- Г-н Витков, утре вечер в столичната зала „Арена София“ ще се състои втори исторически концерт, 5 години след първия, в който „Хиподил“, „Ревю“, „Контрол“ и „Нова генерация“ се събраха заедно на една сцена. Разкажете ни повече за това приключение.
- Това е втори и последен път, в който ще се съберем тези банди заедно с оригиналните състави и ще свирим на живо. Оригиналните певци на „Ревю“ и „Контрол“ ще излязат на сцената, Милена и Кольо Гилъна. Липсата на Митко Воев в „Нова генерация“ не може да бъде запълнена, но групата е в много добра форма и състав. Това ще видите. А ще чуете хитове само. Хитове звучи слабо за песните, които ще чуете. Три часа и 15-20 минути ще сме на сцената. Вратите се отварят в 18 ч. Молим публиката да не чака последния момент, за да влезе. Ще започнат първо „Нова генерация“, те ще открият в 19:30. След тях излизат „Ревю“, после „Хиподил“, а на финала и „Контрол“. Знаем, че и четирите групи си имат своя твърда публика, но наистина тези групи ще ги видите за последно на една сцена, така че се възползвайте. Може би ще има и друг концерт, но не и в този формат. Нека сме реалисти - след 5 г. я камилата, я камиларя.
- Какво символизират за вас тези групи? Какво явление са те в българската музика?
- За българската музика тези групи са със статут като откриването на динамита. 80-те и 90-те - тогава беше силата им - „Ревю“, „Контрол“ и „Нова генерация“ още през 80-те, по време на соца. Тези банди внесоха аромата на свежестта, т.нар. антисоц. Ние се появихме веднага след падането на комунизма през 1991 г., а две години по-късно излезе и първият ни албум. Тази година ние празнуваме 30 г. от първия ни албум и 30 г., откакто беше побоят във Варна. Прословутият случай. За мен тези групи неслучайно са избрани, защото са най-стойностните, които промениха мисленето на публиката. Неслучайно и след 30 г. имат своите фенове, които са не само на 40, 50, 60 г., но и много млади. Надявам се на приемственост, макар че времето се смени. Сега вече има свободия, но няма свобода. Няма фалшив морал, но има фалшиви ценности, дълга тема е.
- Вие самият през 1993 г. мислили ли сте, че 30 г. по-късно ще бъдете заедно с тези музиканти на една сцена, ще пишете история в българската музика и ще се забавлявате заедно?
- Тежка е схемата. Забавата идва, когато само се забавляваш, но това е най-голямата зала в България - „Арена София“, и си е предизвикателство. Според мен, въпреки че с групите бяхме натирвани, че сме ъндърграунд, антикултура и т.н. - ние заслужаваме голямата сцена, наистина. Щастлив съм, че участвам в организацията на събитието. Знаете ли, преди 30 г. имах коса и не съм си представял, че ще свирим заедно, честно да ви кажа. Абсолютно никак. Когато бях тийнейджър, „Ревю“, „Контрол“ и „Нова генерация“ свиреха по фестивали и летни театри. Тогава още бяха с легендарен статут. А ние - „Хиподил“, как станахме с легендарен статут, не знам. Просто се промушихме през задния двор на българската музика и продължаваме да ни харесва да сме там.
- Слоганът на концерта утре вечер е „Сега или никога“. Предполагам това е по повод, че няма да има трето такова събиране?
- Да, няма да има трети исторически концерт. Шегувам се с приятели, които ми казаха да приемем, че някога ще има трети такъв, и ме питаха как ще го кръстим. И аз го измислих - „Никога повече“.
- Човек не трябва да се зарича и да казва „никога“. Така поне гласи клишето.
- Човек не трябва да се зарича, но и трябва да знае какво се случва, да е реален. Неслучайно тези групи са култови, защото са ръбати камъни и всяка една от тях има своите отношения, своята история и твърдението, че трудно се работи с хора ей така. Всеки творец има своето его и виждане и е много тежко да се съберат такива имена на сцената. Наблюдавайки какво се случва в музикалната индустрия, защото няма музикална сцена, според мен, а единствено музикални продукти като групи и певци, които са наложени медийно от компаниите, които стоят зад тях. Нашата история, и на четирите банди, не е такава. Ние се създадохме от нищото в точния момент и на точното място. Най-странното е, че останахме. Много хора казват - е, това е било преди 30 г. Не мисля. В момента се намираме в новите 90-те. Безхаберието и наглостта ни владеят по същия начин. Не виждам промяна. Жив свидетел съм на тези години. Като че заседнахме в 90-те. Тогава се появиха чалгата, мутрите и т.н. Чалгата ни победи, което е факт. Част от интелигенцията на България се изнесе навън, за жалост. Но това е една тъжна история, която няма да стане по-весела, а напротив - по-тъжна. На твореца това му е чарът - в трудните моменти да намира сили да се смее и да се шегува. Да пародира с тежестта на ситуацията. Това е и нашата роля.
- “Хиподил“ бяха и са определяни като скандални и бунтари. Кои, според вас, са бунтарите на новото време и има ли ги?
- Ще отговоря по хиподилски - може би „Молец“ са новите бунтари. Има и други групи, които не са видели бял свят, не са видели известност. В момента не са важни талантът и творбата, а продуктът. Най-безсмислената тъпотия, която се представя за песен, албум и т.н., може да стане голям бум по простата причина, че се налага от парите. Не виждам нови бунтари, наистина. Всичко се смени. Мен ме съдиха за порнография през 1996 г., което си беше реалност. Хората си мислеха, че е майтап. Но нещата не бяха майтап. Днес може би направо щяха да ни линчуват, ако правим такива песни. Част от населението вече не само че не разбира английския хумор, но не разбира и хумора. За него хуморът е пошла шега.
- В навечерието сме на най-светлите християнски праезици. Обвзема ли ви вече празнично настроение?
- Да ви кажа честно, покрай концерта не знам вече къде се намирам. Както при всяка една организация на огромно събитие. Проблемите са много, детайлите също. Нищо не може да бъде съвършено. Всичко правим на мускули. Както знаете, ние нямам спонсори на събитието, нямаме подкрепата на Министерството на културата и други институции. Ние винаги сме оцелявали въпреки тях. Така и ще продължим. В навечерието на светлите християнски празници бих ви казал, че човек трябва всеки един миг и ден да го чувства като светъл, защото е жив и здрав. Времето е наистина кратко, то е величина, която много бързо преминава. Ако само гледаме да трупаме пари и известност, в един момент ставаме техни роби. Човек трябва да се радва на малките неща, дори и телесни такива (смее се), казвам го с чувство за хумор - който го приеме. Пожелавам на всички не да останат такива, каквито сте, както казват в чалгата, а бъдете по-умни и с повече чувство за хумор, защото само това остава накрая.
Екатерина Томова
