С лед години на обсъждания България най-после прие закон, който позволява на обикновените граждани да обявяват личен фалит и да се освободят от непосилни дългове.
Това не е „кредитна амнистия“, а еднократна възможност длъжникът да започне начисто след контролирано производство по несъстоятелност, пояснява адвокат Мартин Костов от платформата „Имаш право“, цитиран от pariteni.
Новият Закон за несъстоятелност на физическите лица бе гласуван окончателно през юни 2025 г. и въвежда изцяло доброволна процедура, близка до тази при фалит на фирма, но съобразена със ситуациите на потребителите. По-долу обясняваме кой има право на личен фалит, какви са стъпките и какви последствия носи процедурата според окончателния приет текст на закона.
Условия
Само добросъвестните неплатежоспособни длъжници ще могат да се възползват от закона. Това на практика означава: всеки гражданин (физическо лице, което не е едноличен търговец или упражняващо свободна професия), който повече от 12 месеца не може да изпълнява изискуеми парични задължения общо над 10 минимални работни заплати (понастоящем над 10 770 лв.). Тези условия целят да ограничат процедурата до т.нар. „вечни длъжници“, които трайно не могат да си платят дълговете.
Критерий
Законът въвежда и критерий за „добросъвестност“ – само длъжник, който не е злоупотребил умишлено, може да получи защитa. В дефиницията е записано, че добросъвестен е длъжник, който поема задължения според финансовите си възможности и не уврежда с поведението си интересите на кредиторите. Изрично са изброени 11 хипотези, при които длъжникът се смята за недобросъвестен и няма да бъде допуснат до производство. Сред тях са например: ако през последната година преди молбата длъжникът е бил работоспособен, но без основателна причина не е работил (т.е. нарочно е останал без доходи), или ако в последните 3 години е укривал доходи и имущество, нарушавайки данъчните си задължения. Също така за недобросъвестно се смята, ако длъжникът малко преди фалита е поел нови необосновано големи заеми или покупки на изплащане, които не отговарят на доходите му и не са за основните му жизнени нужди. Подобни действия (както и подаряване на имущество на трети лица, подаване на неверни данни пред съда, възпрепятстване на синдика и др.) ще бъдат основание съдът да откаже откриване на производство по личен фалит. Всеки гражданин има право само веднъж да се възползва от тази процедура – законът предвижда еднократен „втори шанс“ за длъжника, за да не се превърне фалитът в начин периодично да се изчистват дългове.
Действие
Новият режим ще започне да действа реално след кратко техническо изчакване – законът влиза в сила няколко дни след обнародването му, но подаването на молби ще стане възможно едва около 9 месеца по-късно, когато бъде създаден специален електронен регистър за личните фалити.
Изключения
Новият закон има списък изключения – определени дългове няма да бъдат заличавани дори след личен фалит с цел да се защитят важни интереси. Няма да се погасяват следните задължения:
- Обезпечени дългове по ипотека или зaлог – доколкото обезпечението не е усвоено за удовлетворяване на кредитора. (Това значи, че например ипотечен кредит няма магически да изчезне – ако жилището е продадено, но сумата не стига, остатъкът по принцип може да се опрости; но ако ипотеката не е реализирана в несъстоятелността, кредиторът ще запази правата си върху имота)
- Глоби и държавни санкции, както и обезщетения за непозволено увреждане (т.е. присъдени вреди от деликти) – тези публични вземания и отговорности за щети остават да тежат на длъжника и след фалита
- Задължения за издръжка по закон (например издръжка на дете или съпруг)
- Нови задължения, възникнали след откриване на производството – разбира се, човек не може да натрупа нови борчове по време на процедурата и после да очаква и те да бъдат опростени
- Дълговете на солидарни длъжници и поръчители към кредиторите – личният фалит освобождава само главния длъжник, но съдлъжниците и гарантите продължават да отговарят за дълг. Също така, ако някой трети човек е заложил свое имущество (ипотека/залог) за дълга на фалиралия длъжник, кредиторът ще може да се удовлетвори от това имущество и след личния фалит.
