И сториографите считат Първата световна война за най-жестокия военен сблъсък, в който безсмислено загиват стотици хиляди. Още на 7 декември 1914 г. току-що избраният папа Бенедикт XV призовава воюващите за примирие в дните на Рождество Христово.
В навечерието на Бъдни вечер 1914-а Бекширският полк на британската армия и 133-ти Саксонски полк на германската войска се дебнат в ничията зона между Франция и Белгия, в областта Ипер. На Бъдни вечер, 24 декември 1914 г., немските войници първи украсяват със свещи елхи в своите окопи. Англичаните от другата страна им отвръщат със същото.
Британски и германски войници на Ничия земя 1914 г.
Примирие
Стенли Уайнтрауб в книгата си “Тиха нощ: “Историята на коледното примирие по време на Първата световна война”, цитира германския офицер Валтер Кирхоф, тенор в Берлинската опера, който извисява глас над окопите: Stille Nacht, heilige Nacht… Той изпява „Тиха нощ, свята нощ“ първо на немски, а след това и на английски. Стрелбата спира, а британците подемат песента в отговор.
Греъм Уилямс от Пета лондонска стрелкова бригада оставя също спомени: “... Когато започнахме “О, дойдете, всички верни”, германците веднага се присъединиха и запяха същия химн с латинските думи Adeste Fideles. Два народа, които пеят една и съща коледна песен в разгара на войната.”
Войниците излизат от окопите, които са на метри един от друг. Следва ръкостискане, дори прегръдки между тях. Разменят си копчета, емблеми, фуражки, тютюн, шоколад, показват си взаимно снимки на близките. Британците изваждат уиски, а немците шнапс: „Ние им пробвахме киселото зеле, германците си хапнаха от тортите и шоколадите ни”, пише английски войник в писмо до близките. Накрая фронтовите фотографи запечатват историческия момент.
В следващите дни воюващите заедно погребват убитите свои другари, чиито тела със седмици лежат на Ничията земя.
Единствено ефрейтор Адолф Хитлер от 16-а баварска резервна пехота не е съгласен: „Нямате ли поне малко чувство за чест?“, питал той своите другари.
Коледното примирие се разпростира на цели 500 мили по Западния фронт. В него участват близо 100 000 британски и германски войници. Безмилостните сражения се възобновяват в първия ден на 1915 година.
Мач
По време на примирието британци и германци спретват футболен мач помежду си. Теренът е обграден с бодлива тел, замръзнал и неравен, осеян е с ями от артилерийски снаряди: „Това не беше обичаен мач... Огромна тълпа по около 50 човека от всяка страна риташе топка. Този мач бе едно истинско и много странно чудо”, разказва в спомените си ветеранът от британската армия Бърти Фелстед. Немците печелят с 3:2.
Футбол на фронта
В Националния военноисторически музей се пази фотография, запечатала коледна трапеза на 1-ви пехотен софийски полк на 7 януари 1916 г. (по Юлианския календар). Войниците празнуват и успеха на Косовската операция. Край Кратово е запечатан светлият празник, малко след като полкът е триумфално посрещнат в българско Кратово.
Коледна трапеза Кратово, 1916
Братушки
Точно 1 година по-късно, на Бъдни вечер 1917 г., 1-ви софийски полк е на Серетския фронт в Добруджа. Там, при устието на река Серет е границата на Румъния с Русия, с които сме противници. Нашите и руснаците лежат полугладни в ледените окопи.
Тайно от своите офицери те се договарят да посрещнат с обща трапеза Коледа в близкото село, където складовете с храни са заредени за празника. Командирите от двете страни обаче разкриват заверата и издават заповед, че който напусне окопите, ще бъде обявен за дезертьор и изправен пред Военен съд.
Подпоручик Миладин Стаменов единствен подкрепя войнишката конспирация и съставя план. В нощта срещу Коледа е дежурен офицер и докладва, че руснаците се готвят за настъпление. Последва заповед незабавно да се проведе контраофанзива и се завземе селото, което е на неутрална територия.
Така противниците се срещат при складовете. Нашите юнаци и руските солдати си честитят празника и влизат в най-големия склад, където празни сандъци от муниции са превърнати в маси и столове. Офицерите са стъписани, но се включват в празника.
Нашите вадят ракия от мешките си, руснаците водка и наздравиците започват. В полунощ полковите свещеници отслужват литургия. Писват гайди и се извива хоро. Руснаците отговарят с частушки под звуците на хармоника. Заприиждат от селото с руйно вино.
На разсъмване командирът на полка изпраща рапорт до Главното командване, че е извършена успешна операция за овладяването на село Георлена, за което му е изказана благодарност, публикувана във в. "Мир".
Рапорт изпраща и командирът на руския полк, който докладва, че е превзето село Матор, а всъщност и двамата командири не знаят истинското име на селото. На руския полковник също е изказана благодарност за "успешната операция", оповестена във в. "Петербургские новости".
Операция
През декември 1917 г. щабът на командващия 9-та плевенска пехотна дивизия ген. Владимир Вазов е в Дойранското село Фурка. Една вечер адютантът му докладва, че отвън чакат 7 войници от Преспа, които молят за среща с командира си: „Сакаме да ни пустиш за Божик, да си видим дечинята и жените“, бойците молят генерала. „Как ще сколасате с 5 дни отпуска, момчета, трен няма, 60-70 км ще ги вземете за по 2 дни на отиване и връщане и остава 1 божи ден да целунете децата си?“ - пита ги генералът. После ги окуражава: „Хванете един английски офицер, тогаз - от мене 20 дни, от царя - 10, и ето ви го цял месец при булките!“.
Бойците козируват и на 5 януари (по Юлианския календар) 1918 г. вечерта седмината тръгват в сняг до пояс към вражите позиции. Между тях са Евтим Димитров и Сотир Марков от село Претор, Александър Босилков от село Янковец.
Води ги подофицерът Христо Гулев от село Арвати, Преспанско, подвойвода от Илинденската завера. Нахлузили широки бели ризи върху шинелите, те безшумно прерязват с ножици тройните телени мрежи от бодлива тел и посред нощ се промъкват зад офицерския бункер на противника. Христо Гулев сваля с приклада на пушката си часовоя отпред и седмината нахлуват в бункера с викове на български: „Не мърдай! Горе ръцете!“. 11 пияни британски офицери отрано са „запразнили“ православния Божик. С облещени от изненада очи мигом вдигат ръце. Седмината български юнаци нахлузват на англичаните бели ризи, връзват им ръцете и ги повеждат под конвой в снежната виелица по обратния път.
Дойран - пленени англичани
С изваден пищов адютантът на ген. Вазов с рязък тон посреща конвоя: „Парола?“ - Гулев разкъсва бялата риза на първия пленник, а отдолу се показва офицерската му куртка: „Това стига ли?“. Ошашавен от изненада, адютантът отговаря: „Стига!“ - и влиза в щаба, за да събуди генерала.
Румен Жерев
