Г олемият тенисист Новак Джокович направи огромна реклама на България. Дойде на крака. Падна (нарочно!) от Григор Димитров. Снима се пред НДК и други забележителности. И благодари на София за гостоприемството.
Един млад мъж, за когото малцина бяха чували до момента, не направи нищо от това. Но влезе в новините, защото отказа да пусне песен на Джокович. И това комай е най-яркото постижение в татуираната биография на Мартин Лепоев, който се прекръсти като фолкзвездите на Мартен Роберто и нямаше нищо против да работи със Слави Трифонов или да озвучава Андреа, но иначе не харесва чалгата.
Джубокс
Диджеят принципно не е модел за подражание. Дори да се нашари като персийски килим, той е момчето, което пуска парчета. Нещо като джубокс, в който се пускат монети. Разбира се, това е масовото възприятие на нещата. Иначе има и диджеи, които са истински музиканти – свирили са на инструменти, имат съответното образование. Но има и такива, които са сбъднали детинската си мечта да станат радиоводещи. Мартин от Павликени е от тях. И има хора, които знаеха за него и преди сблъсъка с гиганта Джокович, който направи грешката да поиска „Луда по тебе“ в изпълнение на Камелия, вместо да огласи залата с Малер.
Това най-вероятно би бил изборът на Мартин, който реши, че името му не е така благозвучно и стана Мартен Роберто.
Който участва в различни формати, в които не само звучи, но и дъни чалга. Но за разлика от татуировките, принципите могат да се сменят ден за ден.
И докато социалните мрежи се разцепиха на „джоковисти“ и „мартенисти“, а умнокрасивата част от обществото се хвърли да обяснява мотивите на диджея джедай, който води титанична междузвездна война срещу чалгата, той самият не само не се извини за демонстрацията, която направи, но и използва националното радио като трибуна, за да заяви: „Истината е, че бях изненадан колко много хора желаят да споделят мнение по въпроси, които никой не ги е питал. Но в крайна сметка социалните мрежи позволяват подобни неща. Истината е, че нямам никакво желание да коментирам - това са неща, с които аз се боря и за които работя вече доста дълго време“.
Капацитет
Кратко и ясно формулирано. Като за капацитета на онези, за които балканската музика непременно е чалга.
Разбира се, същата песен звучи съвършено различно, когато се изпълнява на фестивала „Сан Ремо“, но нека не им берем грижата на онези простаци, които харесват италианската фестивална чалга.
Друго е да се издигат в култ стиловете фънк, соул, джаз-поп и други. Каквото и от изброените да бе пожелал Джокович, най-вероятно диджеят джедай щеше да е подготвен и да го е заредил на флашката. Но изначално гръцката песен, превърната в хит от Лепа Брена, а по-късно и от Камелия, накара Мартен Роберто да сбърчи нос с погнуса.
Това е същото като келнер да откаже поръчката на клиент в ресторанта, защото не одобрява уискито, а предпочита да сервира соево лате.
За и против 
Ива Екимова, експерт по комуникации:
Само за сведение на драскачи и писачи, които хулят Мартен Роберто.
1. Мартен Роберто не е просто някакъв си DJ, а един от музикалните първопроводници на добрия вкус!
2. Мартен Роберто е музикален редактор в БНР, Радио София - надявам се, разбирате защо няма как да пусне на публично събитие нещо, което противоречи с музикалната естетика на медията, която представлява!
3. Към ценностите, които отстоява, е важно да прибавим две болезнено липсващи днес - естетика и критерий!
4. Преди да обобщаваме - да погледнем в по-новите социални платформи и да проверим реакциите на така хуленото GenZ - жокер: адмирират избора му!
5. Никак не е случайно, че именно Мартен Роберто е поканен да подбере и осигури музикалния фон на това изумително по мащаб събитие!
6. Да си поръчаш музикално парче може в дискотеката, на тенис корт - май не...
7. Със сигурност мога да се сетя за още сто неща, но на дневен ред и водеща новина да е това...
Кристиян Коев – Златната флейта, музикант:
Кристиян Коев
Седя и си чета как някакви псевдоинтелектуалци, всъщност сноби, като уточнявам, че сноб е слуга, който подражава на господаря си, но никога не може да стане като него.
Та псевдоинтелектуалците сноби, дошли от Долно Уйно, се радват и гордеят с някакъв диджей, на когото работата му е да уцели копче, за да пусне музика на събитие, където участва гигант като Джокович, който ни кара да се гордеем, че сме балканци и опълчил се на световната мафия с отказа си да се ваксинира, и някакъв псевдосвирач диджей определя какво да пуска и какво не на събитие, случващо се единствено заради присъствието на звездата. Така!
Български интелектуални сноби, искам само да ви припомня, че сте пропуснали голяма част дори от външния израз на интелектуалеца, знаейки, че за вътрешния няма как да сте чували от Долно Уйно.
Един интелектуалец може да слуша Моцарт, Вагнер в концертна зала, да е на най-изисканите приеми и в същото време също толкова естествено си пие питието на бордюра със случайно срещнат човек, защото е широко скроен и с поглед над нещата!
Та псевдоинтелектуалците се възхищават на себеподобния си пускач на музика, който присъства на събитие, което го има само заради щедростта и висотата на Джокович, който дойде в София, за да играе благотворително.
Е, Джокович, напук на малките ви душици си направи шоуто сам, изпя си любимата песен с помощта на публиката, показвайки всъщност колко смешна е постъпката на един слуга - пускач на музика! Но важното е да имате господари, които да имитирате...! С поздрав на слугите: Кристиян Коев
Кристи Петрова
