Ф ранк Фариан бе последният и най-голям крал на диското, продал рекордните над 850 млн. записа, но на практика остава анонимен за феновете по света.
Издъхна на 23 януари на 82 години в Маями, където живееше през последните десетилетия. През 2022 г. обяви, че му е заменена сърдечна клапа с тъкан от орган на прасе. Има 4 деца от 4 различни жени. И ако се вярва на немските масмедии, е оставил в наследство освен милиони долари и 4 имения в различни части на света - по едно за всяко от децата му.
Менте
Все пак музикалното му наследство е това, което остава ценно. А той не е просто продуцент на групи като „Бони Ем“, „Мили Ванили“, „Ноу мърси“, но и основен вокалист в записите, като пее дори някои от женските партии. Така остави множество скандали, най-големият бе, когато се оказа, че са дали „Грами“ на „Мили Ванили“ на двама добре изглеждащи танцьори, които само си отварят устата, а опитите им за пеене са повече от фалшиви. Оказва се, че дори на концертите на живо Франк пее зад кулисите солата на двамата, даже рапирането си прави сам, но отпред симпатягите обират овациите и радостта на превъзбудените най-вече фенки.
Всичката имитация започва с „Бони Ем“, където Боби Фарел е просто един превъзходен атрактивен танцьор, който само си отваря устата, а Фариан пее всички негови партии и на записи, и на живо. Иначе самият Франк Ройтер, който по-късно приема благозвучния псевдоним Фариан, има успехи като солов изпълнител, даже за 4 седмици оглавява немската класация с кавъра на песента Rocky (няма нищо общо с филма) на Дики Лий. Участва и в програмите на знаменития хамбургски Star Club (откъдето тръгва славата на „Бийтълс“) и става много популярен през 60-те години. През 1974 г. той си прави експерименти в студиото за звукозапис по Al Capone на ямайския изпълнител Принс Бъстър. Така се получава песента Baby Do You Wanna Bump?. Всички партии, и мъжките, и женските (тях ги пее на фалцет), са записани от Фариан. Песента е пускана по дискотеките в Германия и Бенелюкс и бързо набира популярност, а Фариан я представя, че е направена от групата „Бони Ем“ (името идва по популярен тогава сериал за детектив Бони и Ем е за благозвучие). От телевизия ZDF искат изпълнителите да участва в изданието с хитовете за годината през декември. Тогава агентката Катя Волф го съветва да си намери група и Фариан дава обяви в агенция за артисти. Скалъпва първата версия на „Бони Ем“ и тя се явява по телевизията. Следващата година песента е издадена като сингъл, а групата търпи три промени, за да достигне до оригиналния си всеизвестен състав - танцьорите Боби Фарел и Мейзи Уилямс (и двамата пеят, но не особено успешно), както и наистина отличните вокалистки Лиз Митчъл и Мърша Барет. Години след това при разпадането на групата има поредица от скандални процеси, като в крайна сметка всеки придобива правото да използва символите Boney M и да нарича по този начин групата си. Заедно с тях това право има и присъединилият се доста по-късно Реджи Цибо, а освен това има и различни версии, в които няма нито един действителен участник на бандата.
Успех
През 70-те и 80-те години „Бони Ем“ има феноменален успех с албумите Take the Heat off Me, Love for Sale и Nightflight to Venus, поставяйки различни рекорди на „Гинес“ в редица страни, продавайки над 400 млн. копия по света. Само в Щатите обаче тази група не успява да направи колосален пробив. Един от големите спорове е колко всъщност милиона екземпляра продава в Съветския съюз. Навремето компанията „Ханза“ дава правата за издаването на няколко албума с компилации, като за всеки иска откупка само за 100 000 бройки, а договорката е, че фирма „Мелодия“ може отгоре да си прави преиздавания колкото иска. След перестройката руснаците така и не дават конкретна цифра и се работи само с предположения. Смята се, че поне половината домакинства на бившия Съветски съюз имат една или повече плочи на групата. Но това остава недоказуемо. Затова никой не може да каже колко над 850 милиона Фариан има продадени по света.
Освен това той продуцира „Иръпшън“, „Ла Буш“, „Ноу мърси“, Мийт Лоуф, „Ма Бел“, „Чили“ и десетки други групи и изпълнители. Хвърля над 5 млн. долара, за да си направи кеф и събере супергрупата „Фар Корпорейшън“, съставена от членове на „Тото“, „Блу ойстър кълт“ и др. С нея прави най-маниашкия и определян за най-добър от редица специалисти вариант на Stairway to Heaven, като за своя аранжимент използва концертно изпълнение на „Лед цепелин“ в Белфаст. Получава се наистина рокопус с женски госпъл хор, оркестър и звезди музиканти. Така преработва и Sebastian на „Кокни ребъл“ и на практика предизвиква световен интерес към тази забравена лондонска група.
През цялата си кариера Фариан е майстор на кавърите и ги прави в повечето случаи по-добри от оригинала.
Георги П. Димитров