Извън обхват
Важно е да се подчертае, че законът не се прилага за длъжници с бизнес задължения, произтичащи от търговска или професионална дейност. Малките предприемачи, еднолични търговци, занаятчии или упражняващи свободни професии остават понастоящем извън обхвата – личният фалит е насочен към потребители с дългове като заеми, сметки, кредити и пр. (Техните бизнес дългове подлежат на несъстоятелност по Търговския закон, макар такава процедура досега на практика да не беше достъпна за дребните търговци.) Законът ще важи и за стари („заварени“) дългове – няма значение откога са задълженията или към кого, процедурата обхваща дългове към всички кредитори (банки, фирми за кредити, комунални услуги, но и частни лица, роднини и т.н.).
Стъпка по стъпка
Ето какви са основните стъпки, през които минава процедурата по личен фалит:
* Подаване на молба в съда: Производството започва само по инициатива на длъжника – кредитор не може да го принуди да обяви фалит. Длъжникът подава молба до районния съд по своя постоянен адрес. В молбата се декларира подробна информация за неговото финансово състояние: списък на всички кредитори и задължения, доходи, имущество, семейно положение и др., подкрепени с документи.
* Откриване на производство и първоначални последици: Съдът разглежда молбата и ако прецени, че са налице всички законови условия (неплатежоспособност, добросъвестност и пр.), постановява решение за откриване на производство по несъстоятелност. Това решение поражда няколко важни ефекта. От този момент длъжникът няма право свободно да се разпорежда с имуществото си или да прави плащания без съгласие на синдика. Допускат се единствено разходи за ежедневни нужди – плащания на данъци, комунални сметки, храна, лекарства, издръжка на семейството и други текущи нужди, и то в рамките на определен от съда месечен бюджет.
* Назначаване на синдик и опис на имуществото: След откриване на производството съдът назначава синдик – това е длъжностно лице (лицензиран експерт), което поема управлението на процеса вместо длъжника. Ако до 1 месец не се намери частен синдик, за такъв може да бъде назначен държавен съдебен изпълнител от съответния район. Задачите на синдика са многобройни: той поема контрол върху разпоредителните сделки на длъжника, издирва и описва цялото му имущество (в т.ч. всички имуществени права на длъжника и 1/2 от имуществото в режим на съпружеска общност), може да прекратява неизпълнени договори на длъжника, да води дела от негово име, да събира вземания на длъжника от трети лица и т.н.
* Изготвяне на погасителен план или директен фалит: След като имуществото и дълговете са уточнени, целта е да се направи погасителен план – програма за разплащане към кредиторите. Планът може да бъде предложен от длъжника (още с молбата) или от синдика в хода на делото. Събранието на кредиторите гласува плана, след което съдът го одобрява. Планът може да предвижда разнообразни мерки: например разсрочване на някои задължения до 3 години, опрощаване на част от дълговете, продажба на определено имущество, с което да се плати на кредиторите, и др. Ако планът бъде приет и длъжникът го изпълнява добросъвестно, производството приключва с утвърждаване и изпълнение на плана. В случай обаче, че не се изготви или одобри план, законът предвижда съдът да обяви длъжника в несъстоятелност (т.е. официално фалирал) и да нареди започване на осребряване (разпродажба) на цялото му имущество.
* Прекратяване на делото и освобождаване от дълговете: Основната цел на производството е след приключването му длъжникът да получи пълно опрощаване на остатъка от дълговете, които не е успял да погаси. Ако е изпълнен погасителният план, всички задължения, обхванати от плана и предвидени за частично/пълно опрощаване, се погасяват законово. Ако е имало директно осребряване на имущество (при обявяване в несъстоятелност без план), непокритите вземания на кредиторите се погасяват с влизане в сила на съдебното решение за прекратяване на производството поради изчерпване на имуществото. С други думи, след края на делото длъжникът излиза „чист“ – кредиторите нямат право да го преследват за нищо повече.
