Д ържавата, в която футболните отбори имат най-много прозвища, обаче е Англия. Продължаваме темата от предишния брой на „Златно време“ за прякорите, които шестват в европейския клубен футбол.
Едва ли има отбор от която и да е от английските футболни групи, който да няма собствен прякор. Някои са тривиални и безинтересни като „гражданите“ от Манчестър Сити и „червените дяволи“ за съгражданите им от „Манчестър Юнайтед“. Момчетата от „Уест Хям“ са известни като „чуковете“ заради емблемата на екипите им. Прякорът „артилеристите“ за „Арсенал“ пък идва оттам, че клубът е създаден от работници в артилерийска фабрика. Много английски отбори носят прякорите на птици, които са избрали за емблема: „Нюкясъл“ са „свраките“, „Норич“ - „канарчетата“, „Уест Бромич“ - „дроздовете“, „Шефилд Юн.“ - кукумявките, „Суонзи“ - „лебедите“, „Кристъл Палас“ - „орлите“. Сред останалите представители на фауната можем да посочим: „черните котки“ от „Съндърланд“, „тигрите“ от „Хъл Сити“, „овните“ от „Дарби Каунти“. Наред с тези тривиални обаче има и любопитни прозвища. Играчите на „Тотнъм Хотспър“ са известни като „шпорите“ заради втората част от името на клуба hotspur, което в буквален превод означава „гореща шпора“, а иначе се превежда като „буйни, луди глави“. Доста интересна история има прозвището на отборът от по-долните дивизии „Хартлипул“ - „бесещите маймуни“. Според легендата по време на Наполеоновите войни френски кораб се разбива край брега на Хартлипул.
Феновете на Барселона обичат да се шегуват с прякора си задниците и дори доста успешно го използват за сувенири и реклама.
Униформа
Единственият оцелял от екипажа била една маймуна, облечена във френска военна униформа. След като хванали маймуната, местните английски власти решили, че щом е в униформа, тя трябва да бъде предадена на съд. И така маймуната била осъдена на смърт и обесена. А прякорът на хартлипулци завинаги си останал като „бесещите маймуни“. Интересен е и прякорът на отбора на „Болтън“ - „свинските крачета“ (The Trotters). Причините за появата му са, че в района, където се намира клубът, има много месарници, а самите футболисти обичали след победа да празнуват в някоя бирария, замезвайки с този деликатес. Любопитна е и историята на отбора „Нюпорт Каунти“. През 1989 г. клубът престава да съществува поради фалит. Няколко месеца по-късно феновете му създават нов клуб „АФК Нюпорт“. Властите в града обаче отказват да им разрешат да играят на стария стадион с обяснението, че това е същият отбор, който обявил фалит, за да не плаща задълженията си. И така прозвището на клуба и привържениците му „изгнаниците“ идва съвсем на мястото си.
Заради екипите си футболните национали на Хърватия са наричани шахматистите.
Настроения
Доста странно е прозвището, което дават феновете на германския „Айнтрахт“ Франкфурт на своя любим отбор. Те го наричат „дивата с променливите настроения“. Причината е непостоянността във формата на отбора и изненадите, на които той често ги подлагал, като биел лидерите и падал от аутсайдерите.
Накрая една много интересна история, която показва до какви хитрини може да се стигне, за да се стигне до прокарване на забранена реклама. През 2009 г. в Лайпциг, Германия, е създаден футболен клуб. Основният спонсор на клуба иска да включи името на фирмата си и той да се казва „Ред Бул Лайпциг“. От Бундеслигата обаче отказват, защото това не е разрешено. Имената на спонсорите може да бъдат изписвани върху екипите, но не и да са в името на клуба. Тогава шефовете на новия клуб обявяват, че той ще носи името „Разен Балшпорт Лайпциг“. „Разен Балшпорт“ в превод означава „спорт с топка на трева“. Целта в случая била да се запази абревиатурата RB, което, откъдето и да бъде погледнато, си е чиста проба скрита реклама.
Прасета, говеда и орли в БГ шампионата
В българския футболен шампионат няма странни и екзотични прозвища на клубове. Феновете на двата водещи отбора по времето на соца: ЦСКА „Септемврийско знаме“ и „Левски Спартак“ и днес продължават да се ласкаят с епитетите „прасета“ и „говеда“. Привържениците на „Локомотивите“, които шестват в различните нива на шампионатите ни, са известни като „железничарите“. Единствено пловдивското „Локо“ са известни още и като „смърфовете“. Историята на този прякор е интересна и заслужава да се разкаже. По време на един мач коментаторът Николай Галов, изнервен, се обръща към ръководството на клуба и пита: „Докога вашите футболисти ще играят с тези екипи, на които номерата не се различават?“ На което Иван Драмов отговаря: „Ние сме еднакви като „смърфовете“ и като тях в края винаги побеждаваме „лошите“.“ Сравнението толкова харесва на Галов, че в репортажите си започва да нарича състезателите на пловдивското „Локо“ „смърфовете“.
Някои български отбори копират прозвища на чужди такива. „Лудогорец“ са „орлите“ и като съименниците си от Рим и Лисабон имат за талисман жив орел. „Канарчетата“ са в Пловдив, „гробарите“ - в Пазарджик, „чуковете“ - в Перник, „тигрите“ - в Стара Загора, „драконите“ - в Русе, „акулите“ - в Бургас, а „малките орлета“ - в Благоевград.
Подобно на отборите от Рим и Лисабон, Лудогорец има за свой талисман жив орел.
Родните „орли“ от 30 г. са с подрязани крила
Не само клубовете имат свои прозвища, а и националните отбори. Както всеки български футболен фен знае, нашите национали са „лъвовете“, а в последните години започна да се налага и „трикольорите“. Дали пък защото от 1994 г. досега футболните ни национали се държат като поведение и резултати доста далеч от Царя на животните. От комшиите ни сърбите са „плавите“ заради синия цвят на екипите си, а след смяната им и „белите орли“, турците са „ай-йълдъзлалар (полумесец и звезди), гърците - „пиратите“, черногорците - „храбрите соколи“, хърватите - „шахматистите“, а футболистите от Северна Македония са наричани от феновете си „червените лъвове“. От останалите национални отбори по света по-интересни са прякорите на: Алжир - „пустинните лисици“, Аржентина - „гаучосите“, Бразилия - „кариоките“, Белгия - „червените дяволи“, Грузия - „кръстоносците“, Дания - „червеният динамит“, Парагвай - „гуараните“, Южна Африка - „бафана“, Кот д Ивоар - „слоновете“, Нигерия - „супер орлите“, Уелс - „драконите“, Швеция - „трите корони“.
Иван Георгиев
