Факт е, че преди много време Ева убедила Адам да откъсне забранения плод и така обрекла цялото човечество на страдание и смърт. Това означава, че всички жени са слаби духом и ненадеждни същества, както отбелязва Тома Аквински в своя трактат Summa Theologica, и те никога не трябва да докосват олтара.
Но дамите все пак намират начин да се докоснат до божественото – не с ръце, но поне с подгъва на роклята си.
Затова колкото по-набожна е дамата, толкова по-широки и по-дълги са нейните ръкави. Е, фактът, че те пълзят по пода, събират цялата мръсотия и е неудобно да се яде заради тях, е нищо. В името на спасението на душата човек може да издържи.
Още една интересна подробност. Ако погледнете изображения на жени от Средновековието, ще забележите, че повечето от тях са имали внушителни коремчета, които ясно се виждат под роклите им. Освен това не само омъжените дами изглеждат така, но и момичетата в брачна възраст, които със сигурност не би трябвало да са бременни.
Причината е проста: през Средновековието да изглеждаш бременна е просто модерно. Първо, раждането на наследници е основната цел на порядъчната жена. Второ, този външен вид демонстрира добро здраве и плодовитост, така че никой не се заглежда по хърбавите – те не са практичен избор за съпруги и майки.
Жан Фуке. Портрет на любимата на Шарл VII Агнес Сорел като Дева Мария.
И накрая най-важното: бременната жена е уподобена на Божията майка и това е добро и благочестиво. В края на краищата точно по това време жената става не слабо и злобно създание, а достоен човек. Ето защо, дори тези дами, които не са бременни, носят специални подложки.
Ако жената наистина е бременна, тогава тя увива така наречения пояс за майчинство около стомаха си и между бедрата си - лента от пергамент от овча кожа с изписани върху нея молитви.
Под пояса се слагат мед, счупени яйца, зърнени култури и варива, поръсвали ги и с мляко. Смятало се, че такова нещо, ако се носи всеки ден, ще подхранва плода и ще допринесе за раждането на здраво дете.
Хигиена
Като цяло е трудно да се прецени такова чисто женско явление като менструацията през Средновековието, тъй като основният писмен източник от онези времена са записите на монашеските хронисти. И повечето от тези момчета всъщност си нямат понятие от медицина или жени. Средновековните лекари също не се отличават с изключителни открития в областта на женската физиология. Въпреки това все още са запазени някои сведения за женската хигиена в средновековна Европа. Например в староанглийския хербариум, преведен по едно време от латинските оригинали от 11-и век, медицинският историк Анна ван Арсдал цитира някои интересни препоръки от тези източници.
Например за облекчаване на симптомите по време на менструация авторът на хербариума препоръчва да се вземе растението уртика, да се счука в хаван, да се добави малко мед и мокра вълна и да се смазват гениталиите с това лекарство.
Всичко би било наред, но уртика е всъщност коприва. Представете си какво ще е да натриете с парещото растение най-деликатните части на тялото си, и то дори по време на цикъл. Умният човек, съставил хербариума, вероятно е бил голям шегобиец.
За подложки са използвани меки ленени парцали, поради което английският израз on the rag (върху парцал) все още се свързва с менструацията. За по-добро усвояване между слоевете плат се поставя блатен мъх. Пепелта от костите на крастава жаба, ако се носи в торбичка около врата или кръста, също според лекарите помага много в „тези дни“.
Като цяло в такива периоди дамата трябваше да бъде особено внимателна и да не излиза от вкъщи. Не защото самата тя се чувства зле, а в полза на другите.
Изтъкнати учени и теолози много често цитират древни научни трудове, по-специално Плиний Стари. В тях се казва, че по време на менструация една жена несъзнателно причинява много щети. Например жената в цикъл може да отрови бебета, които я гледат, да унищожи реколтата, да покрие желязото с ръжда и да зарази кучетата с бяс.
Също така жените в менструация причиняват проказа у хората, причиняват вкисване на бирата и развалят шунката.
