Х айдутството е явление в историята на българския народ под османска власт в периода XV-XIX век. Едва ли има българин днес, който да не знае имената на войводите: Страхил, Индже, Стоян, Капитан Петко, Панайот Хитов, Филип Тотю и десетки други. Наред с тях обаче народната памет е запазила спомена и за жени хайдушки войводи, водили дружини по българските земи в периода на чуждото иго. За някои от тях се знае, че са действително съществували личности, а други са полуреални-полумитологизирани персонажи. Сирма, Янка, Румена, Тодора, Петра, Кера, Буйна, Бойка и още десетки имена на български жени войводи е запазила през вековете до наши дни народната памет. Подобно на мъжете, и жените хайдути излизат в гората, за да мъстят за сторена неправда, убити родители или първо либе или за поругана моминска и невестина чест. И не е важно дали посочените в народните песни героини са реално съществували, или измислени. По-важното е, че те със своите действия и поведение не скланят глава пред османските завоеватели и отстояват до последно българската си чест. И показват, че не само българин, но и българка глава пред чужд завоевател не скланя, фередже не слага и може еднакво добре да си служи както с мотиката на нивата, така и с пушката в гората. В следващите редове ще направим опит да върнем отново спомена поне за една малка част от юначните българки хайдути и войводи.
Кадър от филма за Румена войвода
Отрова
Ангелина войвода е един от най-старите и полулегендарни образи на български хайдутки. В една от песните за нея Ангелина предвожда „бугарската войска“ отвъд Стара планина, за да се бие с „турци поганци“. Което отнася песента към края на XIV-началото на XV век. Някои изследователи са склонни да видят в Ангелина дъщерята на албанския войвода Георги Комнин, а според други е реално съществувала през XIX век българска героиня. Според текста на песните, след като не успяват да я заловят, турците плащат на предател от дружината и която я отравя. „В сърцето й върла отрова оставили подли душици, смъртта й станала знаме. Не за златно имане главата си в клупа положи шейтан Ангелина войвода народен закрилник. За нея си спомня народът как правоверните коли и как гони агите.“
Поема
Бойка войвода е прославена и обезсмъртена от Петко Славейков в едноименната му поема. Годеница на друг полулегендарен хайдутин Стоян войвода, след смъртта тя повежда неговата дружина и се превръща в страшилище за османците. Според самия Славейков Бойка е реална жена от търновския край, живяла в началото на XIX век, а истинското й име било Рада. Във фолклора съществуват песни и за друга Бойка войвода, действала в Странджанско с чета от 15 човека, която загива в сражение с турска потеря край село Голямо Буково.
Според народните песни Боряна войвода хайдутува в Лудогорието и Източна Стара планина. След като става непразна, разпуска временно дружината и се връща в родното си село, където ражда и отново се връща начело на дружината си. Участва в обира на царската хазна, където само с един замах на сабята си изколва цялата царска войска и си грабва златото.
Полулегендарна българска хайдуткиня е и Бояна войвода, песни за която има в почти цялото ни етническо землище – от Видин до Добруджа и от Пирин до Странджа. Според една от легендите тя е основателка на с. Бойница, на мястото, където било убежището й. Бояна води дружината девет години, без някой от момците да разбере, че войводата им е жена. През годините на хайдутуването тя натрупва голямо богатство, което и днес стои заровено някъде в Балкана. Който го намери обаче, трябва да принесе животно в жертва, в противен случай го очаква сбъдването на хайдушкото проклятие и смърт.
Отмъщение
Вида войвода е персонаж от народните песни във Видинския край. Според една от легендите Вида е дъщеря на цар Иван Срацимир, която излиза да мъсти за смъртта на своя баща. Според друга легенда пък богат видински болярин имал три дъщери: Вида, Гъмза и Кула. Когато бащата умира, дъщерите му разделят земите. В своите земи Вида построява крепост, в която умира. Днес крепостта носи името „Бабини Видини кули“. Ясно е, че няма как болярската щерка от ранното средновековие да е Вида войвода. В случая имаме характерното за фолклора смесване на епохи и мит с действителност.
Песни
Гроздана войвода - героиня на песните основно от шопския край и Македония. Според тях се е подвизавала в планините Рила и Пирин и из равното Софийско поле. В една от песните, след като цели 9 години хайдутува, Гроздана предава водачеството на дружината на брат си Стоян и отива да роди детето си – сюжет, познат от песните и за други жени войводи.
Посестрима
Според Николай Хайтов Добра войвода е посестрима на съществувалия войвода Дончо Ватах, като двамата са живели през 30-те – 60-те години на XIX век. Когато дружината на Дончо е под обсада, Добра с риск за собствения си живот напада турците и проправя път на хайдутите. Предполагаемата територия, на която действа Добра войвода, е доста обширна, от Стара планина и Средна гора до Одринско.
