В последно време зачестиха значително съобщенията за появата на мечки в околностите на Централен Балкан. Очевидно слизането им в обитаемите части на планината и дори в селища и курорти е свързано с повсеместната необичайна суша.
ШОК И УЖАС: Мечка тръгна по улиците на наш град! (ВИДЕО)
В Тетевенския край по поречието на р. Бели Вит в Рибарица мечка с малко напада пчелини и дори влиза в дворовете на хората. В предна нощ тя изплаши спънатите коне на дървосекачите и ги гони посред нощ на километри по течението на реката и разтревожи много хора. Същата мечка или нейна посестрима е забелязана на хребета край село Васильово пак в този район.
Преди броени дни мечка стръвница е влизала в манастира „Свети Спас“ край Сопот. Тя е удушила три агнета, а с четвъртото си е тръгнала. И тук е забелязано малко мече. Сутринта служителите на манастира и хора, които са отишли там да приготвят животните за курбан, са се натъкнали на ужасяващата гледка. В последно време мечката е забелязана да слиза в дворове във вилната зона на Манастирски ливади.
Туристи
Тя е опасна за туристите, които излизат на разходка в Балкана, както и за живеещите на вилите. Работници от ВМЗ казаха, че преди няколко дни хора, които отивали първа смяна, видели на алея в цеха в Иганово мечка с малко мече и изключително много се уплашили. От горското стопанство в Карлово са обещали да вземат мерки, тъй като популацията на мечки в България изключително много се е увеличила, което налага да се предприемат действия за овладяване на ситуацията в цялата страна, тъй като защитените мечки стават опасни за хората и домашните животни.
Ловец увековечи „шъшкъните“ от Ъглен в книга
Ловецът и автор на „Телеграф“ Йото Пацов увековечи шъшкъните от село Ъглен, Ловешко, в новата си книга „Шъшкъни“. Тя е за онези хора и случки, които изглеждат обикновени и незначителни, но всъщност очертават смисъла на нашето съществуване. С тънък хумор, житейска мъдрост и неподражаем стил майсторът на късия разказ Йото Пацов за пореден път ни пренася в паралелната реалност на село Ъглен.
През ежедневието на колоритните герои, през скръб и радости достигаме до простички, но дълбоки истини. Историите от „Шъшкъни“ предлагат избистрен фокус върху същественото в живота, благодарение на което ще погледнете с други очи на света, който уж добре познавате. Представяме ви разказа от този сборник „Сийка и нейните рицари“.
„На тоя свят валчестите витски камъни и шъшкъните никога не свършват.“
Ъгленска поговорка
Сийка и нейните рицари
Тая пещ щеше да ни пече хляб доста време – клекнал до окървавената свиня, бай Михал я потупва по коравата четина и въздиша тежко. Думите му като че ли не са насочени към никого, но щастливите усмивки по лицата на младежите застиват. Няколко пъти напоследък все за това си приказват – от чумата ли, от магистралата ли прасетата из нашия край се позагубиха, възрастните ловци начело с председателя все по-често призоваваха да не се стреля по майки, да се бият само приплодите и нерезите, че да дадат време да се възстановят стадата из нашия топрак. То във всяко нещо лакомията е беля, но в природата може да стане и сакатлък – обича да казва бай Михал. И да пита – ти като не познаваш гората, как ще я уважаваш? А като не я уважаваш – какво чакаш от нея? И какво търсиш из нея? Защото ловът не е само пушката, патроните, дрешките и лафовете, много повече е той, ама трябва да имаш сетивата за изгрева в есенната гора, за ромола на ручея в усойния дол, за сиянието на върховете в синьото на безкрая, трябва да се научиш да слушаш как природата диша с всеки полъх на вятъра, как пие живот от всяка капка дъжд, как загръща в шепи всяко цветче и всяко пиленце... Ама повечето от нас си мислят, че е срамно да се радваш на красотата, да си приказваш с кучето, да пожалиш животинчето... Е го – и Драго така – чу прасетата в дола, приготви се, усети, че се пръснаха, когато Васката гръмна, кръвта му удари в главата, ужким разбра, че приплодите са взели по нанагорнището, че сега към него майката само руши драките, видя я, позна я – и я гръмна. Що бе, Дражко? Какви ги приказвахме и снощи, и сабахлем – и какви ги вършиш? Ще чакаме нагодин прасета, ама нема да е нагодин, ами на кукуво лято ще е...
Е, стореното – сторено, каквото има да минава – не можеш да го спреш. Прибираме се привечер след поредната гонка в хижата, дерем, правим купчинките да теглим чопа и Драго, току-що измил кървавия нож, се приближава към масата:
- Аз дел не ща. И главата не ща. Който иска, да я взема.
Не можем да го кандърдисаме, не ще – и толкова. Значи приказката на бай Михал е хванала дикиш. Е, криво му е на Драго, но случката е станала тема на целия ден и затова и разговорите около трапезата са все за това – да се не бият майките е правилно. Пламен Пора разказва за колеги от другата страна на Балкана, наскоро им е бил на гости, ударил е прасе при тях, та ни е представил достойно. И сега ни разказва – преди време дивите свине и по техния край изчезнали, година, втора, трета – нема ги. Само някакво женско прасе се мярка из гората, ама то като бронирано – няколко пъти му гърмят и то си заминава по живо – по здраво. Не ще да падне и толкова! Та докато го обсъждали след поредния излет, им дошло наум, че тази работа не ще да е случайна, че така природата им дава знак да го пазят, та чрез него да се завъдят пак глигани из тяхното землище. И за целта и име му измислили – кръстили го Сийка на стрина Сийка, която имала шест дечица – най-много в тяхното село. Тематично име, та дано и чрез него да подпомогнат възстановяването на свинското поголовие по къра. И станало както го намислили – вдигнат ли Сийка някъде из буетака, само й свирнат да заминава и тя си хваща пътя, а на следващата пролет в дирята й вече се надпреварвали десетина прасенца с пижамки на райета – красота! Станало им драго да правят хранилки и калища, да карат храна по гората, а като открили сезона, вече никой не гърмял на усвес – внимавали да не гътнат някое женско прасе и най-вече пазели Сийка, имали я вече едва ли не за член на дружинката, успели и да я снимат, та не само окачили портрета й в ловната хижа, но раздали снимката из съседните дружинки да не би някой колега да направи сакатлък и да я пребие. А тя всяка година се отчитала с нови и нови приплодчета. Е, много хубаво не е на хубаво, както е известно, та и тази идилия продължила три години, до тази есен, когато ловци от съседно село все пак я гръмнали, въпреки дадената им снимка и обещанието им да я пазят, ако я срещнат.
Та този ден и ние взехме решение да не гърмим по женски, да си вардим поне една Сийка, та да не опустява гората, че то без прасета това нашето не е лов, а въоръжен туризъм. Наслука!
Сомове кълват на силикон
Има такива слухове в рибарските среди, че след като цяло лято са били в нелегалност, напоследък сомовете в язовир „Искър“ се активират според Младен Добрев от Съюза на ловците и риболовците в България (СЛРБ). В потвърждение на това той представя постижението на изявения столичен спинингист и негов приятел Ваньо Контев. Той извади солиден сом на силиконова примамка Fiiish Black Minnow при рейд с каяка си във водите на язовира в слънчев и спокоен ден. Досега актуалните новини от „Искър“ бяха свързани основно с улов на платики от брега и на костури от лодка. Занапред ще следим и представленията на сомовете, понеже към тях винаги е имало и ще има интерес в рибарските среди. А през есента се случва да се хващат и хищници, отдавна излезли от „детската градина“.
Йото Пацов
