Р азпространен в стари времена из цяла Европа, зубърът, наричан още европейски бизон, към началото на миналия век е изтребен по време на войни и глад, поради изсичането на горите, разораването на откритите площи и прякото унищожаване на вида.
Само две негови популации оцеляват частично в Кавказ и Беловежката пуща – огромна гора, сега пресечена от границата между Полша и Беларус. По време и след Първата световна война кавказките зубри са избити – последният пада през 1927 г. Преди това, през 1919 г. е убита последната дива женска в Европа. Оцеляват само 52 мъжки и женски зубри в европейските зоологически градини. През 1946 г. в Беловежката гора са докарани първите 5 купени от Полша зубри, а през 1953 г. са пуснати на свобода и започва свободното им развъждане. Във втората половина на 20-и век се правят целенасочени усилия по запазването на оцелелите зубри и заселването им на нови места. При последното официално преброяване през 2006 г. по света в 32 страни живеят 3155 европейски бизона. В дивата природа обитават 1955 бр., а зад огради и зоологически градини – 1200. Най-много са в Полша и в Беларус. Видът все още е включен в Червената книга на световно застрашените видове.
Размери
Зубърът е най-едрото животно в Европа. На дължина мъжките достигат над три метра, на височина – до два. На тегло – от 600 кг до един тон. Женските са по-дребни – 400 – 650 кг. Напълно развити са на възраст 7-8 години, живеят около 25 г. Брачният им период настъпва през месеците от август до октомври, мъжките влизат в единоборства за самките. Бременността продължава средно 264 дни, женската ражда едно теленце, което кърми до две години. За храна употребяват около 330 вида растения.
Сайтът https://rewilding-rhodopes.com разказва, че зубърът се е превърнал в един от символите на природозащитата в Европа. Неговата история е пример за това как само в рамките на сто години един вид може да бъде доведен до ръба на изчезването и как в резултат на много усилия може да бъде възстановен. В средата на ХХ век започват усилията за възстановяването на вида в природата от малкото запазени зоопаркови животни. През шейсетте години на миналия век малко стадо зубри е било реинтродуцирано и в ловно стопанство в Северна България. През октомври 2013 г. зубри бяха докарани от Германия в дивечовъдния участък Студен кладенец. Въпреки първоначалните трудности животните успешно се адаптираха и през 2015 г. за първи път от столетия в Родопите се роди първото зубърче. Това бе първата стъпка за реинтродукцията им в Родопите и един от акцентите на проект „Дивият свят на Източните Родопи”. Проектът е инициатива на фондация „По-диви Родопи” в партньорството на холандската организация АРК и Съюза на ловците и риболовците в България и се осъществява с финансовата подкрепа на фондация „Америка за България“. През следващите няколко години зубърското семейство се увеличава.
Стада
През 2017 г. към стадото се присъединиха още две животни, които бяха дарение от зоопарка в Зул, Германия. Последното попълнение от две млади женски дойде в края на 2020 година, като животните са дарение от два европейски зоопарка – унгарския зоопарк Сощо край град Ниредхаза и Братиславския зоопарк в Словакия.
През 2019 г. зубрите бяха освободени в дивата природа и същата година за първи път от столетия в Родопите се роди първото зубърче на свобода, а през следващата година стадото нарасна с още две малки. В началото на 2021 г. групата вече наброява 11 животни. В Студен кладенец зубрите съжителстват с елени лопатари, благородни елени, вълци, лешояди и още много редки и застрашени видове животни и птици.
Суджуци
Поне два са случаите на бракониерски набези срещу зубри в района на резервата „Воден” в Северна България. В единия престъпниците са наподобили начините за лов на първобитните хора – след дълго преследване със специално обучени кучета дого аржентино, кангал и питбул умореното животно е убито мъчително със специално изработено за целта копие. В домовете на мръвкарите са намерени десетки килограми суджуци и камари месо. Прави впечатление, че издадените присъди по мнението на природозащитници са твърде меки за такова вандалско посегателство върху изчезващ вид.
Йото Пацов