Ситуацията се улеснявала от факта, че средновековните жени имали такива периоди по-рядко, тъй като жените били по-склонни да забременеят, отколкото сега. А менопаузата настъпвала по-рано поради неправилно хранене, малки количества месо в храната, а при обикновените хора и тежък физически труд.
Раждане
Раждането на деца, дори и при съвременното ниво на медицината, не е много приятно преживяване, но през Средновековието е било особено рисковано. Поради наранявания по време на раждането на дете, както и поради различни усложнения, които се проявяват впоследствие, до 18-и век приблизително една четвърт от родилките умират.
Причината е доста проста: силно кървене и голяма вероятност от последваща инфекция. Проблемът е, че до 1880 г. никой от акушер-гинеколозите не е осъзнавал, че трябва поне да си измие ръцете, преди да извърши каквато и да е операция. А акушерките, които израждат бебета 500 години преди тези учени мъже, знаят още по-малко за микробиологията.
Следователно е по-лесно да се заразите със стрептококи или стафилококи, докато раждате наследник, отколкото да настинете в тези дни. Лекарите от миналото, без да го разбират напълно, неясно са наричали това явление „родилна треска“.
Преди една средновековна дама да започне да ражда, нейните свещеници и адвокати буквално й казвали да направи две неща: да се изповяда и да напише завещание.
Колкото по-благородна е дамата, толкова повече посетители имало по време на раждането - стотина придворни можело да се натъпчат в кралската спалня. Хем от любопитство, хем за да се удостовери, че наследникът няма да бъде подменен.
За да се гарантира, че всичко върви добре, на дамите преди раждането се давала напитка, наречена caudle, направена от смес от яйца, сметана, каша, бисквити, вино, захар, сол, мед, смлени бадеми, шафран и бира. Гъсто, миризливо и с отвратителен вкус.
Имало два начина да избегнеш цялото това мъчение: да станеш монахиня или да използваш ефективна контрацепция. Например да закачиш на врата си чанта, съдържаща тестиси на невестулка, ушна кал, фрагмент от матка на муле, кости от черна котка или изпражнения от магаре. Последната съставка била най-ефективна за задържане на ухажорите на разстояние.
Цигулката на опърничавата
Ако не сте доволни от някоя личностна черта в наши дни, можете да се консултирате с психолог. Но през Средновековието методите за корекция на поведението са били много по-радикални.
Ако една жена обича да клюкарства и това достигне до служителите на правосъдието, те й слагат така наречената маска на срама. И след това я развеждат из града на въже, за да я обиждат, унижават и дисциплинират.
Тази маска се появява през 15-и век и се използва до 18-и век. Освен срещу прекалено приказливите дами тя се използва и срещу клеветници или онези, които се обаждат по време на проповедта. Когато човекът с нея на главата се опитва да говори, маската му пробожда езика.
"Цигулката на опърничавата", илюстрация от 18-и век.
Друго устройство с подобно предназначение, „цигулката на опърничавата“, е предназначено за мирно разрешаване на конфликти. Това са подобни окови, само че по двойки. Сгрешилите се изправят лице в лице, принуждавайки ги да не се отвръщат едни от други, а да обсъдят проблема и да намерят компромис.
Например, ако съпруг и съпруга се карат много шумно и пречат на другите, те могат да бъдат оковани заедно с такава измишльотина и да бъдат карани из града, докато се помирят.
Или, когато две скарани жени се бият на пазара, те може да бъдат оковани лице в лице. И да стоят така, докато не почувстват християнска прошка и миролюбие.
Друг метод за наказание, с който обществото предава на жените с лош характер идеята, че е време да се подобрят, е „изпражненията на унинието“. Виновницата се слага на стол и се спуска по този начин в студена река. Както казва френският писател Франсоа Максимилиен Мисон, това „помага да охлади нейния неумерен плам“. По-късно столчето се използва и за идентифициране на вещици. Ако завързаните за стола вземат, та се удавят, това означава, че са невинни и следователно заслужават прошка.
Кристи Петрова