Граматикова
В две от народните песни Ирина войвода е назована с фамилията си Граматикова. Това дава основание на някои изследователи да предполагат, че родното й място е с. Граматиково, Бургаско. Любопитно е, че в повечето песни името на Ирина е редом с това на Индже войвода, което навежда на мисълта, че двамата са живели в едно и също време и са се познавали лично. В една от песните се пее за Стоян и Ирина, брат и сестра. Както е известно, името на Индже е било Стоян. Така че дали пък двамата не били близки роднини не само в песните, а и в реалния живот?! Трудно е да се каже и поради липса на сведения може да се предполага.
Стойна войвода живее със своя съпруг Стоимен Терзията, но домът им често е спохождан от турци, които ги карат да им прислужват. При поредното нападение Стойна грабва ятагана на единия от нападателите и ги прогонва от къщата си. След което със съпруга си излизат в гората. В историите, които разказват за това, Стойна убеждава мъжа си с думите: „Що ще научим повече от този свят – да робуваме и да бъдем игралка на всякакви аги. Нямаме деца, които да ни привързват към колибата ни. Затова горите да ни бъдат къща. Да не седим повече в тази тясна колиба, а ако поживеем още, нека това бъде като соколите по горите.“ Двамата събират чета от десетина човека и с нея хайдутуват 7-8 години в Осогово-Малешевската планина. В едно от сраженията Стойна е убита от турците, а след смъртта дружината й се разпада.
Чеверме
Кера войвода е хайдушка предводителка от Странджанско, живяла в края на XVIII век. Става хайдутка, след като турци убиват мъжа и овчаря Петко, отказал да им даде овен за чеверме. Това, което е интересно за този народен персонаж, е, че в песните дружината на Кера се състои само от жени хайдутки. С тях войводката отмъщава за смъртта на мъжа си. Сред песните за Кера има и една по-интересна. В нея една от хайдутките изменя на клетвата и напуска самоволно дружината. Когато отново се връща, тя е осъдена от войводката и обесена. Но и самата Кера не успява да се опази от най-силното човешко чувство, любовта. Тя се влюбва в дюлгерин от Лозенград и за да не наруши дадената клетва, след като предава дружината на байрактарката си, Кера се хвърля от висока скала и се самоубива.
В народните песни Лиляна е годеница на Вълчан войвода, която след раняването му застава начело на дружината му. След като оздравява, Вълчан я прави своя байрактарка. Подобно и на други жени хайдутки, Лиляна войвода също ревниво пази женската си самоличност, като си подстригва косите и носи само мъжки дрехи.
Вълчан войвода
В българските народни песни има най-малко три жени хайдушки предводители, носили името Мара войвода. Първата от тях е от Тревненския край и според легендите хайдутува със своя побратим Паро. Заграбеното имане крият в пещера, която и днес се търси от иманярите.
Втората Мара е от смолянското село Писаница, известна е още и като Дели Марина. С дружината си тя пази подстъпите към селото и не дава на турчин на кон или пеш да влезе в селото и да злодейства. Третата Мара войвода е от Търновско. Тя е предводителката на въстание от 1700 г. известно като Марината буна, а според втората версия известната като Мерджан Рада войвода лете хайдутувала, а зиме разпускала дружината и тайно се прибирала у дома. Според известната информация Мерджан Рада живее в края на XVIII – началото на XIX век.
Разбойници
Пенка войвода действала в Търновско и Габровско. Основният сюжет в цикъла песни за Пенка е свързан с това как на сватбата си тя е пресрещната от разбойници, които искат да я ограбят. Вместо това обаче Пенка със сабята си ги посича, напуска жениха си и излиза в Балкана. Има и още една Пенка войвода от Югоизточна България, която действа в Горноджумайско през средата на XIX век.
Съкровище
Рада войвода е родена във Велико Търново в края на XVIII век. Като младо момиче тя два пъти спасява свои съселяни: веднъж малко овчарче от удавяне и втори път възрастна жена, която вади от горящата й къща. Според Петко Славейков в Рада се влюбва бейски син, който започва да й досажда. За да се избави от него, момата бяга в планината в дружината на войводата Вълчан. А след като войводата е заловен, за известно време именно тя поема водачеството на дружината му. Каква е съдбата на Рада, не е ясно. Според една от легендите тя загива в сражение. А според друга доживява до дълбока старост във Влашко, където се укрива. В някои от преданията и песните Бяла Рада воюва с войските на русенския паша кърджалия Исмаил Тръстениклиоглу. Пак според легендите Рада е вторият човек освен Поп Мартин, който знае къде е скрито съкровището на Вълчан войвода.
