Н а 8 септември почти всички Христови църкви честват един от своите най-големи празници – Рождеството на Пресветата Божия майка. В чест на това знаково събитие у нас са издигнати няколко манастира и десетки църкви.
Ямбол
Чуден манастир, посветен на Божията майка, има и в село Кабиле, близо до Ямбол. Той е поредното красноречиво свидетелство, че свято място не опустява. През късната античност Кабиле е бил голям център, а веднага след приемането на християнството вече е имало манастир. За неговото аязмо има предание, че царица Елена е пращала хора да й носят вода от него, за да цери болежките си. Духовното средище е действало чак до идването на турците в края на XIV век, когато е било разрушено.
През 1898 г. Стоян Ганев от село Кабиле започнал да копае на това място и се натъкнал на вода. По-късно съселяните му го принудили да закопае извора и според преданието селянинът ослепял на минутата. През 1918 г. жена от Сливен след пророчески сън открила отново извора на Кабиленския манастир и там бил построен малък параклис, около който впоследствие след Първата световна война се издигнал днешният манастир. Местни хора разказват, че най-голяма заслуга за възкресението на обителта имал Георги Николов от село Генерал Инзово. Той пътувал с години от село на село и събирал дарения за строежа. Днес манастирът е действащ, а лечебният му извор продължава да привлича болни хора, вярващи, че водата му ще ги изцери.
Исихасти
Килифаревският манастир „Рождество Богородично“ е един от множеството манастири, създаден по време на Второто българско царство край Търново. Основан е през 1348 година от видния български исихаст Теодосий Търновски с подкрепата на цар Иван Александър. Теодосий става игумен и скоро нарежда святото място сред най-значимите книжовни средища в България, като го превръща в духовен център на православния исихазъм. Книжовната школа през 1360 година има над 460 ученици. Тук са обучавани бъдещите патриарх Евтимий, Киевски и Московски митрополит Киприан, известният монах Ромил Видински.
Старинната църква на Килифаревския манастир
При падането на Търново манастирът е разрушен от османските турци, но още през 1442 г. се споменава отново в изворите. През 1596 година в него се укривали оцелелите от Второто Търновско въстание. Заради това манастирът е опожарен и разрушен. През 1718 г. Килифаревският манастир възкръсва отново. Тогава е построена и изографисана църквата „Рождество Богородично“ с 2 параклиса, посветени на светите Иван Рилски и Теодосий Търновски.
През 1840 година майстор Колю Фичето започва изграждането на сегашната църква „Св. Димитър“. Той запазва част от старата олтарна стена и параклисите. Тези три постройки са обединени под общ покрив, даващ облика на днешната черква „Св. Димитър“, завършена през 1842 година.
Така са запазени стенописите от 1718 година и старият позлатен иконостас от 1843 година - дело на резбарите Цоню и Симеон Василеви, баща и син от Трявна.
Икона
Безспорно един от най-древните манастири в чест на „Рождество Богородично“, е Роженският, сгушен в югозападния край на България. Всяка година на 7 септември богомолци от цялата страна и чужбина идват, за да се поклонят на чудотворната икона на Богородица, която се пази в обителта. Миряните пренощуват в храма за здраве, а на другия ден - 8 септември - се извършва литийно шествие с иконата. Тя е старо чудотворно копие на Иверската Богородица, която се пази на Света гора.
Копието е създадено през 1790 година от монаха зограф Яков Иверски по поръчка на кожарския еснаф в Мелник. За разлика от останалите копия на иконата дареното на Роженския манастир е направено от светено желязо и е обкръжено от десет композиции, изобразяващи нейните чудеса.
И ако историята на Роженската Дева днес е известна, то тази на обителта тъне в мрак, защото пожар в края на XVII век унищожава aрхивa й. Но при разкопки в двора, където днес се вият чудни лози, са намерени накити и монети от византийския император Михаил VIII Палеолог (1259–1282). Косвени данни за съществуването на манастира през ΧΙΙΙ век се откриват и в една приписка в гръцки ръкопис. Друг по-късен артефакт има в библиотеката на атонската Велика Лавра, който е първото писмено споменаване на манастира. В една бележка се казва, че ръкописът е преписан в 1551 година от йеромонах Козма, игумен на манастира на „Всесвещената Богородица Розинотиса“. През XVI век Роженската обител преживява подем.
Построени са южното манастирско крило и главната църква. В края на века са украсени със стенописи църквата и трапезарията. В началото на следващия XVII век е изписана южната фасада на главния храм, а през 1662 година е украсена със стенописи и новопостроената манастирска костница „Свети Йоан Кръстител“. След пожар през втората половина на XVII век манастирът изпада в тежко положение. Възстановен в началото на XVIII век с финансовата помощ на богати българи от цялата страна. Реконструкцията започва през 1715 година, а църквата е изцяло завършена през 1732 г. В нея са работили гръцки зографи от Янина.
Вратарница
През 1761 г. Роженският манастир губи своята самостоятелност и е превърнат в метох на светогорския Иверски манастир. Независимо от това той си остава важен религиозен център заради своята чудотворна икона – копие на Света Богородица Портаитиса (Вратарница) покровителка на Иверския манастир.
