В сяка година на 3 март по традиция отбелязваме Освобождението на България от 5-вековния турски гнет и края на поредната Руско-турска война. Но все още почти се премълчава едно друго славно събитие в родната история, случило се на същата дата, но през 1918 г. Това е подписването на Брест-Литовския мирен договор, с който вече болшевишка Русия напуска победена Първата световна война и Полша, Литва, Латвия, Естония, Украйна, Финландия излизат от Руската империя, възстановявайки своята държавност.
В Брест-Литовск на 3 март 1918 г. е подписан първият мирен договор в резултат на Първата световна война.
Споменаваме и едно друго съвпадение със същата дата. На 3 март 1886 г. в Букурещ е подписан и друг важен документ - Букурещкият българо-сръбски договор, с който не само се осъжда сръбският агресор, но и се поставя началото на международното признание на Българското Съединение.
Разлики
Има няколко съществени разлики между Санстефанския и Брест-Литовския договор. Първо договорът от Брест-Литовск е многостранен, а не двустранен. Второ, той не е предварителен като Санстефанския, а окончателен и след задължителната ратификационна процедура влиза в сила. България има свой държавен глава с титла - цар Фердинанд, признат от всички велики сили след обявяване на Независимостта от 22.09.1908 г. България има и свое суверенно правителство, оглавено от д-р Васил Радославов, което защитава българските национални интереси.
На конференцията в Брест-Литовск независима България участва със своя делегация за разлика от Сан Стефано, където по настояване на Русия не е допуснат нито един българин.
С подписването на договора Първата световна войната на Източния фронт завършва с победа на Германия и нейните съюзници Австро-Унгария, България и Османската империя над Русия.
Предистория
Макар и просъществувал само няколко месеца, Брест-Литовският мирен договор е резултат от победите на Българската армия в Добруджа и Румъния. Тук е мястото да споменем имената на ген. Стефан Тошев - командир на Трета армия, и на ген. Иван Колев - командир на славната българска конница, спечелвайки невъзможни славни победи, които се изучават в световната военна история.
Русия влиза във войната на 1 август 1914 г., България - на 5 октомври 1915 г., а на 27 август 1916 г. - Румъния. На 5 октомври 1915 г. с манифест руският император Николай II обявява война на България и я обвинява в "измяна на славянското дело" и в "черна неблагодарност“. Военните действия между България и Русия започват още на 14 октомври 1915 г. с обстрелването на българския бряг от руската флота в района на Варна. Руска морска ескадра начело с флагманския кораб "Память Меркурия" обстрелва и Балчик. Батареята на капитан Георги Радков само с две оръдия успява да прогони флагманския руски нашественик. Ескадреният миноносец "Лейтенант Пушчин" се натъква на българска мина и потъва, а екипажът и знамето му са пленени от българските войници. България е една от първите страни, които имат и своя подводница - "Подводник-18".
В Добруджа руснаци и румънци струпват големи сили и имат числено превъзходство. Въпреки това през 1917 г. на Източния фронт Централните сили - Германия, Австро-Унгария, Османската империя и България, надделяват над Русия.
Преговори
Болшевишкото правителство на Ленин и Троцки е принудено да започне мирни преговори в Брест-Литовск. Българската делегация е ръководена от министъра на правосъдието Христо Попов, а по-късно преговорите са поети от пълномощния министър във Виена Андрей Тошев.
Преговорите за примирие започват още в края на 1917 г. То се подписва на 15 декември и се пристъпва към преговорите по мирния договор. От България участва министър Христо Попов, подпомаган от дипломата Андрей Тошев.
Членовете на бългaрската делегация за участие в Брест-Литовския мирен договор март 1918 г.
На 3 март 1918 г. подписи от страна на победените слагат Григорий Яковлевич Соколников - член на Изпълнителния комитет на Съвета на работническите, войнишки и селски депутати, както и Лев Михайлович Карахан - член на Централния изпълнителен комитет на работническите, войнишки и селски депутати, Григорий Василиевич Чичерин - помощник на народния комисар по външните работи, и Григорий Иванович Петровский - народен комисар по вътрешните работи.
От българска страна договора подписват дипломатът Андрей Тошев, адютантът на цар Фердинанд ген. Петър Ганчев и дипломатът д-р Теодор Атанасов.
Резултат
В резултат на договора Русия губи 1 милион кв. км територия и 60 милиона население. Тя се задължава да изплати 6 млн. марки и контрибуции в натура, част от които получава и България. Полша, Литва, Латвия, Естония, Украйна, Финландия излизат от Руската империя и възстановяват своята независимост. Турция получава територии в района на Батуми и Източен Анадол. На 7 март 1918 г. България подписва и едностранен договор с Румъния, която ни връща отнети територии през Междусъюзническата война. Северна Добруджа остава кондоминиум* на Централните сили, които на 25 септември 1918 г. предават на България почти цяла Северна Добруджа с преобладаващо българско население, чак до град Тулча.
С подписването на Брест-Литовския мирен договор България се разширява до 200 995 кв. км и население от 8 721 200 души. Така максимално се доближава до българското етническо землище, формирано през Възраждането XVIII-XIX век, което се изчислява на 215 000 кв. км.
Обрат
Със сключения мир на изток замисълът е Германия да получи достъп до огромни ресурси, необходими за германската военна промишленост. Както и да се прехвърлят войници и въоръжение към Западния фронт и така Германия да спечели войната. Замисълът не се реализира, защото седем месеца след подписването на Брест-Литовския договор в Германия избухва революция.
Така настъпва обрат във военните действия на Западния фронт и Централните сили губят войната. На 29 септември 1918 г. в Солун България сключва примирие с Антантата и излиза от войната победена. За съжаление Брест-Литовският мирен договор остава в сила само осем месеца - до 13 ноември 1918 г.
Победена от силите на Съглашението, България е принудена да подпише Ньойския договор, наречен от Христо Силянов Ньойската неправда. Договорът от Брест-Литовск е отменен с член 171 от Ньойския диктат.
Брест-Литовският мирен договор стана възможен благодарение на блестящите победи на Българската армия и нейните талантливи командири над руските и румънските войски. Това е един от малкото моменти в историята на Третото българско царство, в който подписваме мирен договор като победители.
Датата 3 март 1918 г. трябва да остане сред звездните мигове в българската история, с които трябва да се гордеем.
*кондоминиум - територия с установена суверенна власт над нея от 2 или повече държави
Румен Жерев
