В еликият народен лечител Петър Димков е бил репресиран както в Царство България, така и в Народната република след 9 септември 1944 г., когато на косъм не губи живота си. След преврата на комунистите много българи изчезват, избити без съд и присъда. Такава съдба очаква и полк. Димков. Дъщерята на лечителя Лили Димкова си спомня: „Един ден на вратата звъннаха двама мъже и без никакви обяснения арестуваха и отведоха татко. Мама ми е разказвала, че когато до два часа през нощта не се прибрал, тя с ужас разбрала какво ще стане...”.
Критичен момент
Съпругата на Димков се чудила какво да направи в този критичен момент. По първи петли тя се присетила, че наскоро със своя рецепта Димков е излекувал Неделчо Бранев, заместник главен прокурор на София. Решила въпреки ранния час да му звънне. Бранев се заел да помогне и не само от куртоазия, но и на дело. Така именно той се оказал ангелът, който спасил Димков от разстрел.
Парадокс
Арестът на обичания от народа лечител буди недоумение в онези дни. Обществена тайна е враждата му с цар Борис III. Наследницата на рода разказва, че монархът е уволнил изненадващо баща й от армията с най-ниската пенсия, въпреки че е герой от три войни - Балканската, Междусъюзническата и Първата световна – с медали за храброст, лекувал е войниците от своята рота от холера. Вместо почести обаче през 1936 г. Димков е изпатен по живо по здраво в запаса. Истинската причина се криела в политическата му ориентация. Той се славел като славянофил и републиканец, кадър на школата за кадети в Санкт Петербург. Това в комбинация с големия авторитет на лечителя сред войнството накарало Борис III да го отстрани, тъй като (не и без основание) се страхувал от преврат.
Шпионаж
А когато комунистите правят наистина такъв, Петър Димков отново изпаднал в немилост. Не помогнало и близкото приятелство с ликвидирания две години по-рано ген. Владимир Заимов. Той е арестуван по обвинение в шпионаж в полза на СССР на 22 март 1942 г. Смъртната му присъда е одобрена лично от царя. Обвинен е, че в полза на съветското разузнаване създава разузнавателна група, която работи под прикритието на принадлежащата на Заимов картонена фабрика „Славянин“. „Ден преди да го разстрелят, баща ми отиде и се сбогува с него. По-късно посещавахме вдовицата му в провинцията, в години, когато никой не смееше“, споделя Лили Димкова. Вдовицата на ген. Заимов по-късно си спомнила за добрината им и помогнала на семейството на Лечителя, когато социализмът се установява в България.
Атеизъм
Въпреки атеизма Петър Димков останал верен на себе си. Казвал молитви преди всяко хранене. След лечение на пациенти сутринта той се прибирал уморен, прежълтял и спал всеки следобед точно 45 минути. После пак се молил и излизал с възстановени сили, сякаш Бог и светиите му помагали. „Много пъти, когато му напомняхме, че се преуморява, казваше: „Аз давам една конска сила, а отгоре ми дават десет.” И това наистина беше така. Винаги когато го питаха как е, той отговаряше: “Слава Богу по-добре, отколкото заслужавам.”
Любомир Старидолски
