Х улители на Левски не се свенят да развихрят черната си фантазия и да пишат нелепици, за да получат евтина популярност. Единственият начин да се запушат устите на лъжците е да се казва истината без украсяване и без преувеличаване. Ето я истинската история на майката на Дякона.
ПО СТЪПКИТЕ НА АПОСТОЛА: 250 минаха Балкана за почит към Левски!
Гина Караиванова е родена около 1816/1820 г. в семейството на карловския златар Васил Генчев Караиванов. Задомява се на 14–15 години за 26-годишния състоятелен бояджия на тъкани Иван Кунчев (около 1808-1809 г.). Гина имала среден ръст, черноока, с приятно лице и била с твърд характер. Филип Симидов я определя като люта жена. Ражда пет деца: Яна (1835 – 1913 г.), Васил (1837 – 1873 г.), Христо (около 1839/1840 – 1870 г.), Петър (около 1844 – 1881 г.), Марийка (около 1847 – 1851 г.).
Гина Караиванова, по мъж Кунчева
Материалното състояние на семейството било добро. Освен с бояджийство Иван Кунчев се занимавал и с ръчно гайтанджийство, което било печеливша дейност – годишната му печалба възлизала на 3–4 хил. гроша, значителна сума за времето си.
Но след като брат му Въльо Кунчев, ортак в търговската му дейност, започва да го мами, нещата тръгват на лошо. Въльо и съпругата му София Бояджонова били клисари на карловската църква „Св. Богородица“. Имали 6 деца. В семейно писание четем, че Въльо и синовете му мислели само за плюскане и пиене и не мирясвали, докато не изядат всичко, що има орташко. Въльовият син Иван (касапин) откраднал и продал на Узунджовския панаир 30 топа чужд вапцан (боядисан) шаек. Това сломява почтения Иван, уважаван член на абаджийския руфет (задруга), залинява и му пада перде на очите. Бедите се множат. Дал стока на вересия и длъжниците му отказали да се издължат. Една нощ крадци обират дома му. Тормозът на Въльо продължава и накрая докарва семейството му да мре за корица хлебец. Рухнал душевно и физически, разорен, Иван Кунчев умира през 1851 г. от мозъчен кръвоизлив.
Начаса Въльо поделил къщата, а тя била купена от Иван с пестеливост, и продал дюкяна му в турската чаршия.
Братовчеди
По този повод Левски остро се скарал със своите братовчеди. Иван Въльока, чичовият му син, бил пиян и понечил да го прободе с нож, но е издърпан от Георги Попов (хаджи Кьосе).
Гина остава бедна вдовица. Според злостни писания тя слугувала на карловските чорбаджии. Гина Кунчева не е прислужвала никому. Предяла и тъкала чужда стока и така прехранвала челядта си. Децата порастват и всяко поема по своя път в живота. Първородната Яна, на около 15 години, се омъжва за заможния занаятчия Андрея Начев, който е прехвърлил тридесетте (той се оказва жилав българин, умира на 102-годишна възраст).
Христо се пръква буен, дори необуздан. Не го влече нито четмо, нито занаят. Напуска дома си и заживява по хъшовски. Умира от туберкулоза в Букурещ на 9 април 1870 г.
Петър и той следва пътя на братята си, но за него после, защото и той е посипан с кал и обруган.
Следи
Левски кръстосва страната и върши със свята скромност своята епохална апостолска дейност. На 29 юни 1869 г. властите попадат на следите му и претърсват неговия дом. Майка му гостува на Иван Фурнаджиев, съпруг на най-малката ѝ сестра Мария. Там я откриват заптиетата и се мъчат да откопчат нещо за сина ѝ. Коравата Гина мълчи. За да проговори, я завързват за кофата и я пускат в герана на Фурнаджиев. Заплашват, че ще прережат въжето, ако не изкаже къде е Васил. Гина остава твърда. За наказание я затварят за една нощ в дома на поп Христо Марков. Вечерта Левски я посещава, успокоява я и заминава за Калофер.
Така се нижат дните на клетата Гина. Останала сама в осиротялата къща, взема при себе си своята внучка София. След време по настояване на Яна се премества да живее при нея. Без надзор и грижа къщата ѝ, изградена с кирпич и пръти на един кат, само с две стаички и една маза, се саморазрушава до пълно срутване.
За последно Гина вижда сина си на 5 декември 1872 г. Прощават се на 6 декември надвечер. Левски тръгва за Троян и Ловеч, но този път заснеженият друм го отвежда към безсмъртието…
На Богоявление Гина научава за ареста на Васил. Приема мрачната вест спокойно, без видимо вълнение, даже не проронва дори една сълза. Дълго време тя не знае, че Левски вече не е между живите. Истината научава от архимандрит Костадин Попдимитров (по-късно Врачански митрополит). Предава му кичур от косата на Апостола и го замолва над нея да извърши погребалния обред, както е отредено за дяконски чин.
По време на Руско-турската война Карлово преживява трагични дни, останали в историята под името Страшното. От 18 до 25 юли 1877 г. китното селище е нападнато от армията на Кямил паша – около 10 000 войници и близо 2000 помаци от Чепино и Пазарджишко. Погромът е неописуем. Избити са над 1000 мъже, жени и деца. Точната цифра не е уточнена. Ограбени са всяка къща и дюкян. Карлово става мъртъв град.
