З а тапицери са били назначени някои от първите музиканти от Биг бенда на БНР, който празнува 65 г. от създаването си с концерт на 24 април. Това разкрива един от основателите му – композиторът Недко Трошанов, автор на незабравимия хит „Един неразделен клас“ на „Тоника СВ“.
„Тъй като радиото нямаше достатъчно щатни бройки за музикантите, бяхме разпръснати – част от нас бяха към радиото, а други – към „Балкантон“ – то беше известно предприятие с големи възможности. Не всички ни назначиха на музикантски щатове – аз например бях на длъжност „тапицер“, но това беше само проформа. За репетициите радиото наемаше най-различни помещения, защото не можеха да ни осигурят зала, в която да работим“, споделя пред „Джаз ФМ“ маестрото.
Авторитет
На юбилейния концерт в първо студио на БНР ще присъстват и някои от дългогодишните музиканти като тромпетиста Генчо Въртовски. „В Биг бенда изкарах 25 г. Само трима сме живи от най-възрастните – аз, диригентът и пианист Янко Миладинов и тромбонистът Стефан Славов“, сподели пред „Телеграф“ ветеранът. Всеки от членовете на оркестъра е бил забележителен музикант и интересен човек. Ето какво разказа Генчо за някои от тях: „Людмил Георгиев, викахме му Професора или Джучката, беше доайенът. Беше добър човек и се ползваше с голям авторитет. Тромбонистът Илия Ненов-Форо говореше много добре английски и негови колеги от Америка му изпращаха ноти, създаде октет само от тромбони, беше много интересно нещо.
Саксофонистът Емануил Манолов-Бадема – интелигентен, със страхотно чувство за хумор, почти професионален скиор и сърфист, имаше бунгало на Златната рибка и лятото даваше уроци по сърф, а зимата учеше на ски на Витоша. Божан – китаристът, беше от 6-о управление, всички знаехме и беше нещо страшно. Владо беше партиен секретар на радиото, свиреше на барабани и тимпани. Саксофонистът Дечко Делчев, ако още е жив, ще е почти на 100 г., отдавна не съм чувал нищо за него“.
Талисман
Въртовски споделя, че се е живеело много интересно с колегите, особено по време на турне, защото тогава са непрекъснато заедно – в буса по време на път, в хотела, на сцената. Той пази десетки незабравими истории, а две от тях сподели с „Телеграф“: „Аз бях единственият вегетарианец, дори веган, в оркестъра. Повечето бяха бохеми. Веднъж сме в Бургас, спя с Форо в една стая. Идва Людмата и ме пита за нож. Казвам му, че имам най-обикновено швейцарско ножче и го питам защо му е, защото моето е екологично – никога не е рязано месо с него. Заради това ми се подиграваха почти до края. Другата история е от „Златният Орфей“ през 80-те. На 10 м от Летния театър в Слънчев бряг беше хотел „Меркурий“, откупен за чуждестранните гости. Още първата вечер Людмата се засякъл на бара с един шотландец – рижав, с брада, не знаеше дори къде е плажът, но срещата му с Людмата беше като свеж полъх в неговата ваканция. Двамата се сприятелили и идваше на репетициите и концертите, стана ни като талисман. Не знам кога спеше, че нощно време пиеше, а сутрин дремеше по пейките в Летния театър. Свърши фестивалът, тръгваме си и на прощаване почти се разплака – сподели, че не е очаквал да срещне толкова приятели и накрая каза: „Животът е хубав, даже и в България“. Тази мисъл много дълго си я повтаряхме след това“.
т
Поколения
Цели 29 г. работи като пианист в Биг бенда и композиторът Янко Миладинов – от 1969 г. до 1995 г., а следващите 15 – като диригент.
Разкрива, че най-тежко му е било времето, когато е поел оркестъра след Вили Казасян. „Трябваше да се сменят поколенията. Много хора се пенсионираха, други починаха – говоря за старите колеги. Тежка ми беше задачата”, споделя пред „Телеграф“ Янко. Той получава покана за оркестъра от Вили Казасян. „Милчо Левиев беше диригент, напусна и направи „Джаз фокус 65“, с които замина за чужбина и не се върна. Вили, който тогава беше на пианото, стана диригент и ме покани за пианист. Бяхме много близки, преживели сме заедно много, имам доста спомени от съвместните турнета“, продължава маестрото. Били са заедно дори в Чечения, където е бил заточен Сахаров. Най-силно е запомнил първото гостуване в Ереван. „Вили не беше стъпвал в прародината си. Родителите му като деца са емигрирали в България след кланетата през 1913 година. Първия път като кацнахме в Ереван, направихме шпалир от самолета за него. Летяхме някъде от север, от Рига май, 3-4 хиляди километра навъртяхме. Въздухът в Ереван трепти – 40 градуса. Викам му: „Айде, целувай майката земя”. Вили наистина се наведе и я целуна. Много хубаво прекарахме. Арменците са много гостоприемни. Плюс това Казасян е техен. Техният Биг бенд също беше вече идвал на „Златният Орфей”. Камелия Тодорова беше на това турне с нас - млада певица, преди да избяга, 1981-1982 г. някъде. После с Камелия направихме съвместен диск”, разказва Миладинов.
