Ф инансовият министър Людмила Петкова, която е и вицепремиер, води битка на поне два фронта в момента. Бюджет 2025, който бе подготвен под нейно ръководство, вече е в парламента, но каква ще е съдбата му едва ли някой може да прогнозира отсега.
Крайният срок за внасяне на бюджета в Народното събрание бе 31 октомври. Той не беше спазен не само защото практически към тази дата нямахме действащ парламент, но и поради характера на самата изпълнителна власт – служебният кабинет многократно заявяваше, че е по-добре редовно правителство да подготви сметките на държавата за 2025 г., както и макрорамката за следващите три години.
Финансовият министър Людмила Петкова с премиера Димитър Главчев
Разходи
Допълнително напрежение се нагнетява и от евентуалното ни членство в еврозоната. Стига да отговаряме на условията за това. Вероятно не само Петкова, но другите незнайни майки и татковци на бюджета са поставили това като основно изискване, като попечителство, преди да седнат да натаманяват нещата перо по перо.
Людмила Петкова се сблъска реално с щенията за все по-високи разходи за заплати от страна на синдикатите и на цели сектори - най-вече от държавната и общинската администрация, както и от силовите структури.
Протестът на миньорите в София
По-предишният парламент прие, че възнагражденията в МВР и МО трябва да растат ударно. И това се превърна в аксиома в черновата на бюджета. Но за да вдигнеш заплатите в този сектор, трябва отнякъде да се намерят парите.
И тук Петкова предложи механизми, които въобще не се харесаха на финансовите експерти и на представителите на повечето политически сили. За да повишиш разходите с 20 милиарда лева, трябва да изстискаш тези пари отнякъде.
Като например да се обложат свръхпечалбите на търговските банки и да се издоят пари от добивните минни компании. Или да се ограничи независимостта на БНБ. И накрая да се посегне на най-милото на българина – предвижда се изпреварващ скок на акциза върху алкохола, бирата и цигарите.
Както и по същество две данъчни амнистии, които да вкарат повече средства в хазната от недобросъвестни досега данъкоплатци. Което беше оприличено на откровено пране на пари.
Параметри
Ето как представи Людмила Петкова параметрите на бюджета:
Приходите са изключително завишени и са на стойност 92 млрд. лв. Ръстът е с около 20 млрд. лв. повече. Тези средства са планирани за 2025 г.
С най-голям бюджетен ефект са двете амнистии. И двете мерки са нотифицирани пред Европейската комисия. Следващата мярка е за увеличаване на акцизната ставка на тютюна, тютюневите изделия, алкохола и бирата. Увеличаване на акциза върху алкохола е 13 стотинки на литър. При 20 процента ДДС е 15,6 стотинки. Людмила Петкова отрече това увеличение да доведе до двоен скок на цената на алкохола. По отношение на бирата акцизът ще е 2 стотинки на литър.
С управляващата директорка на МВФ Кристалина Георгиева и управителя на БНБ Димитър Радев
Людмила Петкова увери, че няма да се загубят работните места и няма да се повиши цената на алкохола. По отношение на тютюна и акциза върху цигарите Петкова заяви, че ако се увеличи рязко акцизът, би бил налице риск за контрабанда на тютюна. За 2025 г. акцизът за увеличение на цената на цигарите ще е с 30 стотинки. Веднага обаче след оповестяването на тези мерки търговците реагираха и цената на алкохола тръгна нагоре още преди да е приет самият бюджет.
Людмила Петкова даде заден по свръхоблагането на печалбите на банките. Така данъците, които банките ще внесат за 2025 г., щяха да бъдат два пъти по-високи. В резултат на проведените разговори и анализи МФ преценило, че данъците, които ще бъдат внесени от банките, ще се отразят върху целия банков сектор. Затова тази мярка за свръхоблагането на печалбите на банките отпадна.
Във връзка с данъка върху добива на подземни богатства, касаещ миньорите, които протестираха, Петкова заяви, че това е добър подход, но продължават разговорите с бизнеса и минната индустрия, за да може да не пострада индустрията. Разговорите продължават и ще се предложи най-подходящият вариант за бюджета и за бизнеса.
