Б ъдещи класни ръководители и учители, които преподават на 5-и, 6-и и 7-и клас, влизат в часовете на децата в четвърти клас. Това е една от мерките, които директори от цялата страна вече взимат, за да осигурят по-плавно преминаване на децата от началния в прогимназиалния етап.
Експерти от Министерството на образованието и науката (МОН) отчитат това като една от добрите практики, с които може да се спомогне за преодоляването на срива в резултатите на децата след началния етап, когато работят основно с един учител. Предварителният контакт осигурява по-плавен преход към системата с различни преподаватели по отделните предмети, което често е сериозно предизвикателство за учениците.
Ангажимент
Министърът на образованието Красимир Вълчев вече пое ангажимент до есента да бъде създадена концепция за отделните предмети, която ще бъде предоставена на съответните работни групи за преразглеждане на учебната програма. „Светът се развива изключително бързо, трябва непрекъснато да се актуализира подходът на обучение в българското училище. Реформите не бива да са проформа. Трябва да служат на учители, родители и ученици, да водят до постигане на набелязаните цели“, подчерта и депутатът от ПП-ДБ Елисавета Белобрадова на кръгла маса по въпросите на образованието, проведена още през февруари.
Експертите са единодушни, че е необходим цялостен преглед на образователната система, но с особено внимание към прогимназиалния етап, където явно съществува сериозен проблем с натовареността и достъпността на учебния материал.
Признание
„Откровено си признавам, че аз не мога да решавам задачите по математика в материала от шести и седми клас. Не говорим за гимназията и профилираните паралелки. Програмите, мисля, че се изработват от хора, които никога не са работили на терен в училище. Най-вероятно имат и педагогическо образование, но рядко са влизали в класна стая да преподават. За мен това е основният проблем. Бъдете сигурни, че всеки учител интерпретира по свой начин уроците, за да ги направи най-разбираеми за своите ученици. От клас до клас в един випуск има огромна разлика, а между отделните випуски тя става още по-драстична“, коментира пред „Телеграф“ и началният учител от Дупница Стефка Стоянова-Ангелова. Тя също изрази мнение, че нишката в българското образование се къса някъде между пети и седми клас.
Положение
„От първи до четвърти клас някак си удържаме положението, защото ние сме постоянно с децата, имаме по-цялостни впечатления и възможности да помагаме на тези, които имат нужда. В 5-и, 6-и и 7-и клас някак си се изпускат нещата. Родителите си мислят, че децата им са вече много големи и могат сами да се справят. Учителите разчитат, че срещу себе си имат ученици, които вече могат да са самостоятелни, а те всъщност са свикнали до 4-ти клас да ги натиска някой. Получава се супер разминаване и за неговото компенсиране ще са необходими сериозни и комплексни мерки от всички в образователната система“, добави преподавателят.
Министър Вълчев пое ангажимент за създаване на концепция за промяна на програмата по отделните предмети.
Синхрон
Конкретно за началния етап на обучението добра практика е и намирането на синхрон между учителя, който преподава, и този в занималнята.
„В нашето училище в Дупница сме по две учителки на всеки клас. Едната преподава, другата води занималнята. Миналата година аз преподавах, защото на колежката й се налагаше да отсъства сутрин. Сега съм на занималня и свикнах, защото така прекарвам повече време с децата и по-добре мога да преценя кой на какво трябва да наблегне. Иначе сутрин влизаш за 30-35 минути, казваш си, каквото имаш да казваш и те после сами работят. Обратната връзка е по-лоша. Затова е хубаво колегите да се разбират и да обсъждат взаимно работата си и да споделят впечатления. Където има такава възможност, това е много добре. На много места един учител води занималня с голяма група от няколко паралелки и така е по-трудно. Аз работя с 21 деца“, каза още Стефка Стоянова-Ангелова от Средно езиково училище „Св. Паисий Хилендарски“.
Преобразуват висше училище в университет по застраховане
Частното Висше училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) ще бъде преобразувано в университет със седалище в София. Очакват се официалното решение на Министерския съвет (МС) за предложение до Народното събрание (НС), което трябва да одобри промяната. Докладът на образователния министър Красимир Вълчев вече е изготвен. За откриването и преобразуването на висшите училища, техните основни звена и филиалите се изисква положителна оценка на съответния проект от Националната агенция за оценяване и акредитация. ВУЗФ е получило положителна оценка на проекта за преобразуване. Освен изискванията за достатъчно хабилитирани преподаватели висшето училище разполага с голям капацитет от аудитории, кабинети, компютърни зали, както и с места за самостоятелна работа в библиотеката, които създават подходящи условия за работа на студентите и академичния състав. ВУЗФ обучава над 800 студенти в 8 програми в ОКС „бакалавър“ и 15 програми в ОКС „магистър“.
Людмил Христов
