С поред достигналите до наши дни легенди Дядо Мраз е по-стар от Дядо Коледа с близо един век. Докато името Коледа по нашите земи идва като производно от гръцкото Св. Николас, то в Америка Санта Клаус също е наследник на Свети Николас, или Николай.
И двамата добри старци потеглят от Далечния север. Дядо Коледа идва от Лапландия до Северния полюс и раздава подаръците на децата с шейна, теглена от осем елена - Дашър, Денсър, Пренсър, Виксен, Комета, Купидон, Донър, Блитцен и Рудолф. Според славянската митология Дядо Мраз, или Дед Мороз се появява от далечен Сибир също с шейна, но теглена от три коня. Той е почитан като дух, владеещ студа. Днес Дядо Мраз, или Дед Мороз живее в град Велики Устюг, Вологодска област.
Внучка
Снежанка е внучка на Дядо Коледа, постоянна негова спътница и помощница. На празниците тя посредничи между децата и Дядо Коледа. Във версията, дошла от Лапландия, прототипът на Снежанка е Св. Лусия от балтийските страни, която по време на коледните празници замества Св. Николай.
Стара реклама на магазини в България, който носи името "Дядо Мраз".
Първото официално появяване на Снежанка на живо като млада госпожица е при посрещането на новата 1937 година в московския Дом на съюзите. Името й идва от руска народна приказка за направено от сняг момиченце Снегурочка или Снежаночка. Легендата е публикувана през 1869 г. от А. Афанасиев в неговото изследване „Поетичните възгледи на славяните за природата“, в която се провиждат езически корени: „...Живял едно време един селянин Иван с жена си Мария, живели те в любов и съгласие. Остарявали, а все още си нямали деца. Много им било мъчно заради това. Дошла зимата, паднал сняг. Излезли Иван и Мария от къщата и започнали да правят кукла от сняг. И гледа Иван - помръдва Снегурочка като жива, движат се ръчичките и краченцата й, кима с главичка. „Ой, Иване!“ - възкликнала от радост Мария. - Гледай, Господ ни даде детенце!“
През 1873 г. Александър Островски пише пиесата „Снегурочка“ под влиянието на приказките на Афанасиев.
След Октомврийската революция в Русия през 1917 г. рождественските елхи са забранени няколко години, но в началото на 30-те години забраната отпада. От 1 януари 1937 г. Дед Мороз и Снегурочка посрещат гостите на Нова година.
Сурвакари
Нова година се пада по средата на т. нар. Мръсни дни, а в традицията на българина е в тези дни да излиза навън винаги със скилидка чесън в дрехите си, за да се пази от караконджули и демони.
С настъпването на самата Нова година излизат сурвакарите със сурвачки в ръце. В земеделските райони те се украсяват със сушени плодове, с пуканки и с малки кравайчета, докато в планинските райони, където основно поминъкът е животновъдството, в украсата преобладават вълнени конци. Задължително е дървото, от което се прави сурвачката, да е плодовито и да ражда плод. Предпочита се дрян, защото той първи цъфти и най-дълго живее. Поверието е, че когато се сурвака, колкото по-здрави удари издържа гърбът на човека от здравото дърво на дряна, толкова по-дълъг и здрав ще бъде животът му.
Картичка за ЧНГ от времето на соца.
Първото писмено споменаване на Дядо Мраз у нас прави Елин Пелин през 1910 година с разказа си "Дядо Мраз и внуците му". Първото писмо до Добрия старец, независимо дали е Дядо Коледа или Дядо Мраз, е от 1912 година.
Преди 1989 година Дядо Мраз носи подаръци на Нова година, след демократичните промени Дядо Коледа започна да ги носи на 25 декември. В един кратък промеждутък от време и двамата влачеха пълните чували - единият по Коледа, другият - на Нова година, но явно родителите не издържаха.
Трапеза
След постите до Бъдни вечер на новогодишната трапеза задължително трябва да има изобилие от месо. Традицията повелява опечената свинска глава от закланото на Коледа прасе да е основната храна на празничната трапеза. По-бедните си приготвят пача от краката или ушите на прасето. Може месото да е от пиле, кокошка, петел или пуйка. Така хората вярват, че това ще носи благоденствие на целия дом.
Така са празнували през 1935 и 1937 г.
Друго от отколешната традиция е баницата с късмети, която и досега присъства. Едно време предварително са белязани дрянови пъпки и са слагани за късмети. Подбирани са различни по форма и брой пъпчици и по този начин са наричани - например точно тази клонка е за здраве, другата е за добитъка, за пари или задомяване на момите и момците.
Малкият екран
Преди настъпването на т.нар. демокрация на 10 ноември 1989 година основното забавление в новогодишната нощ е празничната телевизионна програма. С нетърпение развеселената компания очаква минутите преди полунощ и поздравителното слово на другаря Тодор Живков! В което слово последните му думи винаги са: „Нека ни е честита новата илядо девестотин седемдейсе и .../или осемдейсе и .../ година, другарки и другари“!
След химна следваше Дунавското хоро на Дико Илиев, гръмваше шампанско, бенгалски огън и малко фойерверки. Идваше ред на баницата с късмети и взаимните поздрави по стационарните телефони на близки и познати, както и на съседите.
Лили Иванова пее в шоуто за ЧНГ Експрес танго .
По телевизора следваха скечовете на обичаните от поколения български артисти - Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Никола Анастасов, Стефан Данаилов, Тодор Колев, Григор Вачков и куп други любимци на театралното и киноизкуството.
В средата на 70-те години на екрана се появи "Криворазбраната цивилизация" - една от най-добрите телевизионни програми за Нова година. Телевизионният мюзикъл е режисиран от Хачо Бояджиев с участието на водещите български комици. Сатиричната пиеса в пет действия от Добри Войников е публикувана през 1871 г., но е актуална и в наши дни. С фолклорни мотиви комиците осмиват чуждопоклонничеството и принизяването на родните традиции.
Стара реклама на магазини в България, който носи името "Дядо Мраз".
На 31 декември 1976 година "Зех тъ, Радке, зех тъ" и забавните програми от ГДР "Шарено котле" са друга част от новогодишната нощ. По-възрастните си спомнят и 12-часовата програма “Яйцето” по сценарий на Йордан Радичков, която започна сутринта на 31 декември и завърши почти до словото на Тодор Живков в полунощ.
През 80-те години гвоздеят в пищните новогодишни програми е музикалният спектакъл “Експрес танго” на режисьора Младен Младенов. Програмата включва много "песни и танци на народите" с незабравимите изпълнители на България, но и с гости от други държави.
Румен Жерев
