П ървият трамвай в света се появява по улиците на Ню Йорк на 14 ноември 1832 г. Той остава в историята като „конския трамвай“ – впряг от 4 коня теглят дървен фургон с хора по железни релси. Три години по-късно конски трамваи превземат и улиците на Ню Орлиънс. Изобретението е на родения в Ирландия конструктор Джон Стивънсън.
През 1878 г. територията на София е едва 3 кв. км - тя става столица с по-малко от 12 000 жители и 3300 къщи.
Започва стремглавото й разрастване, а новите софиянци се заселват с конете и каруците си. Техническият прогрес надделява и в София се появява първият конски омнибус - предшественик на електрическия трамвай. Дървен вагон, теглен от 2 коня, превозва софиянци по прашните улици и жителите на селцата в подножието на Витоша - Княжево, Банкя и Горна баня.
Правилник
В далечната 1883 г. в Държавен вестник е публикуван първият Правилник за движението на конския омнибус между София и село Княжево, което става квартал едва през 1938 г. Кочияшите са едновременно ватмани и кондуктори.
Тяхно основно задължение е „да са трезвени и да знаят да управляват конете“, и „да се отнасят с публиката предупредително и вежливо“. Конските омнибуси возят от 12 до 15 души. Те трябва винаги да са почистени и остъклени, а пътниците имат право да отбелязват неизправностите в „жалобна книга“. Но никой от тях не може „да иска по-бързо ходене на омнибуса“.
Правилникът ограничава скоростта до 8 км/ч. В правилника обаче не става ясно как се засича скоростта на возилото. Определени спирки няма и впряговете спират по желание на пътника. Кочияшите дават знак на конете за тръгване с „Ди-и-и-й“, а за спиране ги подканят с „Чокшшш“. Ако файтоните са първообразите на такситата, то конските омнибуси са дедите на днешните маршрутки.
Шишковият
Първият омнибус е на софиянеца Димитър Шишков. Тръгва и се връща на Гурковския площад – днес площад „Света Неделя“, в непосредствена близост зад Съдебната палата. И днес там е първата и последна спирка на трамвая за Княжево, или както го наричат столичани тогава – Бали Ефенди. Именно за там пътува някога Шишковият омнибус - голям и раздрънкан, теглен от два дръгливи коня.
Ватман и кондуктор е бай Димче, слуга на Шишков: „Хайде, трамвайо че тръгне! Кой че иде на Бали Ефенди да се качува! Хайде за Бали Ефенди! Хайде за Юкара баня!“ - така бай Димче многократно приканвал минувачите с гърлестия си глас.
Летописецът Георги Каназирски-Верин разказва в книгата си „София преди 50 години“ друга забавна случка: „Откъм булевард „Дондуков“ се е задала една трамвайна каруца, а срещу нея на самите релси се е спряла волска кола, коларят е пред воловете и е облегнат на ока. Трамваят е спрял и ватманът с отчаяни жестове кани коларя да се отмести от релсите, за да може да мине:
– Маани се от пътьо! – вика ватманът.
– Па оти да се махнем я, отмести се ти! – отговаря спокойно коларят”, пише Верин.
Превозът с конска тяга е актуален чак до 30-те години на XX век, когато окончателно го изместват трамваят и автомобилът. Едва през 1938 г. в началните станции зад Съдебната палата и Централна баня са премахнати последните конски яхъри.
Междувременно на 1 януари 1901 г. в София тръгва поредното чудо на техниката – електрическият трамвай. Първият ватман се казва Георги Мишев, а първата мотриса се движи по маршрут от гарата до ул. „Граф Игнатиев“. Но за този етап от развитието на европейска София ще ви разкажем в „Стара слава“ другата събота.
Чудо
Едно друго появило се чудо на техниката все още е малко познато в България, освен в Ямболско. Само за три месеца, от януари до март 1917 г., с доброволен труд на населението е построена железната линия от Ямбол до Казълагач (от 1926 г. Елхово). По нея тръгва първата конска железница, а на следващата 1918 г. в Ямбол потегля конски трамвай с двуосни ремаркета, теглени от двойка коне. Маршрутът градът-гарата е дълъг 2 км.
След победоносната Балканска война се заражда идеята за построяване на жп линия от Ямбол до Одрин през Елхово. Главна заслуга за построяването на железницата има Стоян Митев - кмет на Ямбол от 1918 г. до 9 септември 1944 г. Той избира да бъде 600-милиметрова дековилкова железница и започва построяването й до Елхово с доброволния труд на ентусиазираното местно население. За транспорт се използват готови вагончета, теглени от коне.
Технология
Коловозът се полага направо върху банкета на коларски път, еднолинейната железница е дълга 43,5 километра. По трасето са изградени 6 гари и 16 моста. На станциите в селата Окоп и Каравелово „локомотивът“, т.е. конете, са сменяни - чифт коне теглят максимално до 4 тона товар. В предната част на жп вагончето, до самата ръчка на спирачката, е седалката за „машиниста“, който с едната ръка върти ръчката, а с другата държи юздите на конете. Отделен персонал се грижи за ремонта и поддръжката на железния път и вагончетата.
На гара Ямбол релсите се разклоняват за две фабрики и завиват към града по улица „Княжевска“, през моста на Тунджа. Освен линията север-юг са прокарани две успоредни трасета изток-запад. Където се пресичат, са монтирани обръщателни кръгове, чрез които двама души завъртат трамвая и го нагласяват върху другата линия.
Конското возило действа като влак между Ямбол и Елхово до 1931 г., когато 600-милиметровата дековилка е заменена с нормална 1435 мм железница, а трамвайчетата – с нормални влакове с парни локомотиви. На 25 април 1931 година е открита жп линията Ямбол-Елхово.
Краят
На 30 септември 2002 г. преминават последните 4 пътнически влака между Ямбол и Елхово, което е краят на експлоатацията на жп линията. През март 2003-та гара Елхово е закрита, а жп линията се трансформира в маневрен район Елхово на гара Ямбол.
До септември 2009 г. маневрен район Юг на гара Ямбол е в експлоатация по цялата си дължина, докато не са изтеглени последните вагони на БДЖ, които са на гараж. През 2011 г. е взето решение за демонтаж на жп линията от бившия завод „Ямболен“ (5-и км) до Елхово.
Охраната на гаровите сгради е снета, а през 2012 г. и 7-а жп секция Елхово е съкратена. Останали безпризорни, сградите и жп линията са вандалски разграбени.
Румен Жерев
