В Източна Азия, обграден от водите на три морета: Японско, Жълто и Източнокитайско, се намира Корейският полуостров.
Дължината му от север на юг е 600 км, а ширината му е около 200 км. На територията на полуострова са разположени само две държави с едно и също название – Корея, но с коренно различно и противоположно управление и начина на живот на местното население. Северна Корея е може би най-жестоката диктатура в съвременния свят, в който хората са принудени да живеят не на, а дори под нивото на ръба на мизерията, на ръба на физическото оцеляване. За нея днес няма да говорим, тъй като посещенията на чужденци в Северна Корея са строго ограничени и не е никак лесно човек, от която и да е страна, още повече некомунистическа, да получи разрешение да премине държавната граница на диктатурата на династията Ким.
Разделение
На юг от 38-ия паралел се намира още една държава, носеща също името на полуострова – Република Южна Корея, която обаче няма нищо общо със Северна Корея. Докато едната е сред най-тоталитарните и деспотичните, другата е една от най-демократичните държави в света. Допреди малко повече от половин век двете страни, в който всъщност живее един и същи народ, са били на едно и също ниво на развитие. Разделението се случва през 1945 г. До този момент полуостров Корея е под властта на Японската империя. След поражението й във Втората световна война полуостровът е отнет от шогуните и СССР и САЩ си го поделят като сфери на влияние и управление. Така по силата на политическата лотария на север от 38-ия паралел земите и хората попадат под съветско влияние и в резултат на това се ражда Северна Корея. А в американската зона се създава Южна Корея. Тема на нашето пътешествие днес ще бъде именно Република Южна Корея, до която, за да се стигне, не е необходимо да декларираш членство в комунистическа партия или множество поклони пред портретите на диктаторите от династията Ким.
Граница
Република Южна Корея има само една сухоземна граница с едноименната си съседка, като между двете има четирикилометрова демилитаризирана ничия зона. Площта й е малко над 100 хил. кв. км, а населението почти 52 млн. жители. За сравнение България при площ от 111 хил. км е с население около 6 млн. жители, при това в най-оптимистичния вариант. Т.е. в Южна Корея пренаселеността е в пъти по-голяма от тази не само в България, но и в повечето европейски държави. Доста любопитно е, че повече от половината от жителите в Южна Корея официално са декларирали, че са атеисти и не изповядват никаква религия. Малко над 27% са християни, а само 15% будисти.
История
За една голяма част от световните туристи, които никога не са посещавали Южна Корея, тя може да се стори безинтересна и те да се чудят какво чак толкова интересно може да се види в нея. И те, разбира се, дълбоко се заблуждават. Корейският полуостров има една от най-богатите истории в света. Най-ранните следи от организиран държавен живот тук са още от 8000 г. пр. н.е. Затова неслучайно Корейският полуостров оставя 17 нематериални културни наследства, а 12 от забележителностите на региона са включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Статуята на Буда в скалния храм Сокурам, включен в Списъка на ЮНЕСКО
Сгради
Тъй като Република Южна Корея се намира далече от България, най-кратките оферти за екскурзии, предлагани от родните туроператори, са десетдневни или двуседмични. И в двата случая пътуването със самолет е с прекачване, като предпочитаната възможност от организаторите е това да се случи в Истанбул. Кацането е на летището в столицата Сеул, откъдето започва и южноазиатското вълнуващо приключение на избралите да се потопят в света на културно-историческите забележителности на Южна Корея. На престоя в Сеул е отделена около една трета от посещението в страната. Традиционно обиколката започва с разглеждане на двореца Кьонбоккун, чието име означава Дворец, благословен от Небесата.
Тронната зала в двореца Кьонбоккун
Това е най-големият от петте двореца на царете от династията Чосон. Той заема огромната площ от 40 хектара. Има 500 сгради и 7700 стаи, в които нашироко и в охолство е живяло владетелското семейство, придворните и министрите от правителството. Повечето сгради са унищожени по време на стихиен пожар в края на 16-и век. През 19-и век благодарение на принц Гънг са възстановени 350 сгради, които са оформени под формата на лабиринт. По време на японската окупация дворецът отново е разрушаван, при това няколко пъти. Днес от всички тези сгради са запазени няколко. Сред тях са и покоите на царското семейство, които предизвикват най-голям интерес сред чуждите туристи.
