„Тесла: Неговият невероятен и объркан живот“ от Марко Перко и Стивън Стал, издание на „Сиела“, за пръв път изследва връзката между биполярното разстройство на човека и гения на учения Никола Тесла. Невероятната му съдба обаче и до днес остава непозната за по-голямата част от ползвателите на даровете, които той завещава на човечеството. Удивителната биография на гения, който превръща и най-смелите си фантазии в реалност, но така и не успява да победи своите вътрешни демони. Именно Тесла укротява загадъчната сила, наречена електричество; на него дължим много изобретения, свързани с въртящото се магнитно поле, променливия ток, индукционния двигател, радиото, безжичното пренасяне на енергия и информация, магнитния резонанс, неоновото/флуоресцентното осветление, лазера, дистанционното управление, роботиката, рентгеновите лъчи, радара, ускорителя на частици (така наречените смъртоносни лъчи), бобината на Тесла, та дори и самите „Междузвездни войни“ – американската Инициатива за стратегическа отбрана, която сякаш постави началото на края на Студената война, твърдят авторите. Някога за неговото внимание се борят прочути актриси и певици, а мъже с власт се стараят да привлекат интереса му. А междувременно този Зевс на съвременния свят се бори с предизвикателните последствия на своя личен променлив ток: биполярното разстройство, при което изблици на маниакална енергия го отвеждат в бездни на отчаяние.
НЮ ЙОРК, САЩ, 1884 г.
Градът, който никога не заспива, зашлевява право в лицето със своите реалности развълнувания и ококорен Никола Тесла. Преди да отворят Елис Айлънд през 1892 г., изтощените кораби са изсипвали своите пътници на южния край на остров Манхатън, пред първия американски център за обработване на имигрантите в Касъл Гардън (Касъл Клинтън). Така че първите му впечатления са от град, намиращ се сякаш в някаква Дикенсова дистопия. Имигрантите, в мнозинството си бедни хорица, биват наблъсквани в тесните помещения на бившето укрепление, където биват обработвани прибързано и неточно. Един от митничарите например попълва за родно място на Тесла Швеция, вместо Смилян, докато втори му нарежда „Целувай Библията. Двайсе цента!“. Трети го изглежда с убийствен пламък в очите. Тесла описва как малко по-късно се обърнал към уличен полицай с молба да го упъти, при което онзи излаял насреща му някакъв непонятен отговор. „Това ли е Америка? – запитах се, болезнено изненадан. Та тя изостава цял век след европейската цивилизация“ – гласи първото му впечатление от новия му дом.
Липсата на широки булеварди и публични пространства му се струва не просто примитивна, ами направо назадничава: „В арабските приказки съм чел как джинове пренасят хора в земя на мечтите, където ги очакват невероятни приключения. В моя случай бе точно обратното. Джинът ме беше пренесъл от свят на мечтите в свят на сивата реалност. Останалото зад гърба ми бе красиво, артистично и пленително във всяко едно отношение. Пред мен се откриваше груба, машинизирана, непривлекателна гледка“. Така че Тесла на мига се зарича да промени онова, което е заварил. И в действителност успява да го превърне в най-модерния и пленителен град на света, сътворявайки същевременно на практика и целия съвременен свят! Само пет години по-късно, след завръщане в Париж за тамошното Световно изложение (Exposition Universelle) през 1889 г., Тесла вече е убеден, че Ню Йорк „изпреварва Европа с повече от век“.
При първоначалното му пристигане в Америка в началото на юни обаче го посреща издигналото се високо жарко слънце, което буквално изпича стъпканата и замърсена почва под нозете му. Въздухът вони на оборска тор от изпражненията на впрегатните животни и натрупалата се гнилоч от процъфтяващото общество. Високите сгради, човешкото море, какофонията от звуци и ароматът на предстоящи възможности в една нация, извършваща преход към пълноценна пазарна икономика, зашеметяват сетивата на Тесла така както нито Будапеща, нито Париж са успели да го впечатлят, и той се чувства готов да посрещне новите предизвикателства, независимо от витаещото във въздуха усещане и за борба и отчаяние, което му напомня за някогашната му битка с холерата в Госпич. За сметка на това огромна сигурност пък му вдъхва скритото в тайния джоб на единствения му черен балтон „Калахан“ препоръчително писмо от Чарлс Бачелър до прославения мистър Едисън с думите „Познавам двама велики мъже; единият сте вие, а другият е този млад човек“. Така че Тесла се засмива щастливо и поема енергично напред, възприемайки всичко наоколо с работещ на максимални обороти ум, в който мислите нахлуват неконтролируемо и безспир.
