Горан Стефанов е роден през 1980 г. в Ямбол. Завършва „Богословие“ във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" и „Културен туризъм“ в Пловдивския „Паисий Хилендарски“. Има докторска специализация от Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“. Завършва и „География“ в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. В началото на кариерата си Стефанов работи в Програмно-координационния център за научни изследвания „Геопан“, музея в Малко Търново като етнограф, а от 2021 г. е главен уредник на прочутия Аладжа манастир - археологически обект на Регионалния исторически музей във Варна. Разговаряме с младия учен по повод големия празник Димитровден. Считан за популярен и дори тривиален, се оказва, че той пази доста таен и древен шифър.
- Г-н Стефанов, на днешния 26 октомври честваме един от най-обичаните светии в България – св. Димитър. Как си обяснявате масовостта на култа към него?
- Този култ, както и всеки друг, си има своята историческа генеалогия. Култът започва като локален и с времето придобива ойкуменистичен характер. Днес свети Димитър Солунски е един от най-почитаните християнски светци, патрон на Солун. Той е светец мъченик, убит заради християнската си вяра по време на гоненията на император Диоклетиан.
През XI-XII в. култът му се разпространява широко във Византия, а по време на управлението на Палеолозите добива най-голям разцвет. Тогава той навлиза и в кирилските текстове. Но свидетелства за присъствието на Светидимитровския култ по нашите земи и от по-рано. По време на въстанието на Асеневци дори има слух, че св. Димитър е напуснал Солун и иконата му е дошла в Търново, за да подкрепи въстаналия народ.
През османския период св. Димитър става един от най-популярните светци на Балканите, а и в извънбалканските православни страни.
Овен това неговият празник бележи и края на един от аграрните цикли, а както всички знаем българинът винаги е бил свързан със земята и земеделието. Затова и образите на светци покровители, свързани със започването или приключването на полската работа, са много устойчиви и популярни.
- В иконографията той е рисуван като воин, който язди кон или стои прав и държи щит/меч. Малко се говори обаче за народния образ на светията. Как древният българин всъщност си е представял този колкото религиозен, толкова и приказен герой?
- Ранните иконографии представят св. Димитър, като воин, държащ копие и щит, и вече по-късните поставят светеца на кон. Както вече споменах, неговият празник бележи края на един от аграрните цикли. Според фолклорните представи св. Димитър носи зима. От брадата му падат снежинки. Той е и сочен за брат на св. Георги, който пък носел лято. Освен това според иконографията св. Димитър убива човек, откъдето според някои мои информатори идвало и името на сезона зима (взима човешки живот). Поради тази причина светецът е свързван и със света на мъртвите.
- Какви са старите обичаи, които трябва да спазват днес имениците, пък и въобще българите, за здраве и благополучие?
- Според старите българи този ден се е наричал още и Разспуст. На него са се разплащали за свършената през топлите месеци работа – чорбаджиите с ратаите, кехаите с овчарите, стопаните със строителите, наети да строят нова къща. Затова е добре на този ден да не оставаме длъжници, да сме си изчистили сметките. Някога се е вярвало, че ако някой е имал да дава курбан на празник през идната година, трябвало да „капарира“ животното от стопанина му именно на Димитровден.
- Знаем, че на Гергьовден се пече агне, но какво трябва да включва трапезата за Димитровден?
- На Димитровската трапеза е добре да има печен петел или кокошка, ако е възможно, ястия от овнешко месо, гювеч, печена тиква и плодове, най-вече ябълки. Някъде пазят и чепка грозде за празника. Имениците черпят гостите си с младо вино и ракия.
- Има ли някакви по-особени ритуали (табута) за това време от годината?
- Знаем, че на имен ден не се кани, но на Димитровден е забранено да се отказва на именик, ако те покани на гости. Независимо каква и колко работа имаш, може да го уважиш за пет минути, но трябва да го уважиш.
- Като изследовател имате особен интерес и към нестинарството. Бихте ли разказали защо св. Димитър е на толкова голяма почит сред тази мистична общност?
- Да, на особена почит е. Въпреки че ние сме свикнали днес да свързваме нестинарството основно със светите Константин и Елена. Всъщност това е един целогодишен цикъл от празници, всеки от които нестинарите празнуват. Неговото начало е именно на Димитровден.
Тогава нестинарите се събират, изваждат нестинарските икони и посещават някои от свещените извори и параклиси. След това в тяхна близост запалват огън. Когато той прегори, онези, които са прихванати, влизат и играят боси в жаравата. Нестинарите казват, че Димитровден е първият пълен ден от годината, а предходният е последният празен. С други думи може да се каже, че Димитровден е Нестинарската нова година.
- В някои села в Южна България иконите на св. Димитър и св. Георги винаги са поставяни заедно. Какво гласи етнографското тълкувание на този факт?
- Това е често срещано явление в селата, разположени в Сакар и Странджа. Дори на много места ги има изобразени заедно, на една икона, но обърнати един срещу друг. Те сякаш, препускайки на своите коне, и като че ли завъртат годишния цикъл от лято към зима и от зима към лято отново. Тази иконографска композиция напомня на онзи древен мит, в който двамата светци са представени като братя.
- На средновековни икони във византийски стил св. Димитър убива друг воин. Това цар Калоян ли е, както гласи гръцката народна митология?
- В гръцката иконография това наистина е така. Дори на някои гръцки икони е изписано името на българския цар. Според гръцките сказания по време на обсадата на Солун от българите през 1207 г. св. Димитър пробожда с копие цар Калоян и спасява града. Трябва да припомня, че Калоян е един от най-ненавижданите в Средновековна Византия български владетели.
В българската иконография св. Димитър убива сарацин или езичник, враг на християнската вяра, а на някои икони в краката на светеца е изобразен и самият антихрист.
Но както споменах, във фолклорните представи жертвата на св. Димитър е човек, символизиращ отиващата си година. Настъпва периодът на зимата, асоцииращ се със смъртта и хаоса. В началото на този период е постът за подготовката на раждането на Новата година (на Коледа), кръщаването на водите (на Йордановден), очистването на времето с маскарадните игри и 40-дневния великденски пост, благата вест за идването на пролетта и тоталното унищожаване на хаоса и старото време от св. Георги. Той, за разлика от св. Димитър, убива ламя, която е символ на хаоса, да не се бърка със змей. Така в митологичните представи на българите циклите на времето са се завъртали от двамата светци братя: от зима на лято и отново към зима.
- В Аладжа манастир има ли изображение на св. Димитър?
- Пазим един негов барелеф, част от музейната експозиция на скалната обител. Каменното изображение е датирано около XVII век. Вероятно е открито от братята Шкорпил, които, идвайки по Северното Черноморие, откриват за науката и Аладжа манастир, както и намиращите се в близост катакомби. Те са прокопани в скалите от ранните християни (IV-VI век) – около век-два след времето, в което е живял воинът свети Димитър.
Любомир Старидолски
