Н якои наричат този феномен “синдрома на третия човек”. Други предпочитат да го наричат “фактора на третия”. Подробности, дето се вика. Може да са цяла тимуровска команда, но говорителят е един. И той е същински ангел хранител. Или поне се проявява като такъв.
Става дума за всички онези случаи, когато хората усещат присъствието на някого или нещо, което логически погледнато не би трябвало да е там в дадения момент. Прилича на шесто чувство, но не съвсем.
На 24 май 2006 г. австралиецът Линкълн Хол прави за втори път преход на Еверест. Той е в компанията на германеца Томас Вебер и холандския гид Хари Кийкстра. Придружават ги петима шерпи. Хол изкачва върха бодро, но когато започва да се спуска надолу, нещо се случва. Шерпите разказват, че движенията му станали неуверени, започнал да залита и после изгубил окончателно координация. Легнал в снега и въпреки опитите да му помогнат, очевидно краят наближавал. Но ето че Томас, който видимо изглеждал значително по-добре, го преварил и преминал в отвъдното. А Линкълн продължавал да проявява известни признаци на живот. Когато и той спрял да мърда, шерпите си отдъхнали с облекчение, че не се налага да го носят надолу. На 8700 м височина той останал сам. И според шерпите - мъртъв.
На 26 май покрай това място преминала друга група от алпинисти. Те открили по чудо съживилия се Линкълн Хол, който не само че се оправил, след като го напоили с чай, но и се спуснал надолу без ничия помощ.
Късмет
Това всъщност бил вторият път, когато Линкълн Хол получил помощ от „невидим приятел”. В книгата си “Страшен късмет” той описва ситуация от първата си хималайска експедиция, при която се спускал с партньора си от екипа по склона, когато ги връхлетяла снежна буря. Избухвали мълнии, снегът ги заслепявал. С нечовешки усилия успели да стигнат до лагера. Когато стъпили там, двамата се спогледали и казали една и съща фраза: “Бяхме трима!”
Наставникът
Нещо подобно се случило и с Винсент Лам, лекар реаниматор от Канада. Днес той е известен лекар, работил в Арктика и Антарктика, автор на книги и лауреат на престижни награди. Но по времето, когато това се случило, му предстояло да кандидатства във военномедицинското училище в Торонто и със свито сърце очаквал резултатите. Винсент положил неистови усилия да се справи. Бил убеден, че животът му зависи от това. Изкарал много безсънни нощи над учебниците. Напрежението било огромно. И ето че една вечер, докато стоял под душа, изведнъж усетил нечие присъствие. “Осъзнавах, че някой ми приказва, съветва ме нещо - разказва Лам. - Невидимият ми компаньон ме окуражаваше, а съветите, които звучаха в ушите ми бяха съвсем практични: как да се подготвя най-добре, на кои теми да наблегна и кои да игнорирам.”
Д-р Винсент Лам
Тази нощ за пръв път от доста време Винсент Лам спал спокойно. Преди да си легне, вкарал всички получени съвети в своя компютър. А на сутринта установил, че били безследно изчезнали. “Аз бях абсолютно сигурен, че съм запаметил файловете, но това не е най-важното в случая. Получих духовна поддръжка отгоре. Сега ми се струва странно, но тогава ми изглеждаше съвършено нормално”. Въпреки че и друг път изпадал в напрегнати ситуации, той не изпитал никога повече нищо подобно.
“Ние често мислим за живота си като за нещо емпирично, измеримо”, пише в книгата си “Синдромът на третия човек” Джон Хейгър. Уводът е на Винсент Лам.
“Този феномен ми напомня, че в човешкия опит има немалко важни неща, които нямат отношение към чисто материалния свят. Става дума за вещите, които човек само чувства. Например срещи със същества, които ни спасяват в критични ситуации, са много по-разпространени, отколкото си мислим”, казва Хейгър, който издирил поне стотина примера за „помощ отникъде”.