Дворец
Гангньончон, както се превежда името - „Покоите на краля“, на корейски, е построен още през 1395 г. Няколко пъти е разрушаван и опожаряван. Като архитектура дворецът е доста интересен. Състои се от 14 правоъгълни помещения, като половината от тях са разположени шахматно от двете страни на централния коридор. В тях са живели съдебните служители. Останалите седем са разположени в центъра и в тях са живели владетелят и семейството му. В съседство с тази сграда се намира Тронната зала - Гънчонгчон. В автентичния си вид тя е била изцяло от дърво и това е причината за близо 900 години до днес тя няколко пъти да става жертва на пожари и палежи. До залата се достига през портата Гънчонгмун. Тя е разделена на три половини, като простосмъртните е можело да минават през двете крайни порти. През тази в средата е имал право да минава само владетелят. От 2006-2010 г. е извършена цялостна реставрация на портата. Близо до централната порта се е намирала портата Гьонхору. В нея са се извършвали както важните за съдбата на държавата правителствени заседания, така и пиршествата, давани от владетеля.
В комплекса е имало също покои на кралицата майка и кралицата съпруга, както и на принца и неговата жена, а също и кралската библиотека. По време на японската окупация в една от сградите се е намирала резиденцията на японския генерал-губернатор на полуострова.
След прогонването на японците сградата продължава да съществува в продължение на още почти половин век като резиденция на президента на новосъздадената държава Република Южна Корея. През 1993 г. поредният президент Ким Йонг-сам нарежда тя да бъде разрушена, за да се премахне и последният спомен от времето на японския колониализъм. Посещението на целия дворцов комплекс обикновено е включено в пакетната цена на екскурзията. Но дори и да не е, това не е фатално.
Таксата за разглеждането на целия дворцов комплекс е от 1500 до 3000 вона, което всъщност е от 2,50 до 5 лв., така че едва ли някой българин би протестирал или би отказал да си плати на място, за да влезе и разгледа дворцовия комплекс на корейските владетели. В някои случаи организаторите дори предпочитат да закупят пакетен комбиниран билет, който включва посещение на всичките пет дворци на династията Чосон на почти символична цена дори и за най-недоволните родни туристи. Освен самите дворци голяма атракция за посетителите е и смяната на дворцовите стражи при портата Гуанхуамун.
Кимчи
След посещението на дворцовия комплекс потапянето в древната корейска атмосфера за туристите продължава с посещение на Букчон Ханок, село в сеулския квартал Джонно. В него е пресъздадена изцяло древната корейска архитектура. Наред със старите дървени къщи в това село - квартал на столицата, има и традиционни чайни и кафенета, в които се предлагат и традиционни местни сладкиши и деликатеси. При това тук туристите могат не само да разгледат, а и сами да се присъединят към древната култура. Както да участват в правенето на традиционното корейско кисело зеле „кимчи“.
Букчон Ханок
За българите, известни в цял свят с традициите си в изкуството на правене на кисело зеле, това едва ли ще бъде толкова впечатляващо, но за туристите от високо урбанизираните държави, които не знаят какво е живот на село, ферментацията на зелето и крайният продукт, в правенето на който и те са взели участие, със сигурност ще е впечатляващо. Първият ден в Сеул може да завърши с посещение на най-високата кула, от която се откриват невероятно красиви гледки към 9-милионния мегаполис.
Пазар
Вторият ден от престоя в столицата включва посещение на пазара Немдун, който е един от най-големите в страната. Оттам разходката може да продължи с лодка по река Хан, откъдето също се открива красива и живописна гледка към града. А за един красив завършек на деня може да се направи посещение и на футуристичния квартал Донгдаемун дизайн плаза. Третият и последен ден от пребиваването в столицата предвижда посещение на 4-километровата демилитаризирана ивица на границата между Северна и Южна Корея.
Следващият обект на туристически посещения е вторият по големина град Пусан. Той е най-големият пристанищен център. В него се намира и най-големият рибен пазар в Южна Корея, както и най-големият плаж в страната. И нещо изключително любопитно, което ще впечатли особено дамите – в Пусан се намира най-големият универсален магазин в света - 9-етажният Shinsegae Centum City, регистриран като такъв в Книгата на рекордите на Гинес.
Shinsegae Centum City, най-големият универсален магазин в света
В комплекса има десетки места за развлечения като „спа ленд“, ледена пързалка, а на покрива „зоораджи“ с огромни макети на динозаври, пиратски кораби, умалено копие на автентично африканско село и др. забележителности от цял свят. Това обаче далеч не е единствената забележителност на Пусан.
Пусан, вторият по големина град в Южна Корея
Сред останалите могат да бъдат посочени още и централният будистки храм Беомса, Аквариума, както и паркът Йонгдусан, разположен на площ от 69 хил. кв. м, в който растат 70 различни видове дървета. Друг парк – Тхеджонгд, пък е известен с величествените си скали, пред които е изправен островът Йонгдо.
