С настъпването на пролетта легендите за съкровища оживяват и мнозина тръгват да проверяват тяхната достоверност по планини, дерета и пещери. Най-силно като че ли разпалва въображението златото на Индже войвода.
През 2025-а се навършват 270 години от рождението на народния герой, чието богатство не дава мира на поколения българи. Приживе историкът проф. Божидар Димитров беше скептичен за съкровището. Според него дори да го има, по-голямата част от него Индже взима със себе си, когато тръгва към Молдова. Според някои сведения той издъхва там на 17 април 1821 г. в сражение с турците край град Скулени на река Прут.
Ловци на съкровища обаче са убедени, че тоновете злато стоят непокътнати и чакат своя час да бъдат открити. Някои са склонни да намират нишани в разказа на Йордан Йовков „Индже“ (1926) от цикъла "Старопланински легенди". Там героят посещава село Каменец, което се споменава с едно от старите си имена - Урум Еникьой. Местни жители споделят, че заради разказа мнозина днес идват в този край и дори искат разрешение да копаят в някои ниви. Те носят със себе си металотърсачи, с които обхождали периметъра.
Стоян
Историята на Индже започва от края на XVIII век. Истинското му име е Стоян, като според една от версиите е родом от селата на север от Бакъджика. Съвсем малък остава сирак, но майка му се омъжва повторно в Сливен. На седемгодишна възраст е даден от втория си баща в школата за еничари в Цариград, където получава прозвището си (Индже-тънък) заради фигурата си и големите си способности на боец. Включен е във формирование за изтребване на разбойници. По пътя към България убива турския военен ръководител и е избран за главатар. В следващите години прави удари, като ограбва кервани в размер на милиони грошове. Твърди се, че преди да поеме към Молдова, той оставя у нас огромно имане.
Ванга
Навремето търсачи на митове и съкровища ходили за консултация при Ванга. Тя видяла тоновете злато, но предупредила, че тежко проклятие тегне на него. Пророчицата дори обявила, че змия пази ценностите и всеки, който се доближи до тях, ще бъде убит. Това обаче било иносказателно, тъй като змията била символ на психическа болест.
В Ямболския край, където имането се издирва, се носи легенда, че една карта сочи към него, но тя е разделена на седем къса. Те се пазят от хора от околните села. Главен счетоводител, шофьор на здравен шеф и народен лечител от Ямболско намерили четири от частите и тръгнали в правилната според тях посока. Скоро стигнали до едно дърво и започнали да копаят под него, но изпаднали в странно състояние на унес. Единият се самоубил, а другият се хвърлил сам от близка скала. Третият се скитал из гората, докато не умрял от глад. Това твърди местен човек, който заедно с иманярите е издирвал заровеното злато в местността Бакаджиците, но после се отказал, което на практика спасило живота му.
Каруци
В село Каменец се разказва, че под земята имало 7-8 товара със златни турски алтъни, 17 гърнета със скъпоценни камъни, два бакъра с накити и два златни пищова. Навремето селището е носило и името Телец, което мнозина асоциират с библейската легенда за златния Телец или Мамона.
Според някои изследователи обаче златото не е толкова голямо, защото митичният герой го е раздал на бедните. Според историци по-късно Индже се разделя с кърджалийството и повежда конна хайдушка дружина из Странджа, Сакар и Бакаджиците. Според местните предания се е опитал да организира бунт срещу турците в началото на XIX век, за което инвестирал немалка част от богатството си.
Село Петко Славейков, където има легенди за златото на цар Иван Шишман.
Друго място, на което се търси съкровището, е в околността на светилището Индипасха в близост до странджанското село Сливарово. Тамошна легенда пък твърди, че Индже в една от пещерите е намерил златото на тракийски владетел. То включвало венци, ритуални маски, амфори и всичко било изработено от 24-каратово злато. Той решил да го остави, като за да не забрави мястото, оставил нишани. За целта на три дървета издълбал кръстове. Всъщност подобни истории могат да се чуят и край село Индже войвода, община Созопол.
