Б олните вени страдат, когато има промяна в атмосферните условия, особено в температурата на въздуха. Това заяви пред „Здраве с Телеграф“ д-р Калина Колева, д.м., която е кардиолог, ангиолог, интернист и спешен лекар в частния си кабинет в Ботевград и в частна клиника в София.

Вените не са изолирани сами по себе си. Те са свързани с артериалната и лимфна мрежа на тялото, т.е. нашето тяло има три отделни мрежи: артериална, венозна и лимфна мрежа, които са свързани и взаимозависими. Така че в такъв аспект промяната в диаметъра и напълнеността на съдовете на една от тези мрежи неминуемо се отразява на останалите. При венозната мрежа по-важно е всъщност, за разлика от артериалната, телесното тегло и активното движение на мускулите на тялото, защото вените са нещо като пасивен колектор на течностите, които под действието на физическите закони за налягането са по-обемно изпълнени при повишено налягане от тежестта на тялото, или когато са изпълнени с повече течност от прекомерна консумация на течности, или когато е много топло и техните стени под действието на високите температури се разширяват, или когато липсва движение на мускулната помпа, обикновено на долните крайници, т.е. има застоял начин на живот.

Д-р Колева обясни, че вените страдат и когато човек с наднормено тегло и липса на движение добави тежките пазарски торби. „Тогава се достига до увреждане на венозните клапи на дълбоките вени. Тук е мястото да споменем, че в тялото има две венозни мрежи, повърхностна венозна мрежа и дълбока венозна мрежа, които са свързани помежду си с перфорантни вени. Тоест всякакви процеси, увреждащи една част от тази мрежа, неминуемо се отразяват и на другата част на тази система. И когато имаме системно механично претоварване, цялостната система на двете мрежи страда“, заяви специалистът и добави, че при хората, при които е добре развита мускулната помпа, както е при спортистите с много добре развити периферни мускули на тялото, килограмите не са проблем.

Когато обаче има обездвижване и слабо развита мускулна система, тогава дори по-малки килограми оказват тежко, дори на моменти пагубно влияние върху тези незащитени вени, които нямат една стабилна мускулна маншета около тях, която да изпомпа в единия случай задържаната течност, а в другия да поддържа стените от прекомерно разпъване“, каза тя. Специалистът препоръча на всички възрасти да имат нормално телесно тегло и да се движат минимум по 30 минути на ден с изпотяване, като според СЗО трябва 3 часа и половина на седмица всеки възрастен да има умерена физическа активност, без да броите готвенето и чистенето у дома. „Това е най-добрата профилактика за разширените вени, вариците“, каза тя.

Пукане

Наднорменото тегло води до механично разпъване на стените на вените, прекомерно задържане на вода, така наречената хронична венозна недостатъчност, увреждане на клапите на дълбоките вени, повишаване на вътре венозното налягане, недобро изпомпване на течност от периферията към центъра на тялото, т.е. към сърцето, страда трофиката, храненето на кожата. Започват да се получават венозни промени на кожата, след което рани и накрая хронични незарастващи улкуси - последната степен на увреждане на повърхностната венозна мрежа, и добави, че има излекуване, но трябва да се посети хирург и е необходимо редуциране на теглото. „Пукането на повърхностните капиляри също съществува, но е най-малкият проблем от всички изброени до момента последици“, уточни специалистът.

Тромбози

Тромбозите на вените биват повърхностни и дълбоки. Опасните от двете са дълбоките венозни тромбози. Въпреки че, ако повърхностната венозна тромбоза е на голям участък и близо до съустие между повърхностната и дълбока мрежа, също може да бъде опасна. В повечето случаи повърхностната венозна тромбоза не изисква лечение с антикоагулант или антибиотик и е безопасна откъм риск за откъсване на участък от тромба и запушване на някой периферен орган, например пулмоналната (белодробна) артерия e с много по-нисък риск, отколкото при дълбоката венозна тромбоза.

„Опасното състояние, за което трябва да се знае, е дълбоката венозна тромбоза. За нея има предразполагащи и рискови фактори. За да се случи въобще тромбоза, още по времето на Вирхов, който измислил т.нар. триада на Вирхов, е нужно стечение на няколко обстоятелства – увреда на съдовата стена, забавяне на кръвотока и хиперкоагулация, т.е. „сгъстяване“ на кръвта. „Така например предразполагащи фактори за образуване на дълбока венозна тромбоза са дълго пътуване със самолет или обездвижване след операции, повишена склонност на кръвта към кръвосъсирване при бременни и жени, взимащи контрацептиви (лекарства против забременяване); при хора с туморни заболявания; при страдащи от тромбофилия и при тежка инфекция“, посочи тя.

Специалистът посочи, че когато се натрупат повече от един неблагоприятен фактор, се образува локално в стената на дълбоката вена тромб и когато той запуши оттока на кръвта от периферия към център, съответният крайник или участък се подува, нарушава се неговия отток. „Ако става въпрос за крайник, има болка, зачервяване и промяна в диаметъра на крайника. При тази дълбока венозна тромбоза съществува риск в една част от случаите да се откъсне участък или целият тромб и по кръвен път да отиде към центъра на тялото, през сърцето да премине и да запуши най-често клон на белодробната артерия и да предизвика така наречената белодробна емболия“, посочи д-р Колева. Тя обясни, че повърхностният тромбофлебит е възпаление на повърхностната венозна мрежа и той не е опасно състояние, но изисква консултация със съдов специалист.