Останалите му джобове са натъпкани с вещи, които е взел от дома, а в ръката си държи и охлузен куфар с няколко протъркани дрехи, любимата книга на баща му, куп чертежи и разни други вещи. Най-мила обаче му е провисналата от рамото му пъстра торбичка, извезана от майчините му ръце. В днешния ден тя съдържа полуизядена презряла ябълка, няколко стари молива и една тетрадка от сто страници, която е намерил в бащината си библиотека и която, подобно на младия Исак Нютон в Кеймбридж, тепърва ще изпълни със свои мисли – мисли, които ще променят драматично света през идните години.
Стъпил веднъж на твърдата манхатънска земя, Тесла поглежда през рамо към строящата се Статуя на свободата и почти завършения Бруклински мост. Наскоро е научил, че само преди две години Едисън е открил първата си електростанция на Пърл Стрийт в банковия район на града, която обслужва 508 клиенти и захранва 10 164 осветителни тела. Сега, през лятото на 1884 г., Едисън Електрик Илюминейтинг Къмпани продължава да се разраства, да привлича нови носещи й печалби потребители и да се стреми да осигурява надеждно осветление. Сред солидните бизнеси, на които Едисъновата компания доставя светлина, са прочутата Нюйоркска фондова борса, службите и пристаните на параходството „Ню Хейвън“, банката „Браун Брадърс“ на Уолстрийт, та дори и Севернобританското търговско застрахователно дружество на Уилям Стрийт. Но Едисъновата компания ще трябва да поизчака някой и друг ден; в момента той има съвсем други грижи: да си намери жилище и работа като електротехник; защото повечето тогавашни електротехници възприемат загадъчния все още източник на енергия единствено в контекста на осветлението и средствата на градския транспорт, докато Тесла си го представя като средство за свързване на градове и откъснати села, за обхващане на цели континенти и – в крайна сметка – на целия свят.
А междувременно пред очите на крачещия бодро в северна посока 28-годишен Тесла се разкрива пейзаж на концентрирана заможност: „квартали от царствени червеникавокафяви резиденции, скъпи библиотеки, изискани художествени галерии и изискани салони на влиятелни търговци“. И той продължава напред с решителна стъпка, в прекрасно настроение през слънчевия петъчен следобед и чудещ се къде да похапне; но изведнъж установява, че минава покрай скромна техническа работилница. Наднича любопитно и вижда как някакъв мъж, вероятно майсторът, крещи към застаналите зад машините и изтощени от жегата работници. Но още не успял да събере смелост, за да попита майстора дали не му е нужна специализирана помощ от човек, който добре познава този вид техника, точно както и преди в Будапеща, мислите му започват да се лутат извън всякакъв контрол. Тесла спира, напъвайки се мислено да възпре и укроти мислите си. Успява след секунди, но още не задал въпроса си, забелязва, че майсторът всъщност се мъчи да поправи безуспешно „електрическа машина европейско производство“. „Вече се беше предал, когато аз се залових да я оправя, без изобщо да повдигам въпроса за заплащане. Не беше никак лесно, но накрая успях да я докарам до идеално работно състояние“. Благодарният майстор все пак му заплатил 20 долара (равностойни в днешни пари на около 525 долара). Тесла изведнъж се почувствал забогатял и съжалил, че не е дошъл в Америка пет години по-рано.
Според друг източник лично Тесла бил участвал по-рано в създаването на въпросната електрическа машина, която тогава поправил за майстора. По-същественото в случая е, че Тесла от самото начало е демонстрирал своето придържане към старото сръбско правило „принципът стои над изгодата“. Така или иначе успява да се нахрани добре – и то неколкократно – с част от неочакваните 20 долара, както и да си намери удобна квартира.
На другия ден, вече на пълен стомах и след като си е отпочинал от дългото пътуване, Тесла тръгва да търси новата лаборатория на Едисън – „Едисън Машин Уъркс“. Открива я на мястото на бивша леярна на Гоърк Стрийт, само на няколко преки от Едисъновата осветителна централа – първата в Америка – на Пърл Стрийт 255-257. Запознанството на източения синеок Тесла – с издялано лице, чиято красота е подчертана от мустака и буйните кестеняви коси – с 38-годишния пооглушал мистър Едисън вероятно е по инициатива на Чарлс Бачелър. Дори след няколкогодишна работа в няколко от притежаваните от Едисън компании в Европа, Тесла дотогава не бил виждал известната личност. Днешният ден обаче щял да е различен от дотогавашните. При все че Тесла описва случая като „паметно събитие за мен“, на практика се случва мигновен сблъсък на два характера и две култури, който ще определя взаимоотношението между двамата до самата смърт на Едисън, близо дванадесет години преди тази на Тесла.
И което е далеч по-важно, сблъсъкът им ще доведе след време до избухването на прословутата „война на токовете“.
