М узикална прослава на светите братя е посочена в един от най-старите старобългарски ръкописи – Асеманиевото евангелие, открито през 1736 г. в Йерусалим. Молитви, химни и песни за Кирил и Методий се появяват във всички славянски страни.
През 1844 г. учителят от Елена Иван Момчилов създава тропар „Еднокровни и сущи по плоти” в тяхна чест. Песни пишат учителите Йордан Ненов, Йоаким Груев и Михаил Буботинов.
Иван Момчилов
През 1873 г. Добри Войников написва музика за четирогласен хор към стихотворението си „Химн”, предназначено на честването на 24 май в Браила.
Добри Войников
Тази песен се смята за начало на българската професионална музика. През 1899 г. се появяват „Песен за Кирил и Методий” и „Слава на Кирил и Методий”, създадени от Емануил Манолов.
Емануил Манолов
Но безсмъртният химн, посветен на най-светлия, най-чистия и най-българския празник, е „Върви, народе възродени”. Пътят на тази крилата песен започва от Русе.
Тържествено
От 1 септември 1889 г. до 1 септември 1892 г. и от 1 септември 1899 г. до 1 септември 1900 г. учител по френски език в Русенската мъжка гимназия е Стоян Михайловски. Училището е образцово и с право се определя като един от големите и първи стълбове в храма на българската просвета”. Денят 24 май винаги е отбелязван с подобаващо уважение, но учителите често споделяли, че за да бъде по-тържествен, му е нужна подходяща песен – лека, красива, завладяваща.
Стоян Михайловски
Михайловски решава да опита да създаде подходящ текст за една бъдеща песен, като за музиката разчита на живеещия в Русе музикален деец Атанас Паунов, роден в Свищов през 1853 г. Работи като библиотекар и учител. Владее няколко инструмента. Заедно с учителя по литература Трифон Ц. Трифонов основават театрално-певческо дружество „Лира”. Паунов изгражда и ръководи катедрален хор при църквата „Св. Троица” и любителски певчески хор при „Св. Георги”.
Отбелязването на 24 май в миналото беше тържествено и многолюдно.
През март 1894 г. той е един от основателите на първата у нас „Българска филхармонична дружинка”. Атанас Паунов е сред първите автори на учебници по пеене и сборници с училищни песни. Въпреки неуморната си деятелност като учител и музикант остава непризнат и онеправдан. Едва една година преди смъртта си (2 ноември 1904 г.) е повишен във втора степен учител, докато негови по-млади колеги без опит и ценз са първа степен.
Отбелязването на 24 май.
Дни преди празника, през нощта на 15 срещу 16 май 1892 г., Михайловски „на един дъх” написва своето безсмъртно стихотворение, започващо с вълнуващите слова: „Върви, народе възродени, към светли бъднини върви...”, създадено като „проект за български всеучилищен химн”. Публикувано е за първи път в сп. „Мисъл”, кн. 9/10 от юни 1892 г. На другия ден Михайловски дава текста на Атанас Паунов да композира подходяща музика.
Отбелязването на 24 май.
Паунов веднага се залавя за работа, влага много усърдие и жар, но „създадената музика не изразявала възвишения патос, вложен в текста” и химнът остава само като стихотворение.
Отбелязването на 24.
През учебната 1900-1901 година Панайот Пипков е назначен за учител по музика в ловчанското петокласно мъжко училище „Йосиф І”. Роден е на 21 ноември 1871 г. в Пловдив, учи цигулка, пее в хора на Г. Байданов. Учи в Пловдивското педагогическо училище, но го напуска, за да постъпи в столичната драматична трупа „Сълза и смях”.
Панайот Пипков и музиката за химна, която е написана за 15 минути.
Със съдействието на актьорите от трупата е изпратен да учи музика в Милано (1893-1895), но стипендията му е спряна и той се завръща в България. През 1899 г. ръководи дружество „Гусла” във Варна, където под давление на Гоце Делчев написва текста и музиката на „Химн на Македония”.