За да спасят дъщерите си, Андрея и Яна ги изпращат пеш през Балкана в Търново.
Кончина
Понесла тежки житейски удари, Гина Кунчева, майката на Левски, умира на 27 януари 1878 г. от сърдечен удар. Близките ѝ твърдят, че последните ѝ думи са били: „Децата, децата!“, но те са отправени към любимите ѝ внучки, а не към синовете.
Гина е погребана в двора на църквата „Св. Николай“, където са полагани покойниците от фамилията на Андрея Начев. Присъстват неколцина близки. Опята е от поп Стефан Генков. С годините гробът на Гина потъва в бурени и забрава. Точното му място е посочено през август 1935 г. През 1965 г. в района на църквата започват изкопи за улица. Гробът е открит и костите са събрани от Тота Памукчиева, чистачка в музея. Тук е и черепът на Гина с характерните черти на лицето ѝ и сребърната монета, която е връзвала на чембера.
Гробът на майката на Левски
Сега да се спрем на Петър. Едно негово объркано писмо става повод майка му да бъде набедена за малоумна и самоубийца, а той за пияница, пройдоха и с отрязан крак.
Характер
Петър растял буен, непокорен и създавал доста грижи на майка си. Към 20-ата си годишнина бил потърсен от властите да изплати военния данък бедел, вместо да служи в редовната армия. Петър забягва в Пловдив, Цариград и Влашко.
Някои автори смятат, че е участвал в състава на Втората българска легия през 1866–68 г., но това не е истина. Включва се в редица хъшовски начинания, но джобовете му винаги са празни. Около него всички говорят за оръжие, за чета, която преминава Дунава и освобождава България. За да си набави средства, пише писмо до заможния българин в Букурещ Христо Пулиев. Заплашва го, че ако не получи 10 лири на адрес – Букурещ, Каля Мошилор 40, Стойку Брагаджия, ще отиде в Карлово, ще убие майка му, а после ще изгори и мишките (къщите). Подписва се като Петър Караиванов, Трети Левски. Петър недолюбва и Каравелов, защото не дава пари на хъшовете, а те са народни, събрани от брат му.
Петър взема участие в четата на Ботев. Оцелява в битките и заедно с хаджи Костадин Димитров от Сливен се добират до София. Укриват се в няколко къщи, последното им убежище е в дома на Стоянка Цокова. Със съдействието на Найден Геров получават чужди паспорти и са изпроводени направо в Цариград, а оттам в Одеса. В Русия постъпва в армията. Когато научава за организирането на българското опълчение, напуска службата и се озовава в Плоещ. На 19 април 1877 г. е зачислен в Първа дружина, 2-ра рота. На 12 юни е преведен в 3-та рота. Участва в шипченските боеве, където е ранен тежко в десния крак. Лекуван е в Търново, а после в Харков, Украйна. На 22 декември с.г. е уволнен за една година по болест. Уволнен е окончателно на 2 юли 1878 г. В родното си Карлово пристига към 22 февруари 1878 г. В деня на неговото пристигане майка му е била вече покойница.
Камбана
Не го посрещат с фанфари и песни. Съгражданите му лекуват жестоките рани от войната. Родната му къща представлява купчина прашна кал. Здравето му е сериозно разклатено. Накуцва, ходи с бастун и често се дави от лоша кашлица. Изпаднал в безизходица, макар и слабограмотен, пише две прочувствени писма до Найден Геров, думите на които звучат като тревожна камбана, от която струи отчаян зов за състрадание и подкрепа. В едното между жалостивите слова вмъква неясния израз „майка ми, като се давила в гераня на Иван Фурнаджиев“. Години наред никой не обръща внимание на това изречение. Все пак градската управа се сеща за Петър и го настанява в изоставената къща на Асана Каръася. По-малко от два месеца след връщането му в Карлово е назначен за стражар. Петър никога не е подлагал ръка за милостиня по карловските улици. Коварната болест в белите дробове се засилва и той се пренася да живее при сестра си Яна. През есента на 1881 г. умира от туберкулоза. Погребан е в гробищата, които тогава се намирали в източната част на града, в местността Тусуновото. Твърди се, че през 1879 г. Петър е ходил в Ловеч да убива поп Кръстьо. Отседнал при Васил Джабарски, другар от опълченското време. След като разпитал тук-там, казал на Васил: „Няма каабат попът (Няма вина попът)“. Друга версия гласи, че след съвещание с бившите членове на Ловешкия комитет се решил попът да живее, та да се накаже по-много.
Тълкувания
Писмата на Петър не са широко познати. Дълбоко се съмнявам, че хулителите на Левски задълбочено са ги проучвали, и то в контекста на всички съпътстващи ги житейски факти и събития. Мисля, че дори повечето от тях не ги познават. Досега никой не е успял да разгадае какво точно е искал да каже Петър.
Едно от спорните тълкувания е, че Гина е правила опит да се удави, вероятно отчаяна, защото заболяла от коремен тиф, но е спасена. Истината е, че Гина не е боледувала от тази болест и никога не е посягала на живота си.
Боян Драганов
