Н ад 15 камбани са били дарени за български църкви не само у нас, но и по света, по инициативи на певеца Илия Луков. Изключителен родолюбец и пазител на българщината, той намира сили да бъде навсякъде, където има корени от България.
История
150-килограмова камбана бие в православния храм „Свети Никола” в село Гинева - Албания. По големи християнски празници той не пропуска да дари камбана на български църкви в чужбина. Средната голяма камбана в храма в Кръстова гора също е с негово дарение, а преди това звука на камбаната са чули в църквите ни "Св. Константин и Елена" и "Св. Георги" в Турция. Това, разбира се, е само една от поредиците инициативи за опазване на българските корени и традиции. По инициатива на певеца са построени и реновирани редица храмове. Негово дело е и „Най-дългото хоро“. Повечето от тези велики дела и благотворителни инициативи Луков успява да събере в книга, която озаглавява „България е моята песен”, подарява си я по повод 50-годишния си юбилей и 30 години творчество. „Отдавна обмислям идеята за книга. Искаше ми се на едно място да събера събитията, които заедно с екипа ми и съмишленици се превърнаха в наша кауза и се оказаха ключови и за моето личностно израстване. Според певеца 50 години са и много, и малко.
„Много като натрупан опит и друга, по-мъдра осъзнатост, която е събирана във времето. Малко, защото ми се иска да осъществя още много мои идеи в бъдеще време, докогато ми е определено“, каза изпълнителят.
Традиции
„Благодарен съм на всеки един човек, който е заставал до нас и заедно сме се опитвали да сеем добро“, сподели Илия Луков за „Телеграф“. В книгата са включени по-мащабните инициативи, които е организирал и осъществявал, като „Най-дългото хоро на света“, благотворителни събития за децата сираци, за поставянето на камбани, фестивала „С България в сърцето”. Не може да се определи точно колко истории има в нея, тъй като тя събира един дълъг период от творчеството на певеца от 1994 до 2024 година. В нея има много лични истории, събития, свързани с пътувания извън България, различни срещи с български общности и др. Съставители на книгата са Владимир Калоянов и Галин Георгиев. „Огромен труд положиха и двамата да прегледат целия архив на ПК „Пирина“ и да отсеят материалите, които да се включат в книгата. Безкрайно съм им благодарен за търпението и професионалното отношение”, каза още Луков. Книгата се превръща в послание за България и за опазване на националните ценности и традиции. В книгата са поместени много случки, спомени, кореспонденции, интервю с майка му, с началната му учителка. „Много истории съм съхранил в сърцето си от пътуванията ми извън България и от срещите с нашите сънародници в чужбина. Спомням си колко бях впечатлен, когато пътувахме при бесарабските българи и открих, че те пазят българските традиции, език, култура, обичаи, танци в най-чист, автентичен вид. И младите хора знаеха за своите български корени и старателно съхраняваха всичко, което им е предадено в семейството, а не бяха идвали в България, само си мечтаеха за такава възможност в онези години. Спомням си и до днес техните жадни очи да научат за България нещо ново и с колко любов говореха за родината си“, спомня си Илия.
Род
Темата за родината силно докосва певеца поради няколко причини, но основната се крие в семейството. „Потомък съм на древни български родове - и по майчина и бащина линия са с богата история. И предците ми са били радетели на българското, трудолюбиви, задружни, силно свързани със земята и българските традиции, човечни хора от Пиринския край. Такъв пример в семейството не може да не изгради любов към родното, българското“, обяснява той. Родът на майка му са бегълци, преселници от с. Старчища, днешна Гърция, които са участвали в построяването на училището в селото. Борили са се за независима българска църква. Прадядо му по майчина линия е бил съратник на Гоце Делчев. Предците му по бащина са отрудени, човечни хора от Пиринския край. В тежките години превъзмогвали трудностите с песни и забави. „България за мен е родината, в която съм се родил, където съм израснал, сега живея и милея за всичко българско. В народните песни откривам толкова мъдрост и здрав български дух, толкова духовност и нравственост и това винаги ме е удивлявало в народния творец и ме е вдъхновявало да пея народните песни. Иска ми се да предадем на децата си тази мъдрост и сила от българския корен, за да знаят кои са, откъде са тръгнали предците ни и да могат да направят верния избор за бъдещето си“, споделя откровено певецът.
Душа
Една от вдъхновяващите инициативи на Илия Луков е „Най-голямото хоро“. „Мога да кажа, че човекът, който ме е напътствал през моя творчески път, е д-р Анна Караангелова, тя се превърна в мой учител, в човек, който не само че беше източник на най-добрите идеи, които съм се наемал да осъществя, а и личност, която обличаше тези идеи в подходящата форма. „Най-дългото хоро” също е една от тези инициативи. На него се хващат през 2006 година 11 960 души. „Народът и тогава, и днес има нужда от единение и припомнянето на българските корени е един от най-прекрасните начини, да не забравяме кои сме“, завършва Илия Луков.
Ванга помогнала на Илия Луков да се излекува
Илия Луков среща баба Ванга в момент, когато истински се нуждае от напътствия и мъдрост. В началото на професионалната си кариера получава тежко възпаление на гласните струни. „Повече от месец ме лекуваха в болницата - нищо. Тогава баба Ванга ме изпрати при петричкия д-р Евтимов - един от най-големите специалисти по УНГ болести, да е жив и здрав и дълги години още да помага на хората. Той ме прегледа, назначи ми билки, гаргари, инхалации - едни истински български неща, които днес сме позабравили. Излекува ме за 28 дни, но ме предупреди, че ако искам да запазя гласните си струни, трябва да спра да пуша. Спрях“, спомня си той. Съветите на Ванга променят много начина му на живот, те му помагат да открие един път на благотворителност, защото след тази среща започва десетките инициативи за децата сираци, за децата на служителите в МВР, за даряването на камбани на църкви. В този период се отваря сърцето му за благотворителност и съпричастност към човешката болка.
Мариана Маринова
