К арлес Пучдемон, лидерът в изгнание на каталунските сепаратисти, получи подарък, който сам не очакваше допреди броени дни - амнистия, позволяваща му да се завърне от Брюксел у дома.
Каквото и да се случи със скандално договорената политическа сделка за ново правителство на Испания, законът за амнистията е внесен в парламента и вероятността да стане факт е много по-голяма от хипотезата да пропадне.
Историята на Пучдемон съдържа всички елементи на добрия съспенс – любов, омраза, вярност, мечти, невъзможни проекти, борба до последно, рискове, неочаквани обрати и неподозиран край. И не е чудно - един добър журналист, какъвто е каталунският лидер, знае как да управлява политическата си съдба, за да има качествен финал. В случая с Пучдемон финалът е отворен, но той притежава достатъчно дарби, за да взриви два пъти Испания за по-малко от десет години – нещо, което никой друг не е постигнал в последните 40 години след установяването на демокрацията и възстановяването на монархията.
Изгнание
Избягал в изгнание през 2017 г. в Белгия след неуспешния опит да установи независимост на Каталуня с противоконституционен референдум, сега бившият журналист и твърде успешен настоящ политик получи неочакван подарък. Премиерът в оставка, социалистът Педро Санчес му поднесе амнистия на тепсия в неистовото си желание да остане да управлява още четири години. Така изплуваха старите, заметени под юргана болки на Испания, които оплитат партии с различни идеологии и мечти, страховете на обикновени граждани с леви или десни убеждения, спомени за франкизма, още повече - за сянката на тероризма. И съгласието, уж вградено от покойния диктатор Франко в Долината на падналите, се изпари като следобедна мъгла.
Позиции
Перспективата да се завърне на бял кон в Жирона, където е кметувал, изпълва, разбира се, Пучдемон с дива радост. Той не я крие, позирайки пред камерите в Брюксел заедно с екипа си – макар и в изгнание, е евродепутат от квотата на Испания и мандатът му си тече без проблеми в европейската столица.
Цялата му история показва, че е полезно да отстояваш позициите си и да пазиш съградената си партия, защото... никога не се знае. Дори да имаш не толкова голямо влияние, дори депутатите ти да са пренебрежимо ниско число. Е, сега именно от тези пренебрежими 7 души в 350-членния испански парламент зависи бъдещото правителство на социалиста Санчес.
Активист
Карлес Пучдемон и Касамахо е роден на 29 декември 1962 г. в семейство с осем деца, има една баба андалуска, останалите му предци са каталунци. Израства в най-бляскавата част от диктатурата на Франсиско Франко, когато Каталуня е поставена на колене и никой не смее да гъкне. Това го формира като отявлен републиканец и след възстановяването на монархията в Испания и приемането на демократичната конституция през 1978 г. От същата година та до днес Пучдемон е журналист. Дълги години работи както като редови репортер, така и като директор и главен редактор на каталунски медии.
От 17-годишен е политически активист, защитаващ независимостта на родната си провинция. Тогава отива с чичо си на митинг на легендарния каталунски лидер Жорди Пужол. Минава през кметския стол в Жирона (на испански Хирона), за да стигне до шеф на каталунския Жереналитат – тоест става министър-председател на автономната област.
Политическата му траектория минава през основната каталунска партия след възстановяването на демокрацията и търсеща независимост - Convergencia i Unio (Конвергенция и съюз), от която по-късно той създава днешната Junts per Cataluna (Заедно за Каталуня или „Жунтс“). Женен за румънка и баща на две деца, Карлес не се спира пред нищо, за да върви към мечтата си за нова, отделна държава. Няма значение, че подобна идея е практически трудно осъществима, политически неудобна за целия свят и особено за Европейския съюз. Важна е идеята. Пучдемон е от онези средиземноморски политици, принадлежащи към класическото поколение от края на 20-и век, които са познали недоимък, тоталитаризъм, несвобода и са готови да се борят за идеите си до последен дъх. Тези му качества помагат да направи невъзможното – референдум за независимост на Каталуня, който макар и незаконен и непризнат, даде легитимност на идеята – мнозинството каза „да“.
Въпрос на пари
Известна наглост и самоувереност обаче не бяха в негова полза. Той е търсен от испанското правосъдие и принуден да живее в изгнание не само заради сепаратистките си възгледи, но най-вече заради злоупотреба с европейски средства, докато е заемал обществени постове.
За да се разбере по-ясно сегашната взривоопасна ситуация, в която мнозинството граждани не иска амнистия за провинените при опита за откъсване от Испания през 2017 г., трябва да бъде обяснено положението в самата Каталуня.
Там, както и в останалите автономни области, си съперничат различни партии. Част от тях са местни, към които принадлежат „Жунтс“ и големите им врагове от Републиканската левица за Каталуня. Но има и много други, сред които местните крила на основните национални партии – Народната и испанските социалисти. В регионалния парламент работи конфигурация, понякога доста различна от тази на национално ниво. Всичко това проектира по сложен начин върху картината в Мадрид, в Кортесите и формирането на националните политики.
И понеже винаги става дума за пари, днешната картина не е изключение. В основата на пазарлъка на Пучдемон със Санчес, освен амнистията са опрощаване на едни стотици милиони евро и даване на жп системата на Каталуня за управление и получаване на доходи на самата провинция. А голяма част от хората в затвора са там и заради финансови злоупотреби.
Мотиви
Защо испанците не искат амнистията, засягаща 309 каталунски сепаратисти и 73 полицейски служители, които са били обект на испанското правосъдие в периода от 2012 г. до 2023 г., още от първите консултации за независимост на провинцията? Първо, амнистия навява мисли за предстоящ тероризъм. Много повече, отколкото вълнуващи спомени за онази амнистия от 1977 г., която дава свобода на политическите затворници на диктатурата. Испанците много добре помнят тероризма на ЕТА, който си отиде официално преди има-няма 20 години. Още повече че отворената сега кутия на Пандора доведе мигновено до политическо насилие, невиждано от десетилетия – бе направен опит за убийство посред бял ден в Мадрид на основател на дясната партия Вокс, която е против амнистията и Пучдемон като цяло.
Второ, испанците не смятат за справедливи исканията за отцепване на най-богатата провинция. Те смятат, че тя си има всичко – суперголяма, даже неприлична автономия, много средства, уважаван в Европа и признат в конституцията собствен език, всякакви форми за запазване на каталунската култура.
И са прави.
А сянката на Пучдемон успя да разедини не само десни от леви по националния въпрос в Испания, но дори и самата Испанска социалистическа работническа партия. Голяма част от нея, начело с иконата на лявото в страната – бившия премиер Фелипе Гонсалес, се обяви открито против рисковете, които пое Санчес. Те вероятно ще струват не само неговото политическо бъдеще, но и авторитета на социалистите за години напред.
Е, кой освен Пучдемон може да постигне такива фрапантни резултати? Съспенсът продължава.
Политическата сделка правителство срещу амнистия проработи и в четвъртък Санчес бе избран отново за премиер в парламента със 179 гласа от общо осем формации, срещу 171 от десницата. Вотът мина на конец благодарение на гласовете от партията на Пучдемон и още две формации от автономни области със сепаратистки уклони – Страната на баските и Канарските острови. Законът за амнистията в Каталуня е официално депозиран от Санчес в деловодството на Кортесите.
Михайлина Димитрова