Забавления
Румена войвода е една от малкото български жени войводи, за които има повече достоверна информация. Според нея имената на героинята са Румена Георгиева Павлова и тя е родена през 1829 г. в Гюешево, община Казанлък. Произхожда от стар поборнически род. Дядо й Павле през Кримската война сформира чета, с която пази родното си село от турците. Още от малка Румена предпочита игрите с момчетата, като любимата й „играчка“ е пушката на баща й. С която не само си играе, но и стреля по нишани извън селото. Заради буйната си кръв тя е наречена „фидан бойлия“. Едно от любимите занимания на малката Румена била да чупи с куршум краката на трикраките столчета, на които седят селските чорбаджии и когато те падат на земята с навирени крака, малката Румена се залива от смях. В един от случаите за момата тя надминава по стрелба дори и царските сеймени. Тогава впечатлен от уменията и бюлюкбашията изрича думите: „Машалла моме, но от тебе къща и дом не може да бъде.“ За да вкара дъщеря си в пътя на послушанието, баща й я годява, когато тя е 14-годишна. Ражда й се дете. Очевидно обаче семейният живот не е по вкуса на Румена. И когато един от местните бейски синове започва да я задиря, тя, без да се колебае, му отрязва главата и отива в планината. Едва 25-годишна сформира чета, с която в продължение на 4 години шества в Осоговската планина и е страшилище за местните османлии. А народът я нарича Планинската царица. Според песните, посветени на Румена, в четата тя се влюбва в своя байрактар Стоян, с когото дори се венчават. Скоро след това Румена забременява и ражда син Карамфил, когото оставя на грижите на бившия си първи съпруг в родното село. Пак според песните и преданията хайдутите от дружината разбират за любовната връзка на своята войводка и байрактаря и не само че не я одобряват, но дори ги осъждат на смърт. Една нощ, докато спят, Румена и Стоян са застреляни. А след това дружината се разпада. Според друга версия пък убитият е само Стоян, а Румена успява да избяга във Влашко и участва в Руско-османската война през 1877-1878 г., а според трета версия тя бяга чак в Австро-Унгария, където доживява до дълбока старост.
Клетва
Янка войвода е родена в с. Манастирище, Врачанско. Според преданието своята хайдушка „кариера“ тя започва в дружината на войводата поп Тарапонти. А след това създава и своя дружина, с която действа в северозападните български земи. Убита е в сражение с османска потеря. На мястото, където тя пада посечена от вражеския ятаган, днес има паметник. Някога на това място новоизлезлите хайдути са полагали клетва за вярност. А днес признателното потомство полага венци и цветя.
Домакиня
Барелеф със Сирма войвода и четата ѝ в Скопие
Сирма войвода е още една от „новите“ жени войводи, за които има повече информация. Сирма Стрезова Кръстева е родена през 1776 г. в с. Тресонче, Дебърско. Едва 18-годишна излиза в гората и става хайдутка, след като турци отвличат приятелката й Ружка. С четата си шета из цяла Македония, основно в районите на Дебърско, Крушевско, Кичевско и Прилепско. Нейно скривалище е Шар планина. Един от най-големите й подвизи е ликвидирането на Амзи бей. В сражение с него Сирма е ранена и се налага за известно време за нея да се грижи байрактарят Велко Спиров. Между двамата пламва бурна любов, която кара войводката да захвърли пушката. Двамата с Велко се венчават и тя заживява живота на мирна домакиня. Известната македонска войводка умира на 88-годишна възраст, след като е застреляна от турци на път от Прилеп за Варош.
Гуга (Гюргя) намира покой като монахиня
Пръв за Гуга (Гюргя) войвода публикува информация писателят Николай Хайтов през 1962 г. в брошурата „Жени хайдутки“. Според достигналата до днес информация Гуга е родена в с. Избегли, Асеновградско. Когато е бременна, съпругът й Браню убива двама турци, дошли в дома му да безчинстват. Това го принуждава да забегне в планината. Гуга остава сама, като често е посещавана и тормозена от турците. Накрая тя не издържа и отива в планината да търси мъжа си. Намира го и остава с него в гората. Тъй като може да стреля по-точно и да върти ножа по-точно от останалите в дружината, тя е избрана за войвода. За подвизите на Гуга има отделни легенди. Според една от тях тя пленява ходжата на село Катърли, според друга през нощта се промъква на върха на спахийската кула и забива ножа си там. След смъртта на съпруга си Браню Гуга повежда дружината. А според друга история разпуска дружината и става монахиня.
Иван Георгиев