Хиляди се молят на чудотворната
Уединение
Градовете по принцип не са място за манастири с търсещите в тях молитвено уединение монаси и монахини. Но урбанизацията си казва думата и днес Горноезеровският манастир „Рождество Богородично“ вече се води част от бургаския квартал „Меден рудник“. Хора отблизо и далеч се стичат за празника там и пълнят туби с лековитата вода от аязмото. То се състои от седем минерални извора, като всеки е с различен химически състав и различни лечебни свойства.
Заради находището на жива вода още от времето на траките е имало езическо светилище, твърдят археолозите.
Горноезеровският манастир се слави с 35 параклиса
Самият манастир е основан през ранното Средновековие и е приютявал болни поклонници, дошли с надеждата за изцеление. Затова винаги е бил известен просто с названието „Аязмото“. През 1982 г. група вярващи започват да възстановяват наново западналото по времето на комунизма свято място. Днес то се състои от две църкви, сграда за поклонниците на три етажа, магерница, стопански сгради и... 35 параклиса. Всеки от тях носи името на различен светец, като някои са построени върху кладенчета с лековита вода.
Хрельо Драговол
Особено тържествена ще е идната неделя и в Рилския манастир, защото на идването на бял свят на Дева Мария е посветена главната църква (католикона). На нейното място е имало средновековен храм (от XIV век), построен от Хрельо Драговол и затова е бил наричан Хрельова църква. Тя е съществувала до 1833 г., когато след голям пожар започва строежът на новия по-голям манастирски комплекс, който да отговори на нарасналия брой поклонници.
Така със султански ферман от 23 март 1833 г. започва строежът на католикона, който е осветен през 1838 г. Църквата е от атонски тип – куполна базилика с пет кръстовидно разположени купола. От север и юг са прибавени два параклиса, посветени на свети Николай Мирликийски и на свети Йоан Рилски. Стенописната украса на съборната църква е дело на най-изтъкнатите наши възрожденски иконописци - Димитър Христов Зограф, Захари Зограф и други самоковски художници. Иконостасът е дело на Атанас Теладур от Самоков и Петър Гарка.
Цар Асен
Обител, посветена на Рождеството на Пресветата Дева, има и край София. Това е Челопеченският манастир, един от многото в Софийската Света гора. Първите писмени данни за него са от 1192 година. Ето какво гласи хирсовулът, издаден от цар Асен: "Христолюбивият Йоан Калиман, цар на българи и гърци, надарява манастира с тази повеля царска златопечатная". Оригиналът на документа се намира в Амстердам, а копие се пази в Зографския манастир в Атон. Този документ дава привилегии на Челопеченската обител като метох на Зографската "Свети Георги“, каквато е и до днес. По време на турското робство като повечето наши манастири и този е разрушаван многократно и възкресяван за нов живот.
Богордица се явява на свещеник в Челопеченския манастир
Черна мадона
Сегашният храм "Рождество Богородично" е построен през 1980 г. върху основите на църкви от средните векове. Неговата гордост е богато резбования иконостас, подарък от Княжевския манастир, и икона на Божията майка, дарена от Зографския манастир. Богородица е изписана с тъмно лице, с което напомня известната „Черна мадона“ от манастира в Ченстохова, Полша.
Вкопан в земята, вдясно от черквата се е стаил малък параклис, посветен на свети Иван Рилски. Мястото е било свещено още от раннохристиянско време и през Средновековието се е превърнало в постница, а сега в него се пазят кости на починали монаси.
Явление
Клирици разказват, че тука са станали много чудеса: някога отец Цвятко от Ботунец свидетелствал как като дете на 9 години на Богородичен празник е видял на прозореца Божията майка в цял ръст. Тя е благославяла молещите се в храма. Интересно е, че пречистият образ на Богородица е бил видян и от някои миряни. Стари хора разказвали и за друго чудо. При него се е появил конник, слязъл, поклонил се пред гробницата и незнайно изчезнал.
Калоферският възкръсва след сън
В живописната долина на брега на Бяла река, заобиколен от хълмовете на Стара планина, е разположен Калоферският манастир „Рождество Богородично".
Основан е през XVII век в близост до средновековното селище Звъниград. След разоряването от турцитe един монах взел със себе си иконата Рождество Богородично и дълго време се крил в скалите на местността Бели брегове. Когато се преселил в небесното царство, иконата била зарита в земята. Не след дълго време пристигнал друг монах, който видял в съня си къде е скрита иконата и така била извадена оттам. Калугерът решил, че това е знамение да се направи нов манастир и там да се прибере старата икона.
Най-старият ктиторски надпис споменава Батак
Кричимският манастир „Рождество Богородично“ също води началото си от Средновековието, но при потушаването на Априлското въстание е напълно унищожен. Възобновен е едва през 1932 г. и затова не може да се похвали със старинни икони и стенописи. Но той е ценен за историята ни с оцелялата каменна плоча от чешма с два надписа, разделени с кръст, носен от два крилати змея. Горният надпис гласи: „От Богохранимото село Батак, Вело, Гено, Тено, Анастас, Дело“, а долният: „Изволением отца и поспешением сина и совершением (светаго духа), направи се сия чешма в лето 1592 со ктитор Илия при игумена Онуфрия. Бог да прости“. Това е най-старата ктиторска чешма в България и първото упоменаване на град Батак.
Кричимският манастир отново посреща поклонници