ДДС
Петкова внесе яснота и за ДДС ставката. Мярката от 9 процента ДДС за ресторантите и хотелите ще бъде отменена. Брашното и хлябът също няма да са с нулева ДДС ставка. Колебанието на министъра на финансите е дали ДДС ставката за брашно и хляб да е 20 процента или по-малко.
Ще се увеличи размерът на МРЗ на 1077 лв. Максималният осигурителен доход се увеличава до 4130 лв., пенсиите също се осъвременяват по Швейцарското правило и увеличението им ще е между 8 и 9 процента.
Инвестиционната програма в Бюджет 2025 се нуждае от корекции и е разделена в три направления. Предвиден е ръст на капиталовите разходи. Същото е и по отношение на общините, ръстът за тях е 650 млн. лв. Част от проектите, дори и да са приключени, ще бъдат финансирани по европейските програми.
Министър Петкова припомни, че Министерството на финансите е подготвило анализ за тенденциите за нарастване на приходите и разходите още през септември и тогава е установено, че разходите значително изпреварват приходите.
Установена е разлика от 18 млрд. лв. при дефицит от 3% от брутния вътрешен продукт. Прогнозният за 2025 г. БВП е 215 млрд. лв., тоест около 6,4 млрд. дефицит", посочи Петкова.
Контра
Не закъсняха негативните реакции на експерти и на политици. Ето какво написа в своя Фейсбук профил депутатът от ГЕРБ Делян Добрев:
„Този бюджет е правен в час по „Труд и творчество“. На мястото на Людмила Петкова бих го изтеглил моментално, преди НС да му е завъртяло звучна двойка! Владислав Горанов (МФ 2014 – 2020): В бюджета на Петкова чета отчаяние, числата не са верни и хората са подведени. Симеон Дянков (МФ 2009-2012): Ако се приеме този бюджет, еврозоната ще е след 2029. Дефицитът в бюджета не е 3, а 8%. Иван Костов (МФ 1990 – 1992, ПМ 1997 – 2001): Ако бъде приет този бюджет, ни очаква втора Виденова зима. P.S. И да не забравим! Кой ни докара до това дередже?“
Любомир Дацов, член на Фискалния съвет, заяви, че в първия момент, в който е отворил документа на Министерството на финансите, е помислил, че това е шега. Втората му мисъл е била, че това е абсурд. Икономистът Стоян Панчев го определи като скандален и това е обяснението за бавенето - закъснението, с което МФ внася бюджета в Народното събрание.
Петър Ганев от ИПИ бе по-умерен в определението си за бюджета, като го нарече „крайно популистки“. Мнозина икономисти направиха сравнение - бюджетът "Петкова" прилича на измамната схема BETL, за която се говори в последните дни.
„Няма да бъда финансовият министър, който да предложи намаляване на доходите и пенсиите на хората, нито ще възпрепятствам изпълнението на националните стратегически проекти и на проектите на общините за водоснабдяване, инфраструктура, образование, култура и социални дейности“, коментира по-късно през седмицата Петкова.
Служебното правителство няма основания да изтегли бюджета. Въпросът е какво ще бъде решено от Народното събрание, каза още Людмила Петкова.
Коя е тя
Людмила Петкова е магистър по икономика и управление на търговията от Университета за национално и световно стопанство в София. Притежава специализации по Международни счетоводни стандарти от Института за следдипломна квалификация към УНСС и по Европейско право и административни практики от Нов български университет.
Притежава над 30 години професионален опит в областта на счетоводството, данъчния контрол, данъчната политика и управлението на публичните финанси. В продължение на 15 години работи в Националната агенция за приходите, като заема различни експертни и управленски длъжности, включително заместник-директор и директор на ТД „Големи данъкоплатци и осигурители” и “Средни данъкоплатци и осигурители” – София.
От април 2010 г. е директор на дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите. През 2013 – 2014 г., септември – декември 2021 г. и август 2022 – юни 2023 заема поста заместник-министър на финансите с ресор бюджет, данъци, Националната агенция за приходите, Агенция “Митници” и Дирекция “Данъчна политика“ в МФ.
Два пъти е член на Надзорния съвет на НЗОК, а в периода 2013 – 2014 г. е и негов председател.