Полет
Един от христоматийните примери е свързан с името на Чарлз Линдберг - пилота, който прелита за пръв път без кацане над Атлантическия океан от Ню Йорк до Париж на 20 май 1927 г. Полетът трае 33 часа и 30 минути. В един момент авиаторът почувствал, че някой го “ръководи”. За първи път изпитал това усещане на 22-ия час. Летял много ниско над океана и с всички сили се опитвал да не заспи. Изведнъж осъзнал, че на борда има още някой/нещо, а може би и няколко доброжелателни фантома. Невидимият екипаж му помагал съвсем реално - ободрявали го, приказвали му, активно обсъждали навигационни проблеми и останали с него, докато не се убедили, че всичко е наред.
Лавина
Лавина в скалистите гори на Канада пък помела алпиниста Джеймс Севини и го размятала близо 600 метра като парцалена кукла. След като се приземил, клетникът бил потрошен до такава степен, че на практика нямал никакъв шанс. С пукнати ребра, счупена ръка и нос, избити зъби, скъсани коленни връзки и др., Джеймс се приготвил, че ще умре. Но тогава чул глас в ушите си, който му нашепвал, че трябва да се придвижи напред, тъй като е твърде рано за такива мисли. С напътствията на невидимия си покровител той успял да допълзи до базовия лагер.
Всеки си обяснява различно този феномен. Но каквото и да представлява той, в различни ситуации различни хора преживяват нещо сходно - чувство за присъствието на някой, който ги поощрява, дава им съвети и даже ги извежда извън зоната на опасността.
Компания
“Във всеки от случаите, на които се натъкнах, това е бил доброжелателен, готов да помогне компаньон - коментира Джон Хейгър.- Става въпрос за хора, оказали се на ръба между живота и смъртта, при това нерядко далече от цивилизацията”.
Сред примерите има американски астронавт на космическата станция “Мир”, израелски войник, австрийски алпинист в Хималаите…
„Болшинството от тези, които са преживели този синдром, могат да кажат само от кой пол според гласа му е било това същество, но нищо повече, нищо конкретно. А има и такива, които идентифицират спасителя като покоен роднина, приятел или даже Исус Христос”, казва Хейгър.
Наука
Феноменът става известен като “синдрома на третия човек”, защото е упоменат така от Томас Елиът в поемата му “Безплодната земя”. Високодуховни или религиозни хора, независимо от вярата, която изповядват, смятат, че им е помагал Божият промисъл, докато агностиците виждат в този феномен защитна функция на мозъка.
Хората на науката обаче отдавна се опитват да разберат по какъв именно начин човешкият разум би могъл да извика във въображението трети човек. “Мненията по този въпрос се разминават - казва Хейгър, - единно обяснение няма. Някои психолози предполагат, че в случай на стрес лявото логическо полукълбо, което обикновено доминира, частично губи своя контрол над разума, който отказва да повярва в свирепата реалност на случващото се, и тогава се намесва по-емоционалното и оптимистично дясно полукълбо на мозъка, което е способно на образно мислене и фантазия. Ето откъде се появяват “ангелите спасители”.
Друга теория предполага, че “третият човек” - това е продукт от биохимични реакции, случващи се в организма. Организмът реагира на стреса, като изхвърля излишното количество адреналин, а в мозъка в миг на опасност произтичат някакви химични реакции, които засенчват скептицизма и помагат на нуждаещия се да се справи с паниката.
„Половинката“ си е на мястото
Защо някои чуват гласа на този мъдър помощник, а други не? “Някои хора са по-възприемчиви от други – казва Джон Хейгър. Въображаемият малък приятел на детето също може да е проява на “синдрома на третия човек”. В изследвания, провеждани сред овдовели мъже и вдовици, от 30 до 50% от участниците съобщават, че покойната им „половинка“ си е на мястото и те чувстват присъствието й.
Дали “третият” е добър ангел или само проява на физиологичния механизъм на оцеляване, всеки решава за себе си. Лично аз не мога да реша тази загадка. Но тя поражда много важни и сериозни въпроси, допълва Хейгър.
Кристи Петрова