Вдъхновение
Дни преди 11 май (стар стил) 1901 г. Пипков води час по пеене на учениците от трети клас, но е неспокоен. Поел е задължението пред училищните настоятели да напише песен, която да възхвалява Ловеч и българската писменост. Направил е няколко опита, но все не попада на подходящ текст. Размишлявайки какво да стори, се разхожда между чиновете, когато погледът му се спира върху един ученик. Наведен над някаква книга, той чете нещо с голямо увлечение. Оказва се, че вниманието на ученика е привлечено от стихотворението на Стоян Михайловски, посветено на братята Кирил и Методий. Пипков с любопитство се зачита в непознатия му текст и още не преполовил „бисерите му” в главата му прозвучава вече вдъхновената от тях музика. Втурва се към черната дъска, където се мъдрят няколко тебеширени късчета. Бързо започва да чертае петолинието, но дребните парченца креда се топят между пръстите му и се пръскат на вси страни, обърнати на прах. Учениците сами се подсещат и се втурват да донесат тебешири. Написването на музиката отнема около 15 минути. Не губи време и веднага започва да я разучава с учениците, отначало поотделно, а после дружно, повечето от които са участници в училищния и църковния хор. Звънецът призовава учениците на почивка, но те с вдъхновение продължават да пеят песента. В един момент гласовете им се извисяват толкова силно, че шумът в коридорите заглъхва.
Предсказание
Пред вратата на класната стая се струпват ученици и учители и с внимание слушат крилатата песен. Директорът на училището Христо Бръмбаров с нескрита радост поздравява Пипков и с развълнуван глас казва: „Г-н Пипков, никога не съм се надявал, че в това скромно наше петокласно училище ще се пеят такива хубави песни, каквито слушаме от началото на годината, и никога не съм слушал нещо по-тържествено и в духа на училищната песен от това, което пяхте преди малко в ІІІ „а“ клас. Аз ви моля, г-н Пипков, да изпеете тази песен на молебствието, което ще се състои в училището по случай празника на светите Равноапостоли на 11 май. Това е истински химн, с който ние първи ще възпеем и възвеличим делото на нашите просветители тази година, и съм уверен, че няма да мине много време и той ще прозвучи във всички училища на нашето отечество”.
Предсказанието на благородния просветител се сбъдва. Още на следващата година, та до днес, химнът звучи из цяла България.
През 1912 г. Пипков се премества в София. Като капелмайстор на 41 и 54 пехотни полкове участва в Балканската война. След войните, през 1918 г., създава „Българска рапсодия”, а като диригент в Свободния театър поставя оперетите „Царицата на чардаша”, „Розата на Стамбул”, „Есенни маневри” и др. Дълги години е капелмайстор на Градската духова музика при Столична полиция. Освен химна за Кирил и Методий широка популярност получава и „Сладкопойна чучулига” по текст на Цоньо Калчев.
Бележитият композитор умира на 25 август 1942 г. Знаменитата черна дъска, на която е записана мелодията на безсмъртния химн, е запазена и предадена на съхранение на Етнографския музей в София. Бомбардировката на 10 януари 1944 г. срива цялата пететажна сграда до основи и всички безценни експонати изчезват безвъзвратно.
* Автор: Боян Драганов
Песнопойка (Оригиналният текст)
"Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!
***
Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден -
и Бог ще те благослови!
***
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
***
Безвестен беше ти, безславен!...
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!..."
***
Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
О, пресвещени старини!
***
България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет...
***
Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!
***
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир,
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир,
бе и тъжовно робско време...
***
Тогаз Балканский храбър си
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин...
***
Но винаги духът народен,
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През десет века
все жив остана ваший глас!
***
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
заспал в глубока тъмнина;
***
подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,
***
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
***
Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
***
Русе, 1882, априлий 15
[сп. "Мисъл", 1892, кн. IX-X]
Боян Драганов
