- Какво е за вас фотографията, освен че е хоби, изкуство или изразно средство. Вие снимате от дете. Какво повече казва фотографията като изкуство спрямо другите форми?
- Фотографията за мен е рисуване със светлина. Изображенията могат да предизвикат истински и дълбоки емоции без време за реакция. В рамките на части от секундата те предават съобщение, което може да бъде разбрано само с един поглед. Изображенията също се обработват по-бързо и се съхраняват по-добре, те са достоверни и убеждават по-бързо от текста.
- Какъв е стилът на фотографиите, които видяхме във Vivacom Art, и за тези, които не успяха да ги разгледат на живо, предвижда ли се нова изложба?
- Стилът на тази серия черно-бели фотографии е смесен с абстрактно изкуство, с дръзки неонови тонове. Тези “класически” фотографии конфронтират и същевременно са в симбиоза с модерното усещане за цветове, флуидност и дързост. Постоянната променливост на женската натура. Планувам още две изложби тази есен отново в София.
- Тези цветни акценти са ваша запазена марка, те като че ли засилват емоцията и посланието. Защо предпочитате черно-бялата фотография?
- На този въпрос бих отговорила с любим цитат на Тед Гранд, известен фотожурналист: „Когато снимате хора в цвят, вие снимате дрехите им. Но когато снимате хора в черно и бяло, вие снимате техните души!“
- Какво е предимството на жената, която се характеризира със флуидност. Опишете я като качества и постижения? Какви послания изпращате с експозицията „Флуидността на жената“?
- Умение, позволяващо й да се приспособява към всяко предизвикателство, да създава собствени правила за живот, да бъде творец през призмата на изкуството или дори делничния живот, да има смелостта да изразява себе си и да приема образа си такъв, какъвто е.
- Кои артисти са ви повлияли?
- Артисти, повлияли моето развитие, са Peter Lindberg, Sally Mann, Helmot Newton. Те са едни от основните.
- Над какво работите в момента?
- В момента подготвям абстрактна серия от платна.
- Колко години бяхте асистент на главния реставратор на Виена и какво точно правехте. Бихте ли могли да разкажете някоя вълнуваща история?
- Около една година бях негов асистент. Работата беше много динамична и разнообразна, изпълнена с много предизвикателства. Смешна история за бюста/скулптурата на Че Гевара във Виена. Много често на кратки периоди от време трябваше да изчистваме червената боя от носа му, защото група вандали бяха решили да покажат артистичните си умения.
- Срещала ли ви е работата за фондацията с интересни съвременни артисти и художници?
- Фондация е основана преди повече от 20 години, за да популяризира изкуството на Кики Когелник. Тя е единствената австрийска поп арт художничка. Нейната работа включва живопис, скулптура, графика, инсталации и изследване на необичайни материали като бомби или винил. Когелник е описана като австрийски представител на поп арта, въпреки че не се е смятала за поп арт артист и като един от пионерите на международно ориентираното пърформанс изкуство.
През 1962 г. Кики Когелник решава да се премести в Ню Йорк. В ателиетата в Ню Йорк тя среща произведения на абстрактния експресионизъм навсякъде. Там тя става част от тясна група артисти, включваща Рой Лихтенщайн, Клаес Олденбург, Анди Уорхол, Лари Ривърс, Том Веселман и други. „Попът се превърна в начин на живот“, а с техните екстравагантни тоалети и шапки самият Kogelnik се превърна в ходещо събитие. Във частната й колекция съм се срещала с много от оригиналните творби на тези големи величия от света на поп арт сцената. Вълнуващо беше!
- Какво е да организираш изложби за такива големи галерии като Tate Modern (London), Louisiana Museum of Modern Art (Denmark), Moderna Museet (Sweden), Lira Gallery (Rome), Johann Koenig Gallery (Berlin) и много други?
- Много е интересно потапянето в света на съвременното изкуство. Успешните изложби не са въпрос на късмет, а резултат от добро планиране и детайлна подготовка. От идея и концепция за първата изложба до въпроси относно организацията, представянето, работата с пресата и връзките с обществеността, както и застраховките, договорите и финансирането, това са основни аспекти. Имах честта да работя с големи професионалисти и да събирам много професионален опит от тях. Сблъскването с проблеми и препятствия са ме научили да ги решавам с голяма доза креативност и бързина.
Това е тя
Катя Танева завършва „Културология и изкуствознание“. Започва своята кариера като асистент на главния реставратор на град Виена.
След това работи в арт фондация в Ню Йорк и Виена, където организира изложби за съвременно изкуство в галерии и музеи по цял свят - Tate Modern (London), Louisiana Museum of Modern Art (Denmark), Moderna Museet (Sweden), Lira Gallery (Rome), Johann Koenig Gallery (Berlin) и много други. Катя Танева учи фотография във Виена и продължава творческия си път с проекти в големи рекламни агенции. Започва да експериментира с различни техники, текстури и формати. След години наслоен естетически опит се ражда концепцията за Fluidity of a Woman.
През юли нейната експозиция “Флуидността на жената” беше показана в галерия Vivacom Art Hall Oborishte 5, тъй като Катя Танева е сред петимата финалисти от шестото издание на конкурса за съвременно изкуство Most. Творбите все още могат да бъдат разгледани на сайта на галерията.
Катя Танева създава творби в тираж 1/1, със смесена техника, използвайки дигитална фотография и абстрактно изкуство. Темата за флуидност, женственост и устойчивост е представена с модерно докосване и това прави тези творби особено впечатляващи, отбелязва изданието.
Екатерина Томова
