П реди близо половин хилядолетие, през 1616 г., светът става свидетел на първия титаничен сблъсък между науката и църковните догми. През февруари същата година пред съда е изправен един дребен брадясал възрастен мъж. Обвинението срещу него е тежко. В своите трудове той си позволил да изкаже немислимата теория, че Земята всъщност не е плоска, а кръгла и не само че не е в центъра на света, но и се върти около слънцето. Подобно твърдение в онези години се наказвало със смърт. Такова било наказанието и за всяко изказано съмнение в постулатите на Католическата църква.
Процесът
Черната армия на църквата – Светата инквизиция - приемала много сериозно подобни процеси. Била сформирана специална комисия, която на 24 февруари 1616 г. единодушно отхвърлила „налудничавата” теория, че Земята не е в центъра на Вселената и дори се върти.
Инквизиторите пречупили стареца за два дни. Той получил просто предложение – да се покае или да изгори на кладата. На 26 февруари той се изправил пред съда и се отрекъл от идеите си. Покаял се и поискал прошка.
Залата избухнала в аплодисменти и радостни възгласи. Инквизиторите триумфирали. Старецът ги погледнал с ехидна усмивка и тихичко промърморил: „И все пак тя се върти”.
Днес никой не помни имената на триумфиращите инквизитори, никой не помни кой е бил съдия, но светът завинаги запечатва в паметта си думите на стареца. А неговото име е Галилео Галилей. Той е признат за един от най-светлите умове в човешката история и баща на модерната астрономия.
Лудост
Не е ясно как би реагирал Галилей, ако можеше да види, че днес, 500 години след онзи скалъпен процес, в модерния свят набира скорост антинаучно движение, което тотално отхвърля учението на Галилей. Това движение настоява, че Земята всъщност е плоска и Космосът е просто една заблуда. Звучи невероятно, но нови хиляди вярващи в тази теория се събират на конференции в целия свят. Те смятат, че Земята е плоска и неподвижна, че съществуването на Космоса е манипулация, а космическите полети са лъжа.
Преди три години един от най-ярките представители на това движение - „Лудия” Майк Хюз, дори си сглоби ракета, с която да полети и отвисоко да направи „обективни” снимки, които да изобличат голямата лъжа, че Земята е плоска. Хюз правил сметки, че трябва да полети на височина от около километър и половина. Ракетата трябвало да задвижва с парен двигател. Експериментът завършил трагично. Самоделната ракета се издигнала на малка височина и се сринала обратно на Земята. Хюз бил премазан до смърт при инцидента. Въпреки трагедията псевдонаучните теории на конспирацията набират скорост и последователи.
Доказателства
Самият Галилей се прекланял пред научните експерименти и държал всяка от теориите да бъде потвърдена с опити. Той изучавал скоростта, гравитацията и свободното падане, принципа на относителността, инерцията, движението. Работи в областта на приложната наука и технология, описвайки свойствата на махалата и „хидростатичните везни“. Той изобретява термоскопа и различни военни компаси, като използва телескопа за научни наблюдения на небесни обекти. Неговият принос към наблюдателната астрономия включва телескопично потвърждение на фазите на Венера, наблюдение на четирите най-големи спътника на Юпитер, наблюдение на пръстените на Сатурн и анализ на лунни кратери и слънчевите петна.
На 30 ноември 1609 г. Галилей насочва своя телескоп към Луната. Въпреки че той не е първият човек, наблюдавал Луната през телескоп, Галилей е първият, който извежда причината за неравномерното намаляване като светлинна оклузия от лунните планини и кратери. В своето изследване той прави и топографски карти, оценявайки височините на планините. Луната не беше това, което дълго време се смяташе, пише Галилей. Тя не била полупрозрачна и съвършена сфера, както твърдял Аристотел, и не можело да бъде първата „планета“, „вечна перла, която великолепно се издигаше в небесния свят“, както пишел Данте.
Космосът
Наблюденията на Галилей върху спътниците на Юпитер предизвикват революция в астрономията: една планета с по-малки планети, обикалящи около нея. Това не съответства на принципите на Аристотеловата космология, според която всички небесни тела трябва да кръжат около Земята. Затова много астрономи и философите първоначално отказват да повярват, че Галилей може да е открил нещо подобно.
Наблюденията му били потвърдени от обсерваторията на Кристофър Клавий и той бил посрещнат като герой, когато посетил Рим. Галилео продължил да наблюдава спътниците през следващите осемнадесет месеца и до средата на 1611 г. той направил забележително точни оценки за фазите им.
Модели
Галилей наблюдавал от септември 1610 г., че Венера показва пълен набор от фази, подобни на тези на Луната. Хелиоцентричният модел на Слънчевата система, разработен от Николай Коперник, прогнозирал, че всички фази ще бъдат видими, тъй като орбитата на Венера около Слънцето ще накара нейното осветено полукълбо да се обърне към Земята, когато е от противоположната страна на Слънцето.
В геоцентричния модел на Птолемей било невъзможно някоя от орбитите на планетите да пресече сферичната обвивка, носеща Слънцето. Традиционно орбитата на Венера е поставена изцяло от близката страна на Слънцето, където може да показва само полумесец и нови фази. След телескопичните наблюдения на Галилей на фазите на полумесеца и пълната фаза на Венера станало ясно, че моделът на Птолемей е несъстоятелен.
В началото на XVII век, в резултат на откритието на Галилей, по-голямата част от астрономите приемат за правилни различните геохелиоцентрични планетарни модели като тези на Тихоник и Капелан. Откриването на фазите на Венера от Галилей е неговият най-важен принос към двуетапния преход от пълен геоцентризъм към пълен хелиоцентризъм чрез геохелиоцентризъм.
На Галилей дължим още термометъра и компаса, както и много други открития.