Периметър
Но докато съкровището на Индже се търси предимно в Югоизточна България, то имането на цар Иван Шишман се губи в доста широк периметър. Една от теориите е на радиестезиста инж. Величко Трифонов. Според нея българският цар при отстъплението си от настъпващите османци е минал през село Петко Славейков, община Севлиево.
Драматичната съдбата на Цар Иван Шишман е родила много митове и легенди.
Там на местността Калето открил някакви странни тунели и се е скрил там. Отдолу той е оставил своята хазна, за да не попадне в ръцете на поробителя. Местните хора разказват, че в наши дни един овчар намерил царски бижута, както си ровил с една пръчка в земята. Това била обеца, която вероятно е принадлежала на царицата. Тогава местен човек на име Али наема работници и започват да копаят наоколо.
Гердани
Открили още няколко гердана, но това било всичко. Бай Мехмед, правнукът на горския, разказвал, че след Освобождението някои от богатите чорбаджии в района се хвалили, че дължат богатството си на Шишмана. Истина или просто мит, никой не се наема да каже. Според инж. Трифонов наоколо има седем могили, които указват гроба на последния български владетел на Търновското царство. Според официалните сведения Иван Шишман е убит в Никопол на 3 юни 1395 г. след завземането на града от нашествениците.
Другото място, където се търси имането му, е парк Кайлъка в Плевен. Твърди се, че Шишман е избягал от турците, минал покрай Плевен и намерил убежище в манастира "Свети Георги", скрит на 6 км навътре в Кайлъшкия каньон.
Имането на Шишмана се търси в парк Кайлъка, разположен на около 10 хил. дка в карстовата долина на река Тученица.,
Въпреки това животът му не продължил дълго. Той се самоубил от отчаяние, а после болярите положили тялото му в царската колесница, напълнили я със златото от хазната, покрили я с меча кожа и я спуснали в подземие в Кайлъшката долина. Точното място било описано със загадъчни знаци, а присъстващите дали обет за мълчание. Само един от монасите в труднодостъпния манастир бил посветен в тайната. При кърджалийските нашествия той бил убит, а обителта опожарена. Оттогава дирите на съкровището се губят. Френският изследовател и пътешественик Гийом Лежан през 1867 г. чул за преданията и решил да си опита късмета. Със запалена свещ той влязъл в една пещера, в която чувал отдолу адско бучене на вода. Ходил доста напред, но нищо не открил.
Манастир
Хазната на царя се търси още и в района на древния Трошански манастир, който бил разположен южно от Велико Търново, в близост до скален масив над Янтра. Преданието разказва как цар Иван Шишман дарил земи на болярина Трошан, който не ги използвал за себе си, а вдигнал манастир.
Шишман скоро пратил злато, сребро, скъпоценни камъни и бижута на манастира. Нещо повече - царският род дори отсядал лятно време в покоите и всеки път носел дарове.
Меча глава сочи царска хазна
Още преди 1989 година сила набра една легенда за съкровища на български владетел, скрити над Рилския манастир. Според нея нашите царе дарявали несметни богатства на обителта още от X-XI век. В тях били царски корони, мечове, волски каруци, пълни със злато. Според друга трактовка владетелите оставяли тези несметни богатство по-скоро за съхранение. При настъпването на османските турци монасите започнали да изнасят съкровището с мулета високо в планината. Те оставили на 100 места кесии с жълтици и над 10 сандъчета, пълни с различни ювелирни предмети и скъпоценни камъни. Идеята била, че онези, които търсят съкровището, като намерят някое от тях, ще си помислят, че са намерили съкровището и ще се откажат. Възрастен човек на име бай Георги разказвал, че от дядо си знаел една история, а той пък от неговия дядо, за богатство, заровено около днешния язовир „Калин“. Това било толкова високо, че като паднела светкавицата, се движела като змия заради редкия въздух. Докато пасял стадото си, един овчар забелязал скала с формата на мечка. Едва на стари години той чул за легендата , че именно скала с формата на меча глава сочи пещерата, където монасите са скрили съкровищата на българските владетели. Пенсионерът обяснил на своя внук къде е мястото, но самият той не успял да тръгне, тъй като вече бил доста възрастен. Така или иначе скалата и до днес не е открита.
Любомир Старидолски