Белодробната тромбоемболия е опасна за живота. „Няма безопасна емболия в тялото. Ако се откъсне парче от тромб и запуши който и да е съд в тялото, където и да е, вече е опасно състояние за исхемия (недохранване) в участъка, кръвоснабдяван от засегнатия съд“, подчерта тя.

Дисекацията на аортата може да бъде предотвратена

Дисекацията на аортата е рядко срещано заболяване у нас и може да се предотврати. В Европа 2.5 до 7 човека на 100 хиляди население на година получават дисекация, между 14-22% от тях умират. „Обикновено, преди да се достигне до това състояние, преди това е имало вродено или придобито разширение на стената на съда – аневризма (разширение на диаметъра на съда над 50% от очаквания)“, обясни кардиологът, ангиолог, интернист и спешен лекар д-р Калина Колева.

Тя казва, че за да не бъдем изненадани от такова събитие, е необходимо да ходим на профилактични прегледи, независимо от възрастта ни, и да си направим поне веднъж в живота съдов ултразвук, с който да се огледат съдовете на шията, крайниците и корема и достъпните части на аортата. Кардиолог или съдов специалист може да установи наличието на аневризма, преди да се стигне до дисекация, което вече е крайното усложнение при някои аневризми, когато диаметърът на съда надхвърли определени допустими граници, които в случая с коремната аорта са диаметър над 50 мм в общия случай.

„При над 50 мм диаметър на коремната аорта честотата на дисекациите е много висока. Всички хора над 65 години подлежат на профилактичен дуплессонографски преглед на коремната аорта в цяла Западна Европа. Ето това в България все още не е разпространено“, алармира медикът. Специалистът обясни, че до дисекация на аортата се стига, когато предварително разширен от аневризма съд се подложи на високо артериално налягане, т.е. когато кръвното е високо и предварително има разширен съд, много лесно стената под налягане се „разпорва“.

„Болката е изключително силна и зависи от участъка, в който се е разкъсал съдът, какви точно ще бъдат симптомите. Ако е участък, който засяга изхода от сърцето на аортата и аортната дъга, може да има дори неврологична симптоматика до загуба на съзнание, защото се прекъсва кръвоснабдяването към мозъка. Ако участъкът засяга гръдната аорта, има болки в гърба между плешките, рязко възникнали, стрелкащи. Ако пък се засегне коремната част на аортата, има болки в корема, до исхемия - недохранване на органите и болки в различните органи, например бъбреци, черен дроб, черва. В повечето случаи дисекацията на аортата протича драматично, спешно, с така наречения шок (рязко спадане на артериалното налягане от кръвозагубата), загуба на съзнание, жестока, тежка болка, непреодолима и във висок процент от случаите води до смърт, още преди да бъде поставен пациентът на хирургичната маса“, заяви специалистът и коментира, че понякога има лоша подготовка на някои от медиците, работещи в Спешна помощ, за поведение при животозастрашаващи състояния и това изисква по-чести симулации на спешно състояние и учебна тренировка, каквато е практиката напр. в Германия, където тя е учила и работила 7 години.

85-90% от заболяванията на артериите се дължат на атеросклерозата

85-90% от заболяванията на артериите се дължат на атеросклерозата, заяви кардиологът, ангиолог, интернист и спешен лекар д-р Калина Колева.

„Тя е хронично заболяване, което подлежи на превенция, като е необходимо да спазваме основните правила за правилен начин на живот, да следим своето артериално налягане, да следим лошия холестерол (LDL) и триглицеридите си, еднократно в живота липопротеин (а), да следим кръвната захар, да не употребяваме никотин и други устройства за пушене, които имат същия риск като никотина - вейпове, да се движим умерено всеки ден, да контролираме телесното тегло. Всички тези базисни неща, ако ги изпълняваме, дори да имаме генетична предразположеност да развием атеросклероза, изключително много пъти намаляваме риска си, а знаете, крайните етапи от развитието на атеросклерозата са пълното запушване на артериалния съд и мозъчен инсулт, миокарден инфаркт или исхемия на орган/крайник“, посочи специалистът. Според нея с прости мерки може да повлияем върху своя висок генетичен риск.

„Можем да намалим силно риска, в хода на 80, 90, 100 години живот да развием тежка форма на атеросклерозата. Пак може да има някакви атеросклеротични плаки по съдовете, но с правилен начин на живот да не достигнем до миокарден инфаркт или мозъчен инсулт, или исхемия на орган, или периферна артериална болест с исхемия на крайник“, заяви д-р Колева и подчерта, че не може да изчистим натрупването им в съдовете, но може да забавим или спрем напредването на процеса. „Натрупването им започва около 35-40-годишна възраст, в зависимост от рисковия профил на индивида. Колкото повече рискови фактори има: затлъстяване, диабет, висок холестерол, тютюнопушене, може да има екстремно тежка атеросклероза и на млада възраст. Дори вече сме свидетели на миокардни инфаркти на тази възраст“, коментира тя.