Сред забележителностите са и двата местни университета – Пугьонг и Кьонгсънг. Неслучайно Пусан се нарича „лятната столица на Южна Корея“, тъй като тя е известна с шестте си луксозни плажа, в които избират да прекарат почивката си холивудски звезди от цял свят.
През последните няколко десетилетия след разпадането на СССР Пусан е предпочетен за място за живеене и от немалко руски новобогаташи, които заедно с колегите си от други страни създават „търговската улица на чужденците“. От всичко, казано дотук, едва ли би ни учудило, че именно в Пусан се провежда един от най-големите филмови фестивали в цяла Азия. Пусан може да се превърне в любима дестинация на гастрономите, след като посетят най-големия пазар за морски дарове в цяла Азия, който се намира именно тук, а също и предлаганата на всяка крачка традиционна улична екзотична храна. Е, някои от уличните специалитети може и да се окажат доста странни за българските туристи, които да проявят към тях дори и известно недоверие. Но това все пак е традиционната азиатска кухня, която винаги е била прекалено различна от традиционно европейската.
От Пусан маршрутът продължава към град Кьонджу с астрономическата обсерватория Джомсомден и двата храма - скалния Сокурам и Булгукса, които са вписани в Списъка за световно наследство на ЮНЕСКО.
Откриване на международния филмов фестивал в Пусан
Сеул
Последният ден от екскурзията преди отпътуването за България е посветен отново на Сеул. През този свободен ден туристите могат да се разходят из търговските обекти и да направят така дълго желаните покупки от местните молове, или от многобройните улични търговци. А вечерта няколко часа преди полета да се насладят за последно на екзотична вечеря изцяло с местни блюда в традиционен корейски ресторант.
Както всяка дестинация, така и пътуването в Южна Корея също има своите особености, с които туристите трябва да са запознати, преди да предприемат пътуването. На първо място трябва да се знае, че пътуването е продължително и това може да се стори изтощаващо за по-възрастните мераклии да видят Корейския полуостров. И вместо да пристигнат бодри и заредени с енергия, те да кацнат в Сеул, загубили всякакво желание за приключения. Това, разбира се, не е предупреждение за някаква възрастова граница, просто всеки сам трябва да прецени своите възможности. Любителите на шопинга трябва да запомнят едно име – Мьонг донг, района, който може да бъде определен като „квартала на шопингхолиците“.
Той се състои от две улици, на които са наредени не само стотици магазини, но и места за хранене. И като стана дума за хранене, родните туристи, които за пръв път посещават тази страна, трябва да знаят, че Южна Корея все пак не е от онези страни, в които гощават туристите с буболечки, маймунски мозък и пържени змии. Така че спокойно, храната си е доста нормална, може би подправките и вкусовите съчетания на моменти да ви се сторят малко странни. И за доказателство на казаното в повечето ресторанти на споменатия кв. Мьонг донг основните специалитети са донгасеу, зад което се крият обикновени свински котлети с по-екзотична марината, както и калгукса – супа с юфка. Както в повечето азиатски държави и тук оризът е основна храна наред с останалите - супа от риба или зеленчуци, соево сирене и, разбира се, задължителното към всяко ядене традиционно и емблематично за корейската национална кухня кисело зеле кимчи. Според кулинарите всяко ястие може да се направи корейско, като се полее с корейски сос, включващ пресен нарязан на ситно лук, счукан чесън, сусам или сусамово олио, соев сос и за къде без едро смлян лют червен пипер. Но един кореец българина с лютивина не може да уплаши!
За онези, които никога не са ходили в Южна Корея, но искат да се изфукат с познанията си от корейската кулинария, ето няколко ястия, чиито имена трябва просто да научат. Калби – телешки или свински ребра, маринововани в гореспоменатия корейски сос. Кимбап – моля да не се бърка с кебап, няма нищо общо с него. Представлява оризови топки със зеленчуци и месо, поднесени върху листа от водорасли. Бокумбап – кимчи с ориз, месо и много, ама много чесън. Пулгоги – месо със смес от огнени подправки, сред които отново чесън, лук, женшен, лют пипер. А в най-горещите летни жеги корейците консумират блюдото с много трудното за произнасяне име – самгйетанг – пилешка супа с женшен и чесън. Както се вижда, лютивината май е в основата на голяма част от корейската кухня.
И накрая по отношение на престъпността, за разлика от северния си съсед Южна Корея е с ниска престъпност и вероятността чужденец да стане обект на престъпление, дори и на обикновена джебчийска кражба, клони към нула. Все пак е нужно едно предупреждение – моля, не снимайте военни обекти! За да си нямате големи и непредвидени неприятности, които могат да стигнат и до съд и затвор и да ви вгорчат цялото пътуване.
Иван Георгиев
