Н якои от най-видните представители на лекарското съсловие в България категорично обявиха, че фокусът в здравеопазването трябва да бъде поставен върху превенцията и профилактиката.

Това стана по време на 24-ата поредна национална среща на лекари с представители на медиите, експерти и кметове, организирана от фондация МОСТ (Медии, общество, семейство, традиции). Тя се проведе през отминалия уикенд в Албена под надслов „Как инвестираме за надежда“ и под патронажа на комисията по здравеопазване в Народното събрание.

„След всичко, което си говорихме на този форум, логично бе да си зададем въпроса инвестирахме ли в надежда? Моят отговор е категорично положителен. Важно е да отбележите пред аудиторията, че тук сме говорили изключително за превенция и профилактика, а не само за лечение, което е важно, но то е крайната фаза и може да не се стига до него“, обърна се към представителите на медиите в Албена изтъкнатият вирусолог проф. Радка Аргирова в своето обобщение при закриване на конференцията. „Виждате, че изключително се говори за това и по-малко за терапията. По този действително се дава смисъл на понятието здравеопазване“, добави тя.

Иновации

В направените повече от 20 презентации акцентът падна и върху различни иновации и успешни нови практики, наложени в сферата на общественото здраве на национално или общинско ниво.

Юлия Пискулийска за 24-ти път събра на национална среща водещи лекари, експерти и журналисти.

д
Мария Съботинова/Фондация МОСТ

„Трябва да се отбележи и това, че се говореше доста за иновации. Чухме за нови неща, които предстои да бъдат дообработени и внедрени в медицината. Това също представлява инвестиране за надежда и по този начин конференцията изпълни своето предназначение“, каза още проф. Аргирова, която самата говори за новите подходи за лечението и профилактиката на HIV/СПИН и за използването на тези подходи за първична профилактика на други вирусни инфекции и лекцията и определено се радваше на сериозен интерес от страна на присъстващите. По тази тема тя отново отбеляза огромният пробив и това, че се говори за медикаменти, които не просто поддържат състоянието, а лекуват и че с нов клас инхибитори може да се поддържа 6 месеца нисък вирусен товар.

Непредаваем

„Отдавна се коментира, че неоткриваем означава, че вирусът е непредаваем и ако 6 месеца не се открива вирусът тези хора не са заразни, могат да правят секс без предпазни средства и т.н. Тези капсидни инхибитори в комбинация с два вида антитела, се взимат веднъж на половин година и това е достатъчно. Те могат да се използват и за профилактика на партньорите и има 100% успеваемост от предпазване. Това е голяма победа и в битката със стигмата, реално медицината има потенциал да направи така, че да забравим за HIV. С генна терапия пък може да се постигне пълно елиминиране на HIV от организма“, отбеляза проф. Аргирова. Тя подчерта, че най-новите открития са в посока, че тези капсидни инхибитори могат да се борят и с други вирусни заболявания. „Ефективни са за предпазване от каквото и да било. Има вече потвърдени успехи срещу респираторно-синтициален вирус (РСВ). Той обикновено протича като нормална настинка, но може да причини тежко заболяване и смърт при бебета на възраст под шест месеца, хора на възраст над 65 години и хора с компрометирана имунна система.

Политика

„Когато говорим за вируси, винаги се намесва и политиката“, вметна още проф. Аргирова в края на лекцията си, визирайки спряното финансиране от страна на президента Доналд Тръмп за американската програма за борба със СПИН в Африка. По-късно в обобщението си на конференцията тя отчете и разговорите за национални програми и правна рамка. „Това нещо трябва и непременно ще бъде отразено в писмения доклад, който ние всяка година и изготвяме и внасяме в парламента и Министерството на здравеопазването. Съвсем друг е въпросът дали получаваме отговор и какъв е той, но ние в резултат на нашата конференция винаги предоставяме докладите“, добави един от водещите вирусолози в страната.

В Албена не бяха подминати и въпроси от ежедневието на лекарската практика и трудностите, които среща съсловието като цяло. За проблемните зони в системата говориха лицево-челюстният хирург д-р Лиляна Димитрова и д-р Боян Патов от спешното отделение на столичната болница „Св. Анна“. Д-р Явор Пукалски от „Пирогов“ пък представи презентация, озаглавена „Здравеопазването в риск: демография на лекарите в страната, брой, движение, мениджърски подход за задържане и набиране на кадри, здравни кампании“.

Скрининговите програми улесняват диагностиката

„Тази конференция започна като изясняване на проблемите в генетиката и идеята в началото беше да се доведе до знанието на обществото и да се обяснят най-важните неща, които се случват в генетиката, биохимията и оттам в диагностиката. Тези генетични консултации виждате докъде доведоха. Преди години имаше цяла конференция за скрининговите програми, но днес продължихме с тях и виждаме, че те улесняват диагностиката и осигуряват нещо, за което всички само може да мечтаем – достъпност на всички граждани до медицинско обслужване и определяне на риск за нещо. Това е прогрес и колкото и бавно да вървим, той трябва да се отчете“, каза още проф. Радка Аргирова на форума в Албена.