С амо за няколко години хутите натрупаха забележително разнообразен набор от противокорабни ракети, както крилати, така и балистични варианти.
Използването им почти преустанови търговското корабоплаване в Червено море, през което преминава 15% от световния морски транспорт.
Това наложи провеждането на международната операция Prosperity Guardian („Защитник на просперитета“), водена от САЩ, която има за цел да гарантира свободата на корабоплаването през Червено море.
Силите на Хутите притежават ракети от почти десетилетие. В този период обаче способностите им да заплашват кораби получи значително подобрение.
Когато поеха контрола над Северен Йемен в края на 2014 г. и началото на 2015 г., хутите придобиха от йеменски военни запаси първите си ПКР П-21/П-22 от остарелия съветски мобилен ракетен противокорабен комплекс 4К51 „Рубеж“, както и малко по-модерните китайски C-801.
Означени съответно като „Рубеж“ Б21/Б22 и Al-Mandab 1, тези ПКР все още се показват от хутите на паради, но не е ясно колко бройки от тях притежават и дали остават оперативни.
Хронология
Междувременно хутите се сдобиха с ново, по-модерно въоръжение. Иранската помощ за това е от ключово значение от 2015 г. насам. През 2016 г. хутите поразиха военнотранспортния катамаран HSV-2 Swift на ВМС на ОАЕ и се опитаха да атакуват американския разрушител USS Mason. Той бе пристигнал от САЩ, за да изстреля крилати ракети Tomahawk срещу цели на хутите. Вече се знае, че бунтовниците са използвали произведени в Иран ракети за тези атаки, въпреки че по това време липсваха твърди доказателства за това.
През 2019 г. разрушителят на ВМС на САЩ USS Forest Sherman прехвана кораб в Арабско море, пренасящ контрабандно иранско оръжие за Йемен, включително версия на китайските ПКР C-802.
Иран започна да произвежда ракетите C-802 с обхват от 120 km под името Nour през 1990 г. и ги разви във вариантите Ghader с обхват 200 km и Ghadir с обхват 300 km. Въпреки че не е сигурно кои версии са получили хутите, групата твърди, че техните C-802 (наречени Al-Mandab 2) имат обсег от 300 km, което предполага потенциално прехвърляне на варианта Ghadir.
Паради
На парадите през 2022 и 2023 г. хутите демонстрираха нови системи ПКР, включително такива, изглеждащи като 2 противокорабни версии на иранските крилати ракети за наземни атаки (LACM) Quds/351. Твърди се, че едната е с радарно самонасочване (вариант Sayyad), а другата има електрооптично самонасочване (вариант Quds Z-0). На база обхвата на оригиналните Quds и на изявленията на хутите и двете системи биха могли да имат обсег от поне 800 km.
На парадите бяха показани и различни противокорабни балистични ракети (ASBM) и управляеми ракети, използващи иранска инфрачервена технология за самонасочване. Ракетата Asef с обсег от 450 km изглежда е ребрандирана версия на иранската ASBM Fateh 313, докато ракетата Tankil представлява невиждана досега противокорабна версия на разработената от иранския Корпус на революционните стражи (IRGC) ракета Zohayr с обсег 500 km. Двете ракети са най-тежките противокорабни ракети на хутите. И двете са с бойни глави от над 300 kg и са с ирански произход.
Бяха показани и 3 по-малки ASBM – Faleq, с обхват от 140 km, Mayun и Bahr al-Ahmar. И трите силно наподобяват иранската философия в дизайна и технологията за насочване, но не съответстват точно на известните ирански системи. Те биха могли да бъдат или ирански системи, които не са били наблюдавани преди и са контрабандно пренесени в Йемен, или ракети, произведени от хутите с ирански комплекти за самонасочване. Има и вариант те да са създадени на базата на разработките на иранското прокси Хизбула по нейната програма за прецизно насочвани ракети „земя-земя“. Още един пример за йеменската техническа изобретателност бе демонстрираната ракета „земя-въздух“ С-75 (НАТО SA-2) от запасите на йеменската армия отпреди войната, модифицирана за противокорабна роля с помощта на ирански комплект за насочване.
Предизвикателства
Според Централното командване на САЩ (CENTCOM) през последните седмици хутите са стреляли с ASCM и ASBM както срещу граждански кораби, така и срещу военни такива в Червено море. Гражданските кораби могат да предприемат мерки за сигурност, за да осуетят опитите за качване на борда, но им липсва защита срещу ПКР. Западните военни кораби разполагат с усъвършенствани способности за ПВО и ПРО. С тях те вече свалиха ракети и дронове на хутите, но са ограничени от броя им на борда. Предизвикателството е да възстановят изчерпаните запаси.
Хутите също са изправени пред предизвикателства. Липсват им усъвършенствани системи за разузнаване, наблюдение и разузнаване като морски патрулни самолети и сателити, които обикновено са необходими за насочване на ПКР с голям обсег. Въпреки това те притежават други средства на разузнаване, включително дронове и номинално цивилни кораби. Behshad, ирански товарен кораб, закотвен в Червено море, служи като оперативна и разузнавателна база на Корпуса на революционните стражи и предоставя информация на хутите. В допълнение те използват информацията с отворен код на световните сайтове за морския трафик. В допълнение явно Иран е оборудвал хутите с крайбрежни радарни системи.
Въпроси
Обширният арсенал от противокорабни ракети на хутите повдига въпроси относно по-широката стратегия на Иран в региона. Въпреки че хутите мотивират кампанията си срещу корабоплаването в Червено море с продължаващите битки между Израел и Хамас, оръжията са предоставени от Иран доста преди избухването на конфликта между Израел и Хамас през октомври 2023 г. Това предполага силен, дългосрочен фокус на Иран върху укрепването на противокорабните способности на хутите за контрол на морския транспорт в региона на Червено море и протока Баб ел-Мандеб.
*Автор: Димитър Ставрев, военен наблюдател на „Телеграф“
