В нощта на 3 срещу 4 юни небето се отваря и дава възможност на отвъдното да се смеси с нашия свят, вярват още от древни времена. Затова се палят огньове, разстилат се жарави и върху тях се играе, за да може да се предпазим от злото. Това е време на гадаене и лекуване, както от прокоби, така и от човешки болести. Паленето на огън предпазва от зли сили хората, природата, дори и самото Слънце. Огънят на Земята увеличава божествената сила на огъня в небето – Слънцето.
Боси
Хората, които танцуват боси върху жарта, трябва да са чисти – във физически и духовен смисъл. Изпитанието с огъня отваря врата към другия свят, а нестинарите добиват силата да предсказват бъдещето, гласят още поверията. Играта върху огън винаги е под съпровода на гайда и тъпан. Звукът на тези инструменти се счита за част от магията. Самият тъпан се съхранява в селския храм цяла година и се изнася оттам специално за танца.
Порта
Вярва се, че само на 3 срещу 4 юни се отваря небесната порта. По времето на социализма е имало опити нестинарството да бъде преместено на 21 май, когато църквата чества по нов стил Светите равноапостоли Константин и Елена. Но винаги е имало провал и нестинарството не е успяло да се случи, нестинарите не са успели да изпаднат в транс, а това се смята за истинско проклятие. В днешно време нестинарството се случва най-близо до автентичния си вид само в село Българи. Преди век и повече обаче е било масово из цяла Странджа и Беломорска Тракия. Според някои изследователи корените му се крият в култа към Слънцето при траките, но може да идват и от още по-дълбока древност. През последните векове практиката се свързва с християнството, макар самата църква да смята ритуала за езически и откровен демонизъм. За първи път обичаят е документиран писмено едва през 1862 г. от Петко Р. Славейков.
Вода
В с. Българи подготовката е месец преди самата игра. На 3 юни събитието започва от ранни зори с „обличане“ на нестинарските икони - поставя се яркочервен плат, обшит със сребърни пари и украсен с цветя. Трима юноши носят иконите към аязмото на св. Константин, след което се провежда ритуално измиване на дръжките им. Привечер нестинарите отиват в параклиса и сред тамянов дим се молят пред иконите. Приема се, че тогава водата от извора е най-лековита и върши чудеса. След като се свечери, музикантите – гайдар и тъпанджия, изпълняват три специални мелодии.
Първата е по време на придвижването от параклиса до жаравата, втората е на самото ходене по огъня, а последната се свири накрая – прочутото Костадинско хоро. След като иконите са осветени и селото е обиколено, нестинарите се прибират в параклис. Там се пазят иконите на Константин и Елена. Прекарват времето до вечерта и слушат непрекъснатото биене на тъпан, след което нестинарите изпадат в транс. Достигайки жаравата с танца си, нестинарите навлизат в кръга с подвиквания. Носят в ръцете си икони, кърпи, кандила. В същото време на площада се пали огън, който се поддържа от най-стария нестинар или нестинарка, които вече не играят.
На свечеряване огънят се разстила за жаравата. В нея първи по традиция пристъпват най-старите практикуващи нестинари. Те обикалят жаравата три пъти, а след това я минават на кръст. След това започва и истинският танц – нестинарките навлизат в огъня с пронизителен вик. Пресичат жаравата, като натискат босите си стъпала. Танцуват с украсената с цветя икона. Изпадат в транс и правят предсказания. Когато приключи ритуалът, всички се хващат на Костадинското хоро за здраве.
Георги П. Димитров
