С танислав Семерджиев е сценарист, професор, бивш ректор на НАТФИЗ, изпълнителен директор на Световната асоциация на филмовите и ТВ училища и баща.
Пред „Телеграф“ той разказа за живота си, творческия път, многото си пътувания и с какво се занимава в момента.
Пиано
Станислав Семерджиев е роден на 6 януари 1963 г. в Пловдив, а за семейството си и в каква среда е израснал разказва: „Като единствено дете в семейството съм бил изключително обгрижван, но по никакъв начин разглезен. Най-важното беше, че ми даваха пълна свобода на избора и мисълта. Баща ми беше един от най-добрите оркестранти в Пловдивската опера – фаготист, майка ми беше зъботехничка, но нито един от тях не държеше да наследя професията им.
Като малък
Свирех на пиано и майка ми силно вярваше, че имам талант и ще се развия добре в музиката. Баща ми смяташе, че това е много тежка професия и все си представяше, че ще стана дипломат. Приеха ме в Музикалното училище и Английската гимназия и те ме оставиха сам да взема решение. Избрах Английската гимназия, но си останах много свързан с музиката. И досега работя с музикална и танцова драматургия. Един от големите ми успехи е точно в тази област – „Българска мистерия“, който получи и Наградата на София за постижение във фолклорното изкуство през 2020-а. Майка ми ме запали за киното – бях на десетина годинки, когато започна да ме води на прожекции във Филмотечното и в Студийното кино. А вуйчо ми Димитър Арабаджиев, редактор в „Хумор, сатира, забава“ на Българското национално радио и поет с няколко прекрасни стихосбирки, ми изграждаше усет към литературата“, разказва бившият ректор на НАТФИЗ.
Аплодисменти
Проф. Станислав Семерджиев бива избран четирикратно за ректор на НАТФИЗ – 2003–2007 г., 2007–2011 г., 2015–2019 г. и 2020–2024 г. „Единственото, което обяснява толкова много мандати, е, че вероятно съм работил добре и хората ми имат доверие. Правил съм грешки, но никога не съм се срамувал да си ги призная и винаги съм се опитвал да ги поправям. Вярвам, че само в комуникацията могат да се намерят пресечните точки, които да ни обединят. При всеки финал на мандат си тръгвах с овации на крака. Пълна зала – хората пляскаха около 7–8 минути. Не след премиера на филм или спектакъл, а след тричасов доклад за свършената работа. Тези моменти и до ден днешен ме топлят.“
В академията в Шанхай
Семерджиев държи много и на общуването със студентите. „За мен винаги е било удоволствие да участвам в щуротиите на студентите. Преди години в академията съществуваше един празник – „Сава Доброплодни“ – в който студентите имаха право да иронизират и окарикатуряват професорите. В Студентския съвет, докато пишели сценария, обсъждали колко щяло да е яко ректорът – като Дарт Вейдър – да се спусне от небето/тавана на Учебния театър в края на церемонията“. И моите студенти ми го разправят като майтап. Въобще даже не се замислих: „Ще се спусна, защо да не се спусна. Даже с тогата ще се спусна.“ Добре, че въжето издържа стоте ми кила. Смятам, че винаги трябва да помниш откъде си дошъл. И не само че вярвам във втория шанс – вярвам и в третия, четвъртия и петия“, споделя с усмивка Станислав Семерджиев.
Специалност
В България специалността „Драматургия“ бива създадена именно от професор Семерджиев: „В 1990-а ме поканиха на специализация в САЩ, която всъщност беше за продуцентство, но аз исках много да се занимавам с драматургия и посещавах някои лекции. Винаги съм вярвал, че смисълът на обучението е да създаваш професионалисти, които да могат да си вадят хляба, а не „гении“, които чакат да ги осени музата. Върнах се с идеята, че специалността „Драматургия“, която изобщо не съществуваше тук, трябва да бъде открита, и двама души изключително много ме подкрепиха: моят художествен ръководител – филмовият теоретик и критик проф. Неделчо Милев, и големият български кинорежисьор проф. Христо Христов. Започна през 1991 г. като профил на специалността „Кинознание“, а през 2001 г. вече стана самостоятелна. И до ден днешен хората, които завършват „Драматургия“, са едни от водещите филмови и телевизионни сценаристи в България и печелят успехи по света.
Сериал
Макар вече да няма ректорски ангажименти, Станислав Семерджиев и досега е изпълнителен директор на Световната асоциация на филмовите и ТВ училища, след като два мандата е бил неин вицепрезидент (2002-2010). Макар да смята, че заради административната работа не е написал дори 10% от сценариите, които е искал, зад гърба на Станислав Семерджиев стоят заглавия като експерименталния хибриден проект „Авантюрата Хамлет“ и първия дългометражен сериал в страната – „Хотел България“. „Авантюрата Хамлет“ и до днес се изучава във филмови училища в Австралия, Канада, Китай, Израел и Великобритания като източноевропейски еквивалент на „Изгубени в Ла Манча“ (реж. Тери Гилиъм) и „Аз, Ричард“ (реж. Ал Пачино). А за „Хотел България“ професорът казва: „Истината е, че преди 2004-та никой не се беше опитвал да направи сериал с повече от 12 епизода. Снимахме в екстремни условия, по 23-минутен епизод на ден, с бюджет пет пъти по-нисък от бъдещи хитове като „Откраднат живот“ и „Столичани в повече“. „Хотел България“ даде първият голям тласък изобщо да се правят дългометражни сериали у нас. За съжаление беше прекратен заради излизането на шоуто „Биг брадър“. Идеята беше да има 250 епизода, но приключи на 77-ия – точно когато хората заобичаха персонажите и всекидневно получавахме десетки писма с предложения как да се развият съдбите им“.
Градина
Професията и опитът на Станислав Семерджиев му дават възможност да пътува много и досега е посетил 65 държави. „Ако трябва да разказвам за пътуванията си, трябва да напиша цяла книга“, споделя шеговито той. Попадал е в много ситуации, като разказва за една комична: „В Гана почти щях да бъда изяден от орангутан. Бяхме в един район, в който маймуните се разхождат свободно, и една от тях ме нападна. Добре, че хората с мен бяха въоръжени и успяха да го прогонят. Хранил съм диви животни и съм плувал с акули“, споделя, смеейки се, Семерджиев. В момента е „изтъкнат професор“ в Шанхайската театрална академия в Китай, като споделя, че е много впечатлен от културата, ценностите и начина на живот. „Общество, в което се държи на традицията, на морала, на семейството, на образованието, на порядъка, на естетиката и на йерархията. Хората се стремят не да решават конфликтите, а да не ги допускат. Това е коренно различна философия за живота и ненапразно Китай вече е най-развитата държава в света“, коментира той. Няма много свободно време, но когато има, все повече се връща към природата. „Един ден, като се пенсионирам – ако успея – искам да си купя къща, или да се завърна в тази на баба ми и дядо ми, да си направя градинка, като персонажа на Волтер – Кандид – и да си гледам животинки“.
