Д етският образ е във фокуса на настоящата изложба в Музея на изкуството от периода на социализма.
Експозицията включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници, съобщават от Националната художествена галерия.
Епоха
Изложбата включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Александър Жендов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Петров, Йоан Левиев, Марко Бехар, Тодор Панайотов, Люба Паликарова, Янко Павлов и др.
Простите човешки истини за любовта на майката, раждането на новия живот и надеждата за идните дни определят емоционалния градус на един обобщен детски образ, който без особени затруднения може да бъде „изваден“ от темпоралния и идеологически контекст, за да добие смисъла на метафора за света и духа на всяка епоха.
Тема
Детската тема в изкуството не остава извън идеологическия инструментариум и пропагандните функции на тоталитарните системи, какъвто и знак да стои пред техните фасади. Идеологемата е достатъчно силна, за да не бъде използвана.
На детето са вменени роли, които то трябва да изпълнява. Типологията на образа се разкрива ясно: „детето-герой“ и „детето-жертва“ на войните и социалната несправедливост; детето едновременно като обект и субект на новата социална реалност. За период от близо петдесет години се създава значителен корпус от тематични произведения в живописта, скулптурата и графиката, както и в останалите области на българската художествена култура. Най-последователно темата развива Александър Жендов.
Той е и първият художник в България, който още през 20-те години прави децата на големия град свои главни герои. През 60-те, 70-те и 80-те Георги Павлов - Павлето, Лиляна Русева, Кеазим Исинов, Сули Сеферов, Дария Василянска и др. поставят детския образ в центъра на своето творчество.
Сестрата на Графа с нови картини
Теорията за съществуването на частицата тахион вдъхновява картините в предстоящата изложба на Нора Ампова, сестрата на Владимир Ампов-Графа, в галерия „Аросита“. Експозицията ще бъде открита на 15 декември, съобщава авторката.
В „Тахион“ са включени 33 произведения. По тях Ампова работи през изминалата година в околията на Женева.
„Макар че съвременните физици отхвърлят теорията за хипотетичната частица тахион, аз съм изключително привлечена от идеята за нейното съществуване. За мен бе естествено да я превърна в център на моите последни произведения“, коментира художничката.
Тя допълва, че според теорията частицата тахион е способна да се движи по-бързо от скоростта на светлината и да пътува във времето и пространството. Проектът „Тахион“ е реализиран с финансовата подкрепа на национален фонд „Култура“ по програма „Творчески стипендии“.
Нора Ампова е родена през 1989 г. в София. През 2014 г. се дипломира като магистър в специалност „Живопис“ в Националната художествена академия (НХА). През 2013 г. завършва бакалавърска степен в НХА, като през 2011 г. специализира един семестър изящни изкуства в Хертфордширския университет във Великобритания.
Прави самостоятелни изложби и участва в съвместни експозиции в България, Гърция, Швейцария и др. Нейни произведения са част от колекцията на арт център „Хюго Вутен“ в Белгия, както и от други частни колекции в България и чужбина
Екатерина Томова
