К омпозиторът Георги Красимиров-Герасим дава нов живот на най-популярните възрожденски песни със свои аранжименти, изпълнени от Берковската духова музика и квартет „Белканто“.
Дискът се нарича „Възрожденский“ и започва в песента за цар Иван Шишман „Откога се е, мила моя майно льо, зора зазорила“, продължава със „Стани, стани, юнак балкански“, „Вятър ечи, Балкан стене“, „Жив е той, жив е“ и „Боят настана“. Компилацията включва още „Къде си, вярна ти, любов народна“, „Райна Попгеоргиева“, „Тих бял Дунав“, „Хубава си, моя горо“ и „Ясен месец веч изгрява“. Проектът завършва с „Петко льо, капитанине“ и химна „Шуми Марица“.
Ремикс
„Отдавна имах идея да направя тези изконни български песни с Берковската духова музика. Не само заради това, че те са част от нашето освобождение като българи. Може би така е трябвало да се случи, да изчакам момента, в който срещна „Белканто“ - прекрасни наши оперни певци. Ние се срещнахме преди години, малко след като участваха в „Х фактор“ по NOVA, там изпълниха песента „Ветрове“, което беше изненада за мен, защото тя е много трудна за нова версия. И аз съм се опитвал да правя за съседни страни, чужди изпълнители, много е трудна за кавър или ремикс. Тези момчета обаче ме изненадаха много приятно и оттогава имаме приятелска връзка и планирахме да правим албум“, разказа пред „Телеграф“ Герасим. Албумът излиза в чест на няколко годишнини – 145 г. Трети март, 146 г. от Освобождението на Плевен, както и от Априлското въстание.
Връзки
За разлика от друг сега композиторът чинно си е написал партитурите на аранжимента за всеки инструмент. За три дни в Берковица са записали инструменталите. „Затова трябва да благодаря на читалище „Иван Вазов“ – то празнува 150 г. от основаването си. В Берковица успяхме да направим малка база с прекрасната акустика на залата, наподобявам я със зала „България“, има такава и в Плевен. То си е концертно изпълнение, идеята на всички беше, като слушаш, все едно я виждаш да се изпълнява на сцената, абсолютен лайф. Записвахме и в студио 1 на БНР. Вокалите записвахме при Максим Горанов в Плевен, там направихме смесването и мастеринга на албума, поживяхме една седмица в Плевен. Може би неслучайно е направен в Плевен, заради Плевенската епопея и 3 март. Мисля, че има смислови интуитивни връзки, енергии, които са събрани там“, добавя музикантът.
„Ку-ку бенд“
Той признава, че е много трудно в едно малко провинциално градче да съществува оркестър. „Не само защото баща ми беше ръководител. Брат ми Росен свири от 16-годишен, сега е ръководител. След идването на демокрацията един от поредните кметове реши, че общинският оркестър много му тежи на бюджета. Тогава бяха 35 музиканти и останаха 10. Тогава бях начинаещ продуцент в компанията на „Каналето“ и „Ку-ку бенд“. Заедно с Евгени и Годжи бяхме продуценти на много албуми и реших, че реално мога да продуцирам Берковската духова музика. Така се започна и стигнахме до възрожденския албум. В този период от 19-и век в цяла България в малките населени места се инициира жаждата за свобода и събитията, довели до това днес да бъдем свободни. Хората са свирили, пеели, имали са училища, благородна българска черта да се инвестира в образование и култура. Затова искахме да звучим малко по провинциален, регионален начин, в хубавия смисъл, и да се опитваме да предизвикаме поредното прераждане и възстановяване на българщината и българския дух“, казва още Герасим.
Не прави сметка на парите
„Не обичам израза „Музикант къща не храни“, защото мен цял живот музиката ме е хранила. И не само мен, но и моето семейство, и много хора наоколо“, признава Георги Красимиров. Заедно с брат си и баща си поддържат Берковската духова музика на частна основа, но имат и меценати. „В последните години новият кмет, пък и предишният, съдействат за определени проекти. Регулираха се нещата. Помага и читалище „Иван Вазов“, в което съм отраснал, преди да отида да уча в Плевен. Дружна работа. Никой от нас не е правил сметка какви пари сме дали, какви сме изкарали. Важното е, че духовата музика е жива. Берковската духова музика е на 33 г., а духовата музика в Берковица е на 120 г. Учредена е през 1902 г. Искахме миналата година да го отбележим, не се получи, та сега предстои през пролетта“, допълва Герасим.
12 е любимото му число
Албумът „Възрожденский“ е 12-и поред в дискографията на Берковската духова музика, съдържа 12 песни. „Това е любимото ми число, кратно на 3, защото моето число е 3. Забелязал съм, че колкото албуми съм произвел през годините и са били с 12 песни, са имали по-голям успех от тези с 13 или 15. Албумът „Ветрове“ на Лили Иванова е с 16 не по моя вина. Има такава нагласа да дадем повече, а то невинаги това е нужно. Достатъчно е да дадем по-малко и да се преоткриваме, да има малко глад. Неслучайно дългосвирещата плоча по европейски стандарти е между 38-40 минути, то е свързано и с технологията. Най-хубавите неща са се случвали в тези формати“, казва маестрото. Първоначално смятал да включи обработен фолклор, стари градски песни и инструментални хора да направи във вокален вариант, но решил да останат само възрожденските. Дискът е записан за 40 дни и от 3 март е в спотифай.
Лео Богдановски
