Vedi Napoli e poi muori („Виж Неапол и умри“), гласи една стара италианска максима. Ако попитате жителите на този южен град на Апенините, те в един глас ще ви кажат, че той е piu bella citta („най-красивия град“) не само в Италия и Европа, но и в целия свят.
В същото време обаче Наполи е и в челната десетка на най-опасните градове в света. За да се увери един чужденец в това, трябва да зареже официалните туристически маршрути и да потъне в тесните улички на наполитанските квартали извън централната част. И това със сигурност ще му донесе неповторими емоции, като не всички могат да бъдат приятни. Разходката из потайностите на този уникален град спокойно може да бъде определено като един сървайвър по наполитански без предизвестен край.
История
Неапол, или Наполи, както се произнася на италиански, е третият по големина град на Апенините след столицата Рим и Милано. Намира се е в областта Кампания, а в превод името му означава „Нов град“. Градът и регионът изобилстват с исторически и културни забележителности, което дава основание през 1995 г. историческият център на Неапол да бъде обявен за историческо, архитектурно и културно наследство, защитено от ЮНЕСКО.
В града и околностите се намират крепостите: Дел Ово, Капуано, Нуово, Сант Елмо, както и множество галерии, театри и музеи. Това е една малка част от официалната информация, която може да се даде за този град, определян като „перлата на Тиренско море“. Далеч по-интересна обаче е неофициалната му история, която никой екскурзовод няма да разкаже.
Наричат Неапол родината на пицата „Маргарита“, Камората и Диего Марадона. Легендата за пицата е известна, затова ще я припомним накратко. През 1889 г. италианският крал Умберто и съпругата му Маргарита пристигат на посещение в Неапол. Кралицата иска да опита от местната кухня и за да я впечатли, е поканен най-известният по онова време пицар в Наполи, Рафаеле Еспозито, на когото е поръчано да направи три различни местни пици. Кралицата не харесва и отхвърля две от тях: с чесън и хамсия, но е във възторг от „пицата на бедните“. Тя включва три прости съставки, които и най-бедните жители могат да си позволят: доматено пюре и сирене моцарела. На пицаря Еспозито му хрумва идеята да използва цветовете на съставките и като добавя още нещо, пред очите на кралицата се появява пица с цветовете на италианското знаме: зелено – накъсани листчета босилек, бяло – сирене моцарела, и червено – доматен сок. В знак на признателност Маргарита Савойска дава съгласието си пицата на Рафаеле Еспозито да носи нейното име. Като стана дума за удоволствие, за мнозина ще е интересно да разберат, че в Неапол се пие едно от най-силните кафета еспресо, като местните добавят към него и шотче алкохол, най-често неразредено уиски или самбука.
Мафия
Далеч по-интересно е второто определение на Неапол като „родината на Камората“, една от италианските мафии. В превод думата camorra означава „банда“. Предвид същността и характера и информацията за Камората може да бъде винаги под съмнение. Това, което се знае, е, че е създадена през XIX век, като първо в нея са членували само затворници. Преди сто години тя е включвала 100 родови клана и над 7000 членове. Днес никой не знае колко са членовете й. Според полицията всеки втори наполитанец е свързан по някакъв начин с Камората. И това далеч не е преувеличено. „Ла Камора“ е държава в държавата. Никой както в Неапол, така и в региона не може да предприеме и крачка без съгласието на Камората. Да отвориш кафене, да работиш като продавач на вестници на улицата, да продаваш наркотици или да печелиш общински концесии за строеж, и изобщо за всичко, за което може да се помисли, човек трябва да има разрешение от Камората. В противен случай току виж се стигнало до „случайни инциденти“. Кафенето може да се запали, а наркодилърите или проститутките на човека, решил да пренебрегне благословията на Камората, може да бъдат гръмнати по време на някой празник с фойерверки. Когато става въпрос за пари, милост няма.
Бос
За разлика от нашите мафиоти от зората на демокрацията големите босове на Камората не парадират с богатството си. Те, разбира се, притежават ултралуксозни имоти и имения извън града. Пред обществото обаче са най-обикновени хора. Преди няколко години при една от акциите на наполитанските карабинери в Неапол беше заловен един от най-големите босове на Камората, зад волана не на ултралуксозен джип или лимузина, а на 20-годишен раздрънкан „Опел“. Любопитно е отношението на самите наполитанци към Камората. За тях съществуването й отдавна се е превърнало в необходимост. „Исках да започна работа, но две години не ми одобряваха документите. Платих на когото трябва и още същата седмица вече бях назначен“, разказва Енцо Фишо. „Плащам си всеки месец определена сума на местния колонел и той ни пази не само от др. мафии, но и от общинските инспектори и от полицията“, споделя търговецът Ал Пиафони.
Българи
Българите, работещи в Неапол, споделят, че също трябва да си плащат на Камората. „За да мога да работя като сервитьорка, шефът ми удържа 50 евро, които отиват за мафията. Но не може нищо да се направи. В този град Камората командва всичко. Тя е истинската власт, на която всички се подчиняват“, споделя българката Кристина Минчева.
През последните десетилетия с благословията на Камората в Неапол е пълно с чужденци, мигранти както от Балканите, така и от останалите бивши соцстрани и от Близкия изток. За съжаление българките се ползват с нелицеприятна слава. „Българките и украинките са най-евтините курви. За бутилка уиски и кутия цигари и правят пълна програма цяла нощ“, споделят наполитанецът Енцо. Самите български мигранти не опровергават обвинението.
„Какво да говорим, нашите са си бръскалки. Всички българки казват на близките си, че се занимават с гледане на старци в Италия. Ами то няма толкова старци. Истината е, че те си практикуват най-древната женска професия. А мъжете българи, една част от тях работят наистина по строежите, но много си докарват доходите от дрога“, споделя българин, който повече от 20 години е в Наполи.
Маршрути
Различният вид на туристическия Неапол може да бъде видян, след като туристът леко се отклони от официалните туристически маршрути. Тогава ще разбере някои странни неща на пръв поглед. Като например как е възможно 80-годишен старец, бос на Камората, да е под домашен арест от 20 години и без да излиза от жилището си, да ръководи бизнеса си. Или как 8-10-годишни деца продават дрога на улицата. Самите карабинери признават, че борбата с мафията е предварително обречена на провал въпреки частичните успехи, които от време на време постигат. Третото определение на Наполи в Италия е „градът на Марадона“. Аржентинската десетка прекарва 8 години от професионалната си футболна кариера в местния едноименен тим и досега се приема като Бог от запалянковци в града на Везувий. В негова чест е издигнат и паметник на футболиста.
Разказа
На фона на всичко написано дотук, Наполи се очертава като един от най-мистериозните, опасни и в същото време привлекателни за туристите италиански градове. В него някак си успяват да се съчетаят в едно невероятна красота и смъртна опасност. „Работила съм в Италия повече от 25 години. Живяла съм в различни региони и градове: Флоренция, Рим, Милано, Генуа, Бари. В Наполи прекарах само три години. Но това е градът, който най-силно ми легна на сърцето и в който бих искала да прекарам остатъка от живота си. Това е един град магия, за който не може да се разказва, той трябва да се почувства и изживее с дълбока страст с всичките му красоти, но и с всичките му опасности“, споделя българката Кристина Минчева.
Иван Георгиев