Репертоар
Всеки ден той си спомня за някои от колегите си и се чуди как бързо лети времето, че синът му Наско вече е направил 25 г. като пианист на Биг бенда. „Промених работата с оркестъра и репертоара. Освен музикантите, които се наложи да сменя заради пенсионирането на много колеги, други си отидоха, трябваше да правя нов оркестър. Сегашният оркестър е последният, който аз направих около 2005-2010 г. Бяха момчета на по 25 г., някои студенти, сега са на средна възраст. Мисля, че само двама ги няма – саксофонистът Васил Енчев е напуснал, замина за Германия, там се ожени и още е музикант. Вече гледах нещата в друга светлина. Стана Биг бенд, не Естрадно-симфоничен оркестър. Бяхме пенкилер и свирехме всичко. Аз направих репертоара на два плана – най-доброто от джаза и най-доброто от поп музиката. Правех в телевизията „Студио 1“ всеки месец с бенда само, солисти канех, с Мая Райкова направихме поредицата с млади изпълнители всеки месец. Дадохме път на много млади като Нора Караиванова, Георги Костадинов, Дивна беше момиченце, Михаела Филева. Много от тях се утвърдиха и станаха доста популярни имена и с много сериозни качества“, споделя Янко. Днес най-често си общува със саксофониста Иван Калчев. „Взех го от Военната естрада, където беше шеф. И сега свири, макар и не с Биг бенда, а с Плевенската филхармония. Често ми се обажда, сега за Великден ще ми дойде на гости. Той живее в Телиш, там има хубава изба и винаги ми носи по една туба червено вино“, каза още маестрото.
Обратно към корените
„Обратно към корените“ е наречен юбилейният концерт на Биг бенда. За новото издание на една от най-обичаните поредици на бенда диригентът Антони Дончев е подготвил програма с пиеси от репертоара на състава, създадени от емблематичните автори в различни периоди от историята на джаза: In A Mellow Tone на Дюк Елингтън, Basie Straight Ahead на Сами Нестико, Samba Del Gringo на Гордън Гудуин, Блус в 10 – една от най-ярките пиеси на Милчо Левиев, Splatch на Маркъс Милър.
Колекцията от най-доброто допълват пиесите Hang Gliding, Wyrgly и Evanescence на Мария Шнайдер – една от най-впечатляващите дами в съвременния джаз, многократна носителка на „Грами“. Двама от авторите, чиито пиеси са включени в концерта, са участвали в поредицата „Нова европейска музика“. Виртуозният швейцарски пианист, кийбордист, композитор и аранжор Филип Хензи ще бъде представен с пиесата Gizmo. А атрактивният немски пианист, диригент, композитор и аранжор Кристиян Елзесер – с композициите му Above All, Ivan’s Song, Longing.
Жул Леви е първият диригент
„Ето че през 1960 г. се основа естрадният оркестър на радиото. Днес го наричат Биг бенд на БНР, но тогава непременно трябваше да има думата „естраден”. Постъпих, свирейки на баритон-саксофон” - това пише в книгата си „Живея за музиката” легендарният саксофонист Димитър Симеонов (1932-2019). На паметливия до последния си миг музикант дължим пълния списък на оркестрантите, основали Биг бенда на БНР през 1960 г.: „Нашата саксгрупа се състоеше от Чичото (Димитър Ганев), Гочето (Георги Ганев), Морис (Аладжем), Дечко (Делчев) и аз; тромбони: Недко (Трошанов), Илийчо (Илия Ненов), Георги Богданов (викаха му Гошо Растежа, откакто на репетиция се изцепва: „Другари, кога ще растем? Свирим едно и също!“) и Михран Берберян (вече от години живее в Америка с певицата Мария Мицева); тромпети: Титко (Христо Бенчев), Веско (Тризлов), Робчо (Роберт Димов) и Тончо (Русев); ритмус: Славчо Хаиза (помня прякора му вместо фамилията), Корнел Пенсиа (румънецът, който живее в България, страхотен басист), Християн (Платов), Вили (Казасян)”. В най-ранния етап диригентите са: Жул Леви, Емил Георгиев, Димитър Ганев, Георги Ганев. Между 1962 и 1966 г. ръководител е Милчо Левиев. Следва дългогодишен период на Вили Казасян, който е на пианото при основаването на оркестъра. От 1998 до 2010 г. Биг бендът се ръководи от Янко Миладинов, също дългогодишен пианист. И отново пианист – Антони Дончев, поема диригентската палка в годината, когато бендът празнува своята 50-годишнина.
Лео Богдановски
