И стинският фолклор се познава по това, че живее свой живот, който се развихря в различни епохи и по различни поводи.
Точно такъв е случаят с популярната италианска песен Bella chiao, станала доста модерна в последните години и у нас. Лесният рефрен, завладяващата, не твърде сложна мелодия и вдъхновяващите истории около създаването й я правят приложима към всякакви ситуации. Така тя се оказа гравирана върху гилзите на куршумите, с които бе убит десният активист Чарли Кърк, и в същото време създаде страхотен купон в центъра на София по време на уличния фестивал „Голямата маса“.
Малцина знаят, че в битието й на партизанска песен от антифашистката съпротива тя е любима мелодия на бившия български премиер и бивш лидер на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев.
А в един момент стигна и до друг бивш премиер – Бойко Борисов, който по време на пандемията от ковид обичаше да слуша мелодията във вариант „Корона чао“ в изпълнение на македонски певци.
Универсалност
Безспорно обаче Bella chiao стана хит за младите от поколението Z благодарение на испанския тотален хит на Нетфликс La casa de papel. Животът на единия от главните герои – Професора – се върти около мисълта за съпротивата. Дядо му, който е воювал срещу фашистите в Италия, е научил Професора на песента, а сега Професора я „преподава“ на поредица световни диджеи като Хугел, Стив Аоки, Хардуел, Адам Байер.
Така Bella chiao стана антисистемен хит и това е поредното, но със сигурност не последното нейно фолклорно битие. Преди Bella chiao да влезе в класациите и музикалната индустрия да разпознае хитовия й потенциал, тя е превеждана на почти всички световни езици и е изпълнявана като опълчване на гражданското общество срещу статуквото.
Историята
И стигаме до най-популярната версия за песента – като химн на италианските антифашисти в борбата им срещу диктатора Мусолини.
Тя е разказана от гледна точка на партизански боец, който се събужда една сутрин, знаейки, че трябва да изостави любимата си, за да се бие с неопределен нашественик, като осъзнава, че може никога повече да не я види. „Ако загина като партизанин – пее той, – трябва да ме погребете / погребете ме там горе, на планината, / под сянката на красиво цвете, / и всички, които ще минат, / ще кажат „Какво красиво цвете.“ / Това е цветето на партизанина, / загинал за свободата“.
Bella Ciao не само звучи из цяла Италия всяка година на 25 април, за да отпразнува края на фашистката диктатура на Бенито Мусолини и германската нацистка окупация. През последните години тя също бе част от антиправителствените протести в Иран, скандирана на барикадите в Украйна, изпята от протестиращи за правата на жените в Полша и незаконно излъчвана от минарета на джамии в Турция. От Чили до Хонконг, от Occupy Wall Street до Fridays for Future, от сесията на Европейския парламент до настоящите протести срещу дясното правителство на Италия – песента се превърна в най-добрия музикален израз на копнежа за свобода.
Контра
Както винаги става с истинския фолклор обаче, има и контраверсия за песента. Тя гласи, че става дума за народна песен от XIX век, изпълнявана по оризовите полета от най-бедните селянки – мондина. Хвърляйки още повече съмнения, някои историци казват, че „партизанската“ версия може да е била измислена след края на съпротивителната борба, тъй като има оскъдни доказателства, че тя някога е била изпята от действителни партизани.
Повечето от тях са били по-склонни да скандират друг химн на бригадите Гарибалди – Fischia il Vento, който се основава на руска мелодия и пророкува „червена пролет“.
Студената война
Но е сигурно, че през Студената война Bella Ciao се превръща в химн срещу фашизма. И започва да се пее през 1947 г. в Прага на първия Международен фестивал на младежта и студентите.
По пътя към чешката столица във влака я пеят бивши партизани, а по-късно тя се превръща в неофициален химн на италианската делегация. Скоро текстът е преведен от италиански на няколко езика и песента тръгва по света. Започват да я пеят известни изпълнители – първи са италианската певица Милва и французинът Ив Монтан.
Много популярна е Bella Ciao по време на студентските вълнения в Западна Европа през 1968 г. В Източна Европа основният популяризатор е съветският певец Муслим Магомаев.
Муслим Магумаев
Пее я от 1963 г. на италиански и на руски. Дори я изпълнява и на „Златният Орфей“ в България през 1972 г.
Протестът е жив, но паметникът е на мястото си
В Италия песента продължава да живее основно в антифашисткото си измерение и се припознава като химн на всички лявоориентирани партии и хора. Те се вдъхновяват от борбата срещу фашисткия диктатор Бенито Мусолини, тъй като Италианската съпротива е повод за гордост за страната и е безспорно влязла в историята като едно от решаващите движения по време на Втората световна война.
Интересен факт е обаче, че Обелискът на Мусолини си стои непокътнат на официалния вход на Стадио Олимпико в Рим и до ден днешен, само че под името Обелиск Форо Италико. Той е открит през 1932 г. в чест на десетата годишнина от фашисткия режим и на него е изписано на латински името на диктатора и думата DUX, която на латински означава италианската дума дуче – вожд. Така са наричали и Мусолини – Дучето
Михайлина Димитрова